Ами какво да ти кажа. Преди четири години може да се каже, че бях в подобно на твоето положение. От първи до седми клас имах една единствена приятелка с която се подкрепяхме, защитавахме от хората, които ни тормозеха и споделяхме тайните си уверени, че никога няма да бъдат издадени. Но в осми клас тя се промени и сякаш не беше вече същият човек. Нямах и доверие вече и се оказах сама, без никакви приятели. Може би причината е и в това, че тя се премести в друго училище, а аз трябваше да остана още една година в старото. Наистина се опитах да намеря нови приятели, но както при теб, така и тогава при мен просто не стана. Сякаш като дар от съдбата в новото училище в което влязох ( в 9кл.) вместо да попадна на поредните злобари, попаднах на свестни хора и изградих здрави приятелства. Нещо, което не очаквах,че ще ми се случи вече. Сега след като завърших се опитвам да намеря нови приятелства в университета и честно да си кажа много е трудно. Може би подобно на теб така и при мен отказът да лицемернича е причината. Но какво да се прави.

Моят съвет към теб е да не спираш да се опитваш да търсиш потенциални приятели. Дори тези в училище да са наистина гадни, ситуацията ще се промени все някога. Дори да е след година пак си струва