- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Колко пъти сте се връшали обратно с големи очаквания ?
Това е въпросът . Много от моите приятелки както и аз с моя беден опит който имам (връзка година и половина ) сме се връщали обратно във въпросната връзка с големи надежди и очаквания. Мине се , не мине седмица- две и всичко по старому . И пак раздели , и пак събиранки . За моя радост или съжаление все още не съм сигурна , аз направих стъпката напред и вече сме разделени от повече от 3 месеца. В началото както се подразбира , рев, самосъжаления , обвиняванки и прочие. Но с времето както и с различни фактори , човек уж разбира , че може и да спечели от една такава раздяла. Да, чувствата не изчезват ей така, спомените остават, но някой път в съзнанието ми изникват и лошите моменти и се радвам , че съм направила този избор. Мислех си, че няма да мога да живея без въпросния човек , но жива и здрава съм , значи не съм зависила толкова много , колкото съм си мислела. Тръпката вече се притъпи , болката също. Сега на преден път съм изкарала моето щастие , а не това да се съобразявам с някого и да завися от него . Първата истинска любов , може би , това само времето ще покаже, но се радвам че я имаше тази връзка, научих много неща , спечелих и загубих много , но главно научих , че нищо не е вечно , никой на никой не принадлежи и нещата не винаги са такива каквито изглеждат . Сега , се опитвам да се дистанцирам максимално от това момче, но той прави опити да се сближим и не знам как да ги приемам . Не мога да го отрежа , защото ще изглежда гадно , но все пак ако трябва да продължим както той казва, според мен е редно , контактите да не са чести . Не искам тези прекрасни години да ги прекарам в сърцераздирателни раздели , тъжни състояния и болка . Не мисля, че ще се върна отново при този човек , след като виждам , че щом съм издържала 3 месеца без да го виждам , значи мога още много по три .
А вие какво мислите , връщали ли сте се обратно при половинката си с надежди , а да се е оказвало същото накрая ? Как успяхте да сложите края и да се почувствате горди от това да свалите този товар ?
Извинявам се за грешката в заглавието сега я забелязах .
Последно редактирано от fama : 01-21-2013 на 11:50
Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
Да аз лично се върнах при половинката си с големи надежди че ще градим бъдеще и разни такива. Но уви , има няма 2-3 седмици тя започна да ме отбягва да се натиска с други ии.. в последствие нещата до такава степен се развиха че нямаше как да не скъсаме и да не поддържаме връска.
ESL !!!
Случвало ми се е, да. Накрая просто се изморих и започнах да виждам нещата такива, каквито бяха действително.
Да прекъсна въпросната връзка, е едно от най-добрите решения, които съм взимала някога. Известно време ми беше много трудно, но започнах да осъзнавам доколко ми е важен този човек, какво ми е давал някога, какво може да ми даде и т.н., и разбрах, че не е това, от което имам нужда.
В един момент просто спрях да го искам, запознах се с нови момчета, завъртяха ми главата и така.
Не съм късала и събирала с никого от бившите си. Не че следвам принципа "бивш веднъж - бивш завинаги" (защото вярвам, че хората и нуждите им се променят), просто така се е получавало. Появявал се е нов човек, ангажирал е вниманието ми и доста лесно съм преживявала нещата.
Съветвам те да направиш същото.![]()
Един път съм я правил тая грешка и не вярвам да повторя повече. Загубена работа отвсякъде. Един път приключило ли е-връщане трудно може да има.
Най-странното е, че като никога не бях аз виновен.![]()
Не съм изпитвала нуждата да се връщам към вече приключила връзка. За да сложа край значи съм опитала всяка друга опция.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
За сега съм се връщала само веднъж, в крайна сметка - разочарования и много съжалявах за решението си. Сега отново съм изправена пред същия избор и се чувствам някак супер объркана и не знам какво да правя, но това е друга тема.
Върнах се с надеждите да сме се променили и да сме станали такива, каквито и двамата сме желаели и сме трябвали да бъдем, за да продължи връзката - здрава и пълноценна, и да не допускаме същите грешки и отново същия резултат.
В нашата връзка винаги имаше връщания обратно и от единия , и от другия . Сега той е щастлив , според думите си повече от колкото някога е бил с мен , а аз най-сетне получих свободата и щастието , макар и само аз да си го споделям .Но нали е по-добре сама, отколкото зле придружена?
) Благодаря ви, че се включихте в темата.
Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
Много пъти съм се връщала. И не само при един. Почти при всеки. Защото винаги имах чувството, че не съм направила достатъчно. Не мога да се доверя, дори и ако е за да се сподели отговорността. Трябва аз да правя всичко, съответно аз да контролирам, пък когато е нужно и да правя компромисите. А така определено нещата не се случват. Зат'ва айм райдин' соло.
babity, с тебе, ако бяхме мъже, щяхме да сме големи неудачници.![]()
Връщала съм се... много пъти. Не ми се коментира особено колко зряла постъпка е и що за акъл трябва да имам, че да го сторя, повторя, потретя, попетдесетя... Имам проблем с точката, да. Не мога да я слагам. Все е многоточие.
Пък не съм особено колеблива натура по принцип, не знам защо в това отношение съм толкова смотана.
Общо-взето съм се връщала, защото не съм чувствала нещата изчерпани; защото тръпката още я е имало; защото просто имам нужда някой да ми начесва егото. Безброй текили, следвани от безброй причини.
Ден-два, докато приема, че нещата са приключили, е голяма драма и то най-вече май е чувство за собственост, отколкото нещо друго. Иронията е, че след края на дадена връзка обикновено се чувствам... по-добре, отколкото докато съм я поддържала. И нищо чудно, предвид колко обичам да изстисквам докрай едни отношения и да ги мъча, мъча, мъча до последно. Тъпо и упорито, както се казва. И въпреки всичко, се връщам към тия отношения било от скука, било от желание да ми начесват егото... Май най-често се връщам, когато няма нищо интересно на хоризонта и ми е скучно/прави ми се секс/имам нужда да пофлиртуват с мен, да ми обърнат внимание, да ми повдигнат самочувствието...
Лекът ми е измислен - появи ли се в полезрението ми субект, който искрено ми се радва и иска да ми спечели вниманието, мигом изчезвам от бившото и се настройвам към новото.
п.п. - сега, като го чета... май имам голям проблем с егото. и звуча като от дневника на проститутка...
Аз пък искам да ви кажа, че съм свидетел на една такава връзка от близо 6 години на сестра ми и съм бил свидетел на 99% от караниците, на това как сестра ми се е връщала разплакана и огорчена в нас, как майка я съветваше като майка просто да я остави тая връзка, много пъти се оставяха за тези 6 години, много раздели караници, били са разделини за по месеци и не веднъж, обаче може и 50 пъти, но винаги са се събирали с приятеля й. В крайна сметка да чукна на дърво, сестра ми наистина е щастлива и близо от 2 години с това момче не са разделяли, може да се посдърпвали, но са си заедно. Дори през тези разделянки са си имали и други половинки били са обвързани с други мъже и жени и двамата, но те наистина са си заедно и са забравили миналото си и се обичат повече от всякога и по нищо не личи тази връзка да приключи с лош финал, а дори работата вече отива към по сериозни измеренияТака, че при всеки е индивидуално, аз не мисля че момиче/момче което е щастливо с половинката си ще стой и ще кисне в форума, всеки съжалява за нещо в този живот и за пропуснатите възможности и всеки се пита какво .... ако .... И че всеки човек има нужда от втори шанс, някой дори повече
![]()
^ А аз не мисля, че хора които се обичат, когато са разделени ще ходят в обятието на "други мъже и жени"...
Никога не се връщам. Поредният ми принцип, който следвам и е от полза.
Мислела съм си го, но в такива моменти, просто си спомням защо съм сложила край и всичко си идва на мястото.
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
Namby ай сЪ зимаме, че мноу ма кефиш
А по темата, към стара връзка не съм се връщал и не съм изпитвал желанието да го сторя. При мен връзките претичат по такъв начин че края го виждам към 2 седмици преди да дойде. Просто всичко става толкова очевадно че върви на зле, че няма как да се игнорира.
Е добре, в какви отношения сте сега с бившите си ? Ами тези , които са се връщали- поддържате ли '' приятелски '' отношения или тотално вече не ви пука за тях ?
Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Яка темичка,айде и аз да споделя.
Преди доста време се запознахме с моето момиче.Скоро след това тръгнахме и издържахме месец защото тогава беше несериозна путка(с извинение)и само ги въртеше момчетата.6 месеца след като скъсахме тя отново ме потърси.Беше се променила,осъзнала че не съм като другите и че иска любов, и реших да се пробваме отново.И ето ни вече почти година по късно.Първия и път беше с мен,тя пък ми стана първата любов,защото преди нея не съм изпитвал нещо подобно(на 20 съм,странно нали)Минахме през него,обичаме се и засега всичко е наред.Момичето ми наистина се промени,така че едно един пример как нещата могат да се получат.Аз съм на мнение че след раздялата трябва да мине малко време за промяна и да се пробва пак.Ако не стане,идва ред на следващия.![]()
Според мен не трябва да дойде раздялата, за да се променят отношенията и уж да се подобрят. Това може да стане и във връзката, но само когато и двамата правят компромиси и се опитват да я заздравят
Дойде ли един път края със сигурност ще дойди и повторно. А трети , от опит знам, че идва много по-скоро отколкото си мислим.
Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
Не знам дали съм компетентна да говоря по тази тема. И все пак ще си кажа мнението. Макар и не съвсем сериозните връзки, които съм имала, не съм се връщала и макар да е имало чувства и тн... гледам да поддържам добри отношения към момента с тези хора. С първия ми си пишем често, но не съм го виждала от месеци, защото не е в Сф. С друг сме на здравей/здрасти, с един само си развалих отношенията заради голямото му его и непреодолима гордост. Иначе според мен човек не бива да се връща при бивши. Разбирам, че хората се променят, но някак си все има една надежда, която казва "този път ще е различно, ще се получи"... а в действителност не е точно така.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Първо е много важно за какво сте се разделили. Ако е някоя прищявка ок , върни се , но ако е нещо което изисква промяна на характера ..... не вярвам някога да се променят нещата и единия от вас винаги ще страда.
Относно отношенията ви след раздялата , аз мисля , че няма нищо лошо да се срещате , стига това да не е неприятно за някого от вас. Аз лично имам бивши, с които сме в прекрасни отношения и ако обстоятелствата го позволяваха бих прекарвала цялото си свободно време с тях и не мисля, че това е проблем.
В крайна сметка само ти си знаеш как стоят нещата и какво ще се случи за напредУспех!
Temet Nosce
벨야카