В началото ли ? С абсолютно нищо. Даже ме нахрани доста добре заради видимо безразличното ми държание към него. В следствие на тва, естествено не ме постави на мястото ми, а само ме накара да си тръгна. В момента, в който го видях, стигнал преди мен на половината ми път към вкъщи, разбрах, че наистина заслужава повече и има защо да го оценя. Видях, че... наистина искаше да е с мен. След тва множеството компромиси с ужасния ми характер и тнт... баналностите като забавен и лала, изобщо не искам да ги споменавам - то е ясно.