Ще ти отговоря като човек с много опит в това отношение. С приятеля ми сме заедно от почти 6 години,обичаме се страшно много. От думите ти разбирам,че и при вас всичко е толкова истинско и красиво.
Хората се карат ежедневно за какво ли не, нормално е. На никой не му е приятно да му викат,ноо повярвай ми понякога това е просто нещо като..инстинкт. Крещим,а после съжаляваме. Това съвсем не означава,че не обичаме човека до нас.
Такива дребни спорове,малко или много укрепват връзката. Би било странно всичко да е просто перфектно като в приказките. Ако продължите да бъдете заедно ще видиш,че животът ще ви подложи на много трудности,но ако е любовта е истинска тя винаги оцелява. Това е нормалното развитие на живота,тези неща не са излишни.
Колкото до това,че тя е толкова засегната от думите ти.. не намирам логика.Всичко е било моментно.Тя ти е викала без да мисли,ти си и го казал без да искаш. Не трявбва толкова да се вкопчваме в думите.Както каза ти,действията ни са много по-важни. Според мен я остави няколко дни да осмисли нещата и я потърси,ако тя вече не го е направила.
В никакъв случай не се отказвай! Бори се докрай Успех.