Наистина е така думите ти са много вярни и аз това се опитах да й обясня, че не са важни толкова много някакви думи, пък и не съм УБИЛ човек, че да не може да ми прости това че съм поискал да бъда човек. Обясних и че наистина тези неща укрепват връзката, караниците споровете, така осъзнаваме че не може един без друг и аз си мисля, че тя по някъв начин наистина цели това, да осъзнае дали може или не без мен, но ме е страх и ме боли от това да не се разсея спомена в нея за мен.... Чудя се колко време ще й трябва за да го осъзнае, кога да се появя с букет в цветя й да се надявам тя да се усмихне, да се целунем, да се хванем за ръка, да замълчим и да почнем да вървим напред. ...... Дали няма да я изгубя през това време..... Яд ме е за това, че тя се самообвинява за това че съм й казал, че не ме прави щастлив с тези викове безсмислени и така. Общо взето на нея това и е първата голяма връзка, преди това връзките й са били по седмица-две, дали не я плаши тази година и моята сериозно в отношенията ни? Защото на мен наистина това не ми е първата голяма връзка, знам какви грешки съм допуснал в предишните и съм имал достатъчно време да ги осъзная и да се пазя да не ги повторя .....