Тя много добре знае, аз днеска я попитах как е по-щастлива дали сега, или когато я прегръщам и целувам и тя отново заплака много силно и почна да ме моли да спра да припомням, защото докато я питах това и припомних наши мигове и обясних, че тези караници са просто една част от нашата връзка, че на 50 красиви и незабравими моменти се пада по някоя караница, че човешките отношение никога няма да бъдат перфектни, също че винаги ще има различия в характерите и че осъзнавам, че колкото и да ме е боляло когато ми вика, сега ме боли пъти повече когато няма кой да ми се развика и не сме заедно.... Не знам защо но мисля, че ще е нужно малко повече време да я оставя сама да не я потърся? Или това е грешно... нея също я е наранило това, че през седмицата когато се сакрахме и й казах, че не искам да съм с нея, не съм я бил потърсил нито веднъж, но обясних че малко или много и аз съм човек и аз се обиждам на нечий думи и аз по някъв начин съм бил афектиран от това, но като цяло наистина постъпих грубо и допуснах голяма грешка.... Дали някога ще ми прости, дали някога ще прости и на себе си, че съм бил нещастен с нея заради държанието й към мен....