Цитирай Първоначално написано от Niakoitam Виж мнението
Хубавото в случая е че поне придаваш вид,че осъзнаваш грешката си.Само че даже и страшно да те желае,ако ти се метне на врата веднага като ти го пожелаеш ще започнеш все повече да не го оценяваш докато на края не я приемеш просто за заместителче докато няма друга.Това вече индиректно съм го видял с очите си.И не беше два пъти, а само аз докато следях около 4 раздели за около 4 години замествайки я с 4 други в резултат,на,което "мъжът" и обясняваше как била парцал, смешна,без достойнство и как щял да я зареже ако си намерел по-хубава от нея и все такива "мили" думи, а когато оставаше на сухо и обясняваше какъв тъпак бил и как щял да се промени и да започне да я цени,ревейки и обяснявайки и колко много я обича всъщност.Пък тя яко му се връзваше и не спираше да се самообвинява за всичко,когато не е ядосана.И има не един или два такива случаи.Може би и от жени,но в случая за твоята ситуация говорим. Та такива ми ти работи.
Тука не съм съгласен с теб, аз не я приемам за даденост. Аз от това момиче нищо не съм видял наистина, но аз съм щастлив, когато тя е щастлива, щастлив съм когато я целувам, щастлив съм когато правя нещо за нея, щастлив съм когато дойде в къщи и аз направя вечерята и тя си оближе пръстите, когато беше болна в 7 вечерта тръгнах на автостоп от Пловдив до София, за да отида при нея за вечерта, да й направя чай, да оправя малко в тях, да й помогна, да я прегърна и да я целуна и на сутринта станах, направих и чай, дадох и хапчета, завих я и пак си тръгнах. Мен не ме интересува каква е тя, важото е какъв съм аз когато съм с нея. Тя ме промени, за нея давам всичко, но също и аз съм си мислил, че тя ме приема за даденост, защото не може да се държиш отвратително с човек който обичаш. И както виждаш не тя, а аз пиша в форума, въпреки че аз съм пожелал тази раздяла трябвало да е имало нещо за да го поискам. Не контактувам с други, не ме интересуват, не си пиша с тях, наистина тя ме е ревнувала от разни си там стари и такива по нахални, но аз й показах че тя е всичко за мен и съм преустановил всякакви контакти с други жени. Знам какво обича тя и аз й го давам. Единственото за което съм я молил е просто да не ми вика, мразя когато ми викат, дори и на родителите ми съм казал по-добре да ме ударят отколкото да ми развикат, просто това е нещото което най-много мразя, дори аз когато съм ядосан рядко викам, трябва човека срещу мен толкова да не иска да ме чуе че да се развикам, говоря нормален тон и обяснявам като нормален човек. Наистина това с нейното държание беше от известно време, тя доста започна да си позволява в близките 2-3 месеца, например да ме удари със злоба, да ме дращи със злоба до белези, да ми вика, да ме обижда, дори и пред нейни приятели, което мен малко или много ме е обидило, молил съм я като човек и съм го обяснил да спре с това отношение, но тя не спря. Съжалявам, че съм избухнал така и съм и казал че не съм щастлив с нея и че й благодаря и че се разделяме, но наистина просто ми е било до гуша от такова отношение, защото не мисля, че съм го заслужил при положение, че тя ми е в сърцето и в главата.... Не ме обвинявай, монетата винаги има 2 страни, виновен съм признавам си грешката, накарах я да се чувства зле, че човека който обича не е щастлив с нея, тя ми казва да си търся щастието да намеря друга, която да ме заслужава, обещава че ще се промени, не знам вече какво да правя. Но аз вярвам в нея й знам, че ме обича и че наистина ако времето лекува и забрави мойте думи, и опита да промени отношението си поне малко към мен всичко ще е ок. Но дори и да не го промени, само да пожелае да сме заедно, ще преглътна някой работи, сигурен съм че с времето нещата може да се изгладят, наистина това е нейната първа най-дълга връзка преди това не е обичала и не знам дали е правилно, но ако прекратя всякакъв контакт с нея и се скрия от лицето на земята може би ще осъзнае какво е загубила и да иска да си го върне ... не знам дайте ми съвет ...