Пълни непукисти

[PurpleSand]

(не съм сигурна дали мястото на темата е в този раздел,но ми се стори най-подходящ)
Съществуват ли според вас пълни непукисти (и какво означава този израз за вас) или просто умеят добре да се прикриват?
Пример: Води се спор между двама,единия се отдава изцяло на приказки ,другия само слуша и се съгласява с всичко,а след това не показва да се е трогнал от спора.

[SisiStrange]

Няма такова нещо. Има хора, на които не им се занимава (за твоя пример) или не държат особено на човека, с когото спорят. За останалите неща... Не, просто всичко, което се случва е душите им си седи вътре. Познавам такъв човек и наистина за пред хората е като от камък. Винаги е усмихнат, но вътрешно бих го нарекла чувствителен. Даже след като баща му почина не показа с нищо, че му е тежко. Опознаеш ли наистина добре и отблизо човека (и най-вече, ако той ти позволи), ще видиш, че си е съвсем обикновен. За някои неща е хубаво да си все пак по-непукист. Да не се ядосваш за глупости. На мен, например, много ми липсва тази черта.

[PurpleSand]

На мен, например, много ми липсва тази черта.

и на мен
но познавам хора,които наистина не могат да се трогнат от нищо... а това ми се струва даже прекалено.

[SisiStrange]

Трогват се, просто не го показват.

На мен ми се ще да се нервирах по-малко за глупости, да не се притеснявах толкова на изпити, да се извинявах по-малко, когато съм права и тн. Понякога е много хубаво да не си винаги на вълната и да не се интересуваш толкова много от всичко.

[PurpleSand]

хаха Все едно описваш мен и моите терзания.

[npp]

няма пълни непукисти, понеже най-малкото дори и някой да е съгласен да страда, ако бъде вкаран в пъкъл на най-големи мъки, където страданията са непоносими за всеки, тогава едва ли ще желае да остане там завинаги - следователно никой не е пълен непукист

[SpiritInBlack]

Зависи.Преди се товарех много , но вече не е така.Оптимистично съм настроен и промяната е видина - много по-положителен човке станах и привличам другите към мен.Кофти страна е, че имам проблеми да взема на сериозно квото и да е

[DisappointedDreamer]

Всички усещат. Не всички го показват.

[xoxi]

Според майка ми, аз съм пример за пълен непукист. Естествено, не е така, поне не през 100% от времето. Прекалено спокойна съм и не отдавам голямо значение на всекидневните ''проблеми''. Понякога се паля и за дребни неща, но най-често това е предизвикано от нещо друго, за което съм премълчала. Гледам да си спестя повечето ненужни тревоги и да не си усложнявам живота с глупости, което често грешно се приема за непукизъм.
Дали съществуват хора, които от НИЩО не се впечатляват? Едва ли. Всеки човек има някаква слабост, дори само едничка да е.