Според майка ми, аз съм пример за пълен непукист. Естествено, не е така, поне не през 100% от времето. Прекалено спокойна съм и не отдавам голямо значение на всекидневните ''проблеми''. Понякога се паля и за дребни неща, но най-често това е предизвикано от нещо друго, за което съм премълчала. Гледам да си спестя повечето ненужни тревоги и да не си усложнявам живота с глупости, което често грешно се приема за непукизъм.
Дали съществуват хора, които от НИЩО не се впечатляват? Едва ли. Всеки човек има някаква слабост, дори само едничка да е.