Странна "връзка"

[wasch0]

Заедно сме от месец. Аз съм първата му приятелка.
Първата седмица беше страхотна - показвах му нови неща, той им се радваше и се стараеше да изглежда опитен, забавлявахме се.
Втората седмица се държеше с мен сякаш съм "ходещ задник". Единственото, което правеше бе да ми говори колко добро оформен бил. Ако опитам да сменя темата ме целуваше сякаш говоря най-безсмислените неща на света, а за мен вяха важни.
На третата седмица започна да се отдръпва. За рождения му ден обиколих целия град да намеря торта и свещички, точно такива каквито си ги представях, а той отвърна с "не ми се яде". Благодари ми за гривната (която също избирах доста време), а на другия ден, когато най-добрия ми приятел поиска от него да му я покаже, той отвърна със "сигурно е паднала някъде,вчера бях изморен".
Четвъртата седмица.. обаждаше се сякаш на сила, намекна ми, че съм грозна и изкара мен виновна, че се сърдя за глупости. Сеща се от дъжд на вятър, че има приятелка, сякаш вече съм му в кърпа вързана. А целувките.. имам чувството, че си ги прося.

Според вас има ли смисъл да се боря за тази т.нар. "връзка'? Защо е така на фази? Не трябва ли тези неща да му идват от вътре или всичко е до опита? Имам чувството, че възпитавам бебе, а не искам да играя ролята на майката..
Благодаря за вниманието

[xXxPETYAxXx]

Абе, оставяй го!
Това, че му е първата връзка не е никакво оправдание. Просто явно е кретен. И да, ако иска да е с теб наистина, ще му идва отвътре да ти се обажда, да е до теб и да те цени.

[wasch0]

Оп, няма вече смисъл от мнения, благодаря

[anonymous708973]

Заедно сме от месец. Аз съм първата му приятелка.
Първата седмица беше страхотна - показвах му нови неща, той им се радваше и се стараеше да изглежда опитен, забавлявахме се.
Втората седмица се държеше с мен сякаш съм "ходещ задник". Единственото, което правеше бе да ми говори колко добро оформен бил. Ако опитам да сменя темата ме целуваше сякаш говоря най-безсмислените неща на света, а за мен вяха важни.
На третата седмица започна да се отдръпва. За рождения му ден обиколих целия град да намеря торта и свещички, точно такива каквито си ги представях, а той отвърна с "не ми се яде". Благодари ми за гривната (която също избирах доста време), а на другия ден, когато най-добрия ми приятел поиска от него да му я покаже, той отвърна със "сигурно е паднала някъде,вчера бях изморен".
Четвъртата седмица.. обаждаше се сякаш на сила, намекна ми, че съм грозна и изкара мен виновна, че се сърдя за глупости. Сеща се от дъжд на вятър, че има приятелка, сякаш вече съм му в кърпа вързана. А целувките.. имам чувството, че си ги прося.

Според вас има ли смисъл да се боря за тази т.нар. "връзка'? Защо е така на фази? Не трябва ли тези неща да му идват от вътре или всичко е до опита? Имам чувството, че възпитавам бебе, а не искам да играя ролята на майката..
Благодаря за вниманието

Махай го тоя.

[NomNomNom]

самовлюбен задник

[Naive]

Заеби го :Д

[wasch0]

Послушах съветите ви и както винаги аз излязох виновна, но честно казано не ми пука Благодаря!

[sexa_na_kompleksa]

Поздравления, че си се отървала! : )
Не е от опита, а от човека.

[marilyn]

Добре, че си го разкарала, тоя е пълен кретен.

[Amore-Mio*]

По принцип смятам, че в началото винаги има един такъв период, който трябва да преодолеете.
Още повече, че е неопитен и свикнал на свобода - може би и това е изиграло лоша шега. В крайна сметка ти взимаш решението - дали има смисъл или не, за теб и според теб самата.

[Azoria]

Първата седмица това, втората онова... Представи си седмата, осмата и се запитай искаш ли изобщо да минаваш през това?...

[tigity]

Той на колко е ?

[wasch0]

17, но вече няма значение

[DENKAZ]

Заедно сме от месец. Аз съм първата му приятелка.
Първата седмица беше страхотна - показвах му нови неща, той им се радваше и се стараеше да изглежда опитен, забавлявахме се.
Втората седмица се държеше с мен сякаш съм "ходещ задник". Единственото, което правеше бе да ми говори колко добро оформен бил. Ако опитам да сменя темата ме целуваше сякаш говоря най-безсмислените неща на света, а за мен вяха важни.
На третата седмица започна да се отдръпва. За рождения му ден обиколих целия град да намеря торта и свещички, точно такива каквито си ги представях, а той отвърна с "не ми се яде". Благодари ми за гривната (която също избирах доста време), а на другия ден, когато най-добрия ми приятел поиска от него да му я покаже, той отвърна със "сигурно е паднала някъде,вчера бях изморен".
Четвъртата седмица.. обаждаше се сякаш на сила, намекна ми, че съм грозна и изкара мен виновна, че се сърдя за глупости. Сеща се от дъжд на вятър, че има приятелка, сякаш вече съм му в кърпа вързана. А целувките.. имам чувството, че си ги прося.

Според вас има ли смисъл да се боря за тази т.нар. "връзка'? Защо е така на фази? Не трябва ли тези неща да му идват от вътре или всичко е до опита? Имам чувството, че възпитавам бебе, а не искам да играя ролята на майката..
Благодаря за вниманието

Да ти кажа чесно, малко ми стана жал за теб. Ако някой прави такива неща за мен, бих се чувствал много оценен.

[tigity]

17, но вече няма значение

... омг напр съм потресена...