Странна "връзка"

[wasch0]

Заедно сме от месец. Аз съм първата му приятелка.
Първата седмица беше страхотна - показвах му нови неща, той им се радваше и се стараеше да изглежда опитен, забавлявахме се.
Втората седмица се държеше с мен сякаш съм "ходещ задник". Единственото, което правеше бе да ми говори колко добро оформен бил. Ако опитам да сменя темата ме целуваше сякаш говоря най-безсмислените неща на света, а за мен вяха важни.
На третата седмица започна да се отдръпва. За рождения му ден обиколих целия град да намеря торта и свещички, точно такива каквито си ги представях, а той отвърна с "не ми се яде". Благодари ми за гривната (която също избирах доста време), а на другия ден, когато най-добрия ми приятел поиска от него да му я покаже, той отвърна със "сигурно е паднала някъде,вчера бях изморен".
Четвъртата седмица.. обаждаше се сякаш на сила, намекна ми, че съм грозна и изкара мен виновна, че се сърдя за глупости. Сеща се от дъжд на вятър, че има приятелка, сякаш вече съм му в кърпа вързана. А целувките.. имам чувството, че си ги прося.

Според вас има ли смисъл да се боря за тази т.нар. "връзка'? Защо е така на фази? Не трябва ли тези неща да му идват от вътре или всичко е до опита? Имам чувството, че възпитавам бебе, а не искам да играя ролята на майката..
Благодаря за вниманието