Преди да заживея с приятеля ми това ми беше любимото нещо - вечер по женски. В детските си години имах една приятелка, сигурно на седмица по 2/3 пъти спях у тях. Тя живееше на улицата срещу блока ми, в голяма къща на три етажа, долу живееха баба и' и дядо и', вуичо и' и леля и' и братовчедките и' на вторият, а тя с техните и брат и на последният. Много ми харесваше лудницата у тях. Сутрин някой прави мекичета/бухти/банички. Децата се събирахме на едната остъклена тераса, пускахме си едно старо радио и слушахме музика. Играехме карти и т.н. Аз като единствено дете това ми беше много интересно. А тя като идваше у нас пък се радваше на простора и че си имам мои си неща без никой да ги бара, че нашите чукат на вратата, а не нахълтват с гръм и трясък и да взимат нещо без да питат
След това в гимназията пък се запознах и с друго момиче, и тя от моя квартал. С нея пък вече типично женски неща си правехме, но по-рядко просто защото училището вече бе по-сериозно.
Сега спя рядко в някоя приятелка/или тя у нас. По-скоро на лекции и изпити като се съберем в квартирата, там ми е добре. Иначе приятелките ми са на голямо разстояние и няма как.