Моето стихотворение

[anonymous895156]

В момента, в който те видях -
момент, във който цял изтръпнах,
разбрах, че ти си моят грях.
Разбрах, че ти си мойта тръпка,
тъй силна, но и безнадеждна.
Пречупена и смазана на прах.

Останах си поредният глупак,
на улицата който подминаваш.
А ти си всичко в моя свят!
Но мога ли да го призная?

За теб си мисля ден и нощ,
и любовта ме бързо залюлява.
И аз, като последния глупак
тъй сляпо ѝ се доверявам!
А ти със него си щастлива.

Без теб животът продължава,
но боли. Боли и тежко става.
Но как да те забравя? Как?
Уви, разбрах какво е любовта -
тъй силна, но и безнадеждна.
Пречупена и смазана на прах.


Надявам се да ви хареса Ако имате някаква критика - кажете я.