Търся мнения по проблема: "Добре съм"

[Azoria]

Може би звучи коравосърдечно, но реших да кажа истината вместо да се правя на такъв какъвто не съм. Смятам че съм изключително открит и възприемащ различията у хората и гледам да не оценявам прибързано неща които не разбирам. Когато съм притиснат до стената влизам във "survival mode" и действам по първия най-подходящ начин за справяне с проблем. Съжалявам, че смяташ, че имам сериозен проблем, но всички хора сме различни и не можем да приличаме на позитивен герой от турски сериал.

Просто според мен, гледайки човекът, когото обичаш (тук карам на сляпо,защото не знам обичаш ли я или не) да плаче е някакво сигурно,че ще ти стане кофти. Искаш да му помогнеш, дори ,ако единствения начин е просто да стоиш безмълвно до него. Пък на теб ти се въртят мисли от рода на "кви номерца ми прилагаш" и "престани, хората ни гледат"... ужас

"Нека този който е безгрешен пръв да хвърли камък"

Което ме подсеща за един виц:

Тълпата линчува Мария Магдалена на градския площад. Идва Исус и казва:- Който няма никакъв грях, нека пръв да хвърли камък по нея.След думите му прелита огромен камък и разцепва главата на Мария Магдалена.Учуден Исус се оглежда да види кой е хвърлил камъка и ядосано казва:- Мамо, нали те помолих да не излизаш днеска от вкъщи!