Здравейте! Не знам как точно да започна, но ето.....

На 16 съм! Познавам я от почти 10 години(от I клас)...... До VII клас не бяхме кой знае колко близки! Дойде времето за гимназията и се озовахме в същата паралелка. Ново училище, нови хора и приятелството ни стана доста по-силно! Тогава не изпитвах нищо към нея.... С течение на времето обаче усещах, че се влюбвам в нея! Мислех си, че ще отмине, но не стана така..... Започвах да я обичам повече и повече и повече! В момента...... не знам как да опиша! Мисля за нея всеки ден, всеки час! Обичам я ИЗКЛЮЧИТЕЛНО силно! Често се събуждам през нощта мислейки за нея, сънувам я почти винаги..... И така вече 3 години!

Какъв е проблемът? Ние сме МНОГО, МНОГО различни! По-общителна е, докато аз не чак толкова и т.н. Единственото, което ни свързва е стилът музика, който слушаме.... Нищо друго! Тя, как да го кажа... харесва се на момчетата. Имала е доста връзки, докато аз 0.... ПРЕДЕЛНО ми е ясно, че между нас няма и не може да има нищо, поради изброените и някои други причини и за нещастие съм се примирил с това! Именно затова съм "заключил" тези чувства дълбоко в себе си, но усещам, че те постепенно ме изяждат отвътре! Както казах, мисля за нея непрекъснато и постоянно ме боли, но в нейно присъствие ВИНАГИ се сдържам едва-едва, но успявам..... Виждам съм я в прегрътките на други непрекъснато и не ми е било приятно, но НИКОГА не съм го показвал! Понякога ми се е искало да спра да чувствам каквото и да било, но няма как..... Всичко това ме "убива"!

Ако не сте го разбрали, то аз не съм й казвал какво се случва с цел да запазя приятелството ни и от страха, че не знам какво ще се случи! Именно затова ви питам как да спра да я обичам? Как да я избия от главата си!? Пробвах да се опитам да я забравя, но както можете да си представите завърши с епичен провал и отново съм в начална позиция! Все пак я виждам всеки ден..... Не мога и да си помисля да погледна друго момиче!

Не съм много сигурен, че разбирате в каква точно ситуация съм и колко МНОГО я обичам и че ми се иска да умра, но..... Не знам какво да правя, отчаян съм!