- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Невъзможна любов
Здравейте.Аз съм момиче на 20 години, и пиша тук не толкова за да получа съвет, колкото за да си излея всичко което ме мъчи, и не ми позволява да заспя.Преди 8 години се запознах с едно момче.Той е с 4 години по- голям от мен.Още от първия поглед страшно много се харесахме, но и двамата бяхме много срамежливи, и не си признавахме.Тогава аз бях на 12 и това беше първото ми влюбване - невинно, красиво.Но с него нещата никога не се получаваха - някак винаги се разминавахме.Наранявали сме се много, карали сме се, не сме си говорили с години, но моята любов не намаляваше.Напротив.Накрая решихме да бъдем просто приятели - и бяхме.Повече от две години аз бях неговата най-добра приятелка, а той моят.Подкрепяхме се в трудни моменти, споделяхме любовните разочарования и щастливи мигове един с друг, и успявахме да подтиснем чувствата си еди към друг.Но..той замина за друга държава, защото му омръзна мизерията в милата ни родина и оттогава комуникираме само чрез интернет.Той е необвързан от много време, а аз от няколко месеца.След като се разделих с половинката си, това момче започна да ме сваля открито, каза ми че адски съжалява, че е бил такъв глупак и е пропилял хилядите шансове да бъде с мен.Каза ми че все още ме обича, и ще направи всичко възможно да ме спечели отново.Какъв е тогава проблема, ще попитате.Обичам го, бих му простила всички грешки от миналото.Но... както казах, той е в друга държава, има стабилна работа там и няма намерение да се върне тук.А аз не мога да отида при него.Майка ми има проблем с нервите и психиката и не е много стабилна.Когато и споменах за вероятното ми заминаване извън България тя ми отговори "Заминеш ли, ще се самоубия.".Обичам това момче ужасно много и искам да бъда с него, но не мога да рискувам майка ми да изпълни заканата си.Затова му казах че няма как да бъдем заедно и да спре да ме търси и да продължи напред.Много ме боли, не мога да спра д мисля за него и не спирам да плача.Как да го забравя?Как като за 8 години и след много болка не успях.Обичам го.Искам го.Но не мога да го имам...
Това което описваш е типичната "плътска" любов, а.к.а "страст". Само, че тя по принцип продължава в порядъка на месеци, не години. Освен това си на 20, не на 13. Това ме води до следният въпрос - имаш ли пълноценен живот ? И макар, че не те познавам, нито ти мисля лошото, съм почти убеден, че отговора е "не".
Имаш ли много приятели ? Имаш ли много хобита ? Работиш ли ? Учиш ли ? Преследваш ли някаква цел ? Правила ли си наскоро секс ? Ако даже на един от тези въпроси си отговорила с "не", то значи живееш непълноценен живот. В това няма нищо страшно, просто трябва да го имаш в предвид. Когато човек не е сигурен в себе си, когато човек не е доволен от живота си, той(тя) започва да пуска все по-малко неща вътре в себе си, докато накрая останат само едно-две които опредeлят цялата му/й същност. При някой хора това е пиенето, при други работохолизма, при теб е несподелената (да, не е споделена, не ми се разисква в детайли в момента, но повярвай ми, това момче не те "обича", просто е несигурно в новата си среда) любов.
Моят съвет е да си поддържаш контакта с това момче, щом като той значи толкова много за теб. Просто знай, че (най-вероятно) няма да бъдете заедно. Бъдете приятели. Говорете си. Пращайте си подаръци. Даже може да си фантазираш за него ако ти идва отвътре(той най-вероятно го прави). Само недей да се затваряш в себе си. Живей си живота, радвай се на това, че имаш поне един истински приятел (защото повечето хора нямат), развивай се и не се плаши - хубавите неща в живота ти тепърва ще се случват !
Последно редактирано от vladyman : 01-26-2013 на 08:18
;( Наистина си в много гадна ситуация и явно наистина той е една много голяма любов за теб, щом тази страст, тази тръпка....нищо от това, което е имало, когато си била на 12 не е изчезнало. Но не можеш да оставиш и майка си, заради здравословното и състояние, защото все пак тя ти е МАЙКА!!!
Останете си приятели.
Ще е глупаво да прекратяваш всякакви отношения с него - обяснила си му ситуацията и това е. В крайна сметка, ако толкова държи да е с теб - ще намери начин. Иначе не се занимавай с връзки от разстояние.
Не аз му казах че връзка от разстояние няма да поддържам.Аз самата не съм имала, но бях свидетел как една приятелка буквално се срина по време на такава.
А за мнението на vladyman :
Не знам дали причината да продължавам да го обичам е "непълноценния" ми живот.Имам всичко, което може да иска едно момиче на моята възраст - уча, работя, излизам, не бих определила живота си като непълноценен.Просто го обичам и не мога да го променя, била съм с други момчета, залъгвала съм се че го обичам само като приятел, но всеки път когато съм близо до него се чувствам като ученичка (хихи).А за неговите чувства - не са от сега, и преди ми е казвал и доказвал, че ме обича, но просто винаги нещо пречеше да сме заедно.Сега, когато е там може и наистина да не ме обича вече, а да съм един вид "сигурно и познато" и затова да се вкопчва в мен.Времето ще покаже..
И защо започва "да те сваля открито", когато вече е заминал? Нямал е смелост да го направи преди да замине ли?
(това ми бяха първите мисли, когато ти прочетох темата)
Щом той никога повече няма да се върне, а ти няма да отидеш - Im sorry, обречени сте.
Schhh! Hear the silence...
И преди ме е свалял, но както казах и двамата направихме много грешки, постоянно имаше пречки между нас и накрая му казах че не мога да продължавам да се наранявам така и решихме да бъдем просто приятели и той спря с опитите да ме сваля.Когато останах сама ги възобнови.
Не знам.Този път сме по-големи, може би ще е по-различно.Тогава бяхме деца, неопитни, глупави деца.