Здравейте.Аз съм момиче на 20 години, и пиша тук не толкова за да получа съвет, колкото за да си излея всичко което ме мъчи, и не ми позволява да заспя.Преди 8 години се запознах с едно момче.Той е с 4 години по- голям от мен.Още от първия поглед страшно много се харесахме, но и двамата бяхме много срамежливи, и не си признавахме.Тогава аз бях на 12 и това беше първото ми влюбване - невинно, красиво.Но с него нещата никога не се получаваха - някак винаги се разминавахме.Наранявали сме се много, карали сме се, не сме си говорили с години, но моята любов не намаляваше.Напротив.Накрая решихме да бъдем просто приятели - и бяхме.Повече от две години аз бях неговата най-добра приятелка, а той моят.Подкрепяхме се в трудни моменти, споделяхме любовните разочарования и щастливи мигове един с друг, и успявахме да подтиснем чувствата си еди към друг.Но..той замина за друга държава, защото му омръзна мизерията в милата ни родина и оттогава комуникираме само чрез интернет.Той е необвързан от много време, а аз от няколко месеца.След като се разделих с половинката си, това момче започна да ме сваля открито, каза ми че адски съжалява, че е бил такъв глупак и е пропилял хилядите шансове да бъде с мен.Каза ми че все още ме обича, и ще направи всичко възможно да ме спечели отново.Какъв е тогава проблема, ще попитате.Обичам го, бих му простила всички грешки от миналото.Но... както казах, той е в друга държава, има стабилна работа там и няма намерение да се върне тук.А аз не мога да отида при него.Майка ми има проблем с нервите и психиката и не е много стабилна.Когато и споменах за вероятното ми заминаване извън България тя ми отговори "Заминеш ли, ще се самоубия.".Обичам това момче ужасно много и искам да бъда с него, но не мога да рискувам майка ми да изпълни заканата си.Затова му казах че няма как да бъдем заедно и да спре да ме търси и да продължи напред.Много ме боли, не мога да спра д мисля за него и не спирам да плача.Как да го забравя?Как като за 8 години и след много болка не успях.Обичам го.Искам го.Но не мога да го имам...