Тренирам бокс. Започнах най-вече по фитнес причини, за да сваля килограми и да си повиша издръжливостта. След година и 3 месеца редовни тренировки съм свалил 7 килограма и действително не се уморявам толкова лесно. Обаче в края на краищата ако се занимаваш с някакъв спорт, за да си сериозен, трябва да имаш мотивация да напреднеш в самия спорт. Много хора тренират бокс, защото просто обичат да се бият. Е, аз не обичам. Съответно трябва доста време и усилия психиката ми да се адаптира към такъв брутален спорт, защото трябва:
1. Да се научиш да нанасяш удари без да ти пука, че нанасяш поражения върху човешко същество
2. Когато те ударят, да се опомниш бързо и да продължиш до края на рунда
Заради това по едно време сериозно се замислях да го оставям. Обаче сега като че ли скрупулите ми изчезнаха и сега тренирам доста здраво, дори си промених храненето за да си подобря представянето и сега съм мотивиран и да стана добър и на спаринг, не само да си направя корема плосък.

Иначе обожавам да карам колело и се придвижвам навсякъде с колело, сняг, дъжд, слънце, пек, няма значение, аз съм с колело. Но не го правя за да съм активен, а защото просто мразя автобуси, а когато правя преходи извън града, го правя защото обичам да откривам нови места и това е един вид медитация за мен.

Спортове не обичам да гледам, освен отвреме навреме бокс, но много рядко.

Не всеки има психиката на спортист, а и не всеки може и трябва да се занимава основно със спорт и да прави кариера от това. Но да си спортист е много по-добре отколкото да си дебел лентяй който го мързи да измине 100 метра пеша и се тъпче с дюнери. Когато човек живее активно, живее добре. Иначе лека полека апатията го изяжда.

А спортните пички са много секс, дори и когато имат мускули и плочки на корема.