Сигурно някои от вас са чели оная книжка "Тина и половина"
Понякога се чувствам по същия начин.
Всичко започна с началото на пубертета, когато започнах да пълнея адски много. Сега бих казала, че съм нещо огромно и безформено. Дори понякога ми е трудно да си кръстосам краката. Не е като да не се движа- правя упражнения и такива неща, но не ми трябват упражнения за правене на мускули, а за топене на мазнини...
Опитвам се да не ям, но проблемът е че родителите ми въобще не ебават от какво имам нужда и ми сервират възможно най- големите и гадно порции. А аз съм слабохарактерна. Много! Не мога да се огранича сама и за това в десети клас вече не мога да се понасям....
Преди цели две години беше последното ми гадже! От тогава дори не съм целувала момче...
Сега съм толкова самотна и нещастна, очите ми се пълнят със сълзи, когато видя влюбена двойка и извръщам глава – не мога да гледам чуждото щастие. Изгарям отвътре. Искам да обичам, имам толкова много обич за раздаване, а няма на кого. Боли ме, че съм дебела и безформена. Никога няма да бъда слаба и привлекателна. Вероятно ще си остана и стара мома. Не блестя и с други заложби. Имам чувството, че в мен няма нищо хубаво. Толкова е несправедливо. Какво да правя?
Искам да се променя, искам да си намеря приятел, толкова много! Не заради секс или натискане, не заради парите му или заради статуса в мрежата... Имам нужда да знам, че мога да се сгуша в някого и да знам, че е до мен.
Но никой не си пада по дебелани...
Какво да направя??? НЕ МОГА ДА ОТСЛАБНА- бягах, скачах, гладувах колкото можах, пих хапове....
Какво да направя по дяволите...