Много.
А преди като че ли не бях така..
НО съвсем ясно разбирам, че ако 'се настроя' правилно, мога и да не ревнувам..
Просто се дразня вътрешно дори от супер малки неща, като разговори/погледи и т.н.
Ужасно е моето състояние, но не мога да го контролирам, а знам, че е глупаво..

Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
В границите на нормалното, приятелят ми също.
Също защитавам мнението, че е странно отсъствието на всякаква ревност. Ако половинката ти седне да да пише по 2-3 часа с човек от противоположния пол или му звънне телефона, той го вдигне и отиде в другата стая да говори половин час? Ти го питаш "кой беше?", отговорът е лаконичното "една позната". Няма ли да изревнувате? Айде бе
Не е нормално просто. Поне за мен не е, айде. Ревността е преекспонирана от всякакви източници като нещо гадно и нещо, което е равно на липса на доверие. Не е вярно. Ревността може да произлиза от чисто дразнене (макар че е хубаво да се прави разлика между двете) - ако някой седне да гали приятелката ти по косата, да си играе с нея и т.н. (тоест - "откъде-накъде той има право да прави това?!)- или чисто и просто от страх да не загубиш човечето до себе си.

Постът ми не е насочен към Мерилин и по никакъв начин не желая да засегна никого, споделям собствения си възглед.
+1