Опасна игра

[monch0y]

Здравейте! Реших да започна да пиша нещо. За сега е само това,но вероятно ще продължа ако има някакъв минимален успех.. ;д

Фамилията беше Борисови. Той -Иво,главата на семейството,бащата,беше опитал от тъмната страна на живота и се бе замесил с неправилните хора.От скоро се опитваше да се измъкне,като започне на чисто, с работа,по-малко мръсна,но все пак мръсна,но нещата не бяха толкова прости,неслучайно хората са казали , че мафиотите никога не се пенсионират,не и докато не умрат.. Тя - Дияна , беше нежната половинка и не чак толкова.Работеше като началник в МВР,отдел борба с престъпността. Каква ирония.. От тази интересна любов се бе родила една красива девойка - Мая. Още от малка - спокойно и кротко дете. В процеса на развитието си продължаваше да е съвестна и ученолюбива личност. В същото време с годините се превръщаше в една привлекателна жена - висока , зеленоока , с тъмно кестенява коса и ужасно красива . Всичко в семейството беше перфектно - пари,скъпи коли,любов и разбирателство..Докато един ден Мая не пое отговорността за действията на баща си. Беше вече на 14 години.Ходеше на училище втора смяна. Беше зима,към 18:30 часа,тъмно. Тя се раздели с приятелките си и си хвана автобуса за към вкъщи. Когато стигна до блока,в който живееше видя срещу себе си силует на висок мъж с дълго палто. Беше застанал с сенките на блока,за това не можа да види лицето му. Той беше застанал точно пред вратата на съседния вход. Не и направи особено впечетление и тя продължи да крачи към своя вход. И изведнъж някакви фарове я осветиха ,тя се обърна и видя голям черен джип да спира на паркинга пред блока. В този момент нещата се развиха светкавично бързо . Докато се усети мъжа,стоящ до преди малко на съседния вход я беше сграбчил и повлякъл към големия черен джип. Кога вече се окопити и разбра какво се случва започна да вика,но мъжа побърза да запуши устата и с кърпа,яво напоена с нещо,защото тя почувства как краката и омекнаха и изпадна в безсъзнание. Той успя да я вкара в колата и в момента,в който вратата се затвори зад тях,потеглиха с мръсна газ.
- Браво,не можа ли да действаш малко по-тихо? - чу се
мъжки глас от предната седалка.
Мъжът,който я беше вкарал току - що
в колата отговори:
- Запуших и устата по най-бързия
начин,разбирачо.
-Трябваше да си по-бърз,целия блок
разбра какво се случва.
- И какво трябваше да направя,да и
плесна един шамар,та да млъкне ли?!
- Ако трябва.
- Не удрям жени,камо ли деца. -
отвърна подигравателно той.

* * *

Когато се събуди,Мая не видя нищо познато около себе си. Чувстваше се все още замаяна.Намираше се в стая,без прозорци,само с една голяма врата. Може би беше склад или нещо подобно.Първото,което направи е да отиде до вратата да провери дали е отключена,но,разбира се,не беше.Веднага след това потърси с поглед чантата си,но и нея я нямаше.Прерови джобовете на якето и дънките си,но телефон не намери. Започна да вика за помощ,макар че дълбоко се съмняваше,че през тези дебели стени някои би могъл да я чуе изобщо. Но изведнъж вратата се отвори и в тъмната стая влезе мъж.Тя веднага осъзна,че същия този силует бе последното,което помнеше.И в главата и нахлуха спомени,как този мъж я грабва и..е,нататък не помнеше. Инстинктивно отскочи назад.
-Събудила си се - каза мъжът.
-Кой си ти? Какво ми направи преди малко? Защо съм тук? От колко време съм тук? И къде съм всъщност? - можеше да зададе още толкова въпроси,но реши,че за начало това е достатъчно.
- Гладна ли си? - той отговори на въпросите и с въпрос.
- Да. Но това не е важно сега. Важното е къде съм.Това склад ли е? Или някаква изоставена къща без прозорци? Не,много е голямо за къща. Ще ми кажеш ли?
Единствения отговор който получи звучеше непоклатимо спокойно и лишено от всякакви емоции:
- Ей сега ще ти донеса да ядеш.
И мъжът напусна стаята. Просто така. А Мая стоеше там,неразбираща нищо.