след раздялата...

[SisiStrange]

Добре де, ама това нещо задължително ли трябва да бъде? Да се виждаш с родителите? Обожавам семейството на приятеля ми и мисля, че и те доста ме харесват. У тях си имам лични чехли, халат и суитчър, и винаги съм добре приета, но като нямам време или имаме някакво желание да се усамотим, не ни се врът с идеята, че съм длъжна да общувам нам си колко обстойно с тях от куртоазия. Аз с удоволствие си пия кафето с майка му понякога и си обсъждаме разни неща, но далеч не всеки път и далеч не го намирам за нещо жизнено важно, за да е хубава нашата връзка с него. Можеше пък да не се харесваме. Тогава какво? Да се гледаме на кръв и да си пускаме лицемерни усмивчици, за да е възпитано ли? И ако беше така, тогава нима мъжът трябва заедно с родителите си да си избира приятелката? Ако те не я харесват и не си пасват с нея, значи не? Тогава знаете ли колко мъже щяха да си умират девствени?

За мен това са глупости. Да, хубаво е да има топла среда и разбирателство, това е +, но хайде сега, няма да се либим, защото мама и тати не са доволни, че не им се обръща внимание. Тя не си е избирала тях, избрала си е него.

Тук просто всички се опитвате да се докажете колко сте на ТИ с родителите на гаджетата си. То няма лошо и дано все така ви върви и занапред, защото знаете историите за снахи и свекърви.

[anonymous708973]

Добре де, ама това нещо задължително ли трябва да бъде? Да се виждаш с родителите? Обожавам семейството на приятеля ми и мисля, че и те доста ме харесват. У тях си имам лични чехли, халат и суитчър, и винаги съм добре приета, но като нямам време или имаме някакво желание да се усамотим, не ни се врът с идеята, че съм длъжна да общувам нам си колко обстойно с тях от куртоазия. Аз с удоволствие си пия кафето с майка му понякога и си обсъждаме разни неща, но далеч не всеки път и далеч не го намирам за нещо жизнено важно, за да е хубава нашата връзка с него. Можеше пък да не се харесваме. Тогава какво? Да се гледаме на кръв и да си пускаме лицемерни усмивчици, за да е възпитано ли? И ако беше така, тогава нима мъжът трябва заедно с родителите си да си избира приятелката? Ако те не я харесват и не си пасват с нея, значи не? Тогава знаете ли колко мъже щяха да си умират девствени?

За мен това са глупости. Да, хубаво е да има топла среда и разбирателство, това е +, но хайде сега, няма да се либим, защото мама и тати не са доволни, че не им се обръща внимание. Тя не си е избирала тях, избрала си е него.

Тук просто всички се опитвате да се докажете колко сте на ТИ с родителите на гаджетата си. То няма лошо и дано все така ви върви и занапред, защото знаете историите за снахи и свекърви.

Не, Сиси, опитваме се да докажем идеята, че няма нужда мадамата да се дърпа като опарена при всеки опит на родителите му да я интегрират в семейната обстановка. Тезата ни е, че добри отношения с родителите не е равно на сватба, 2 деца и "бяла спретната къщурка с две липи отпред". Никой не говори за навиране, когато искаш да се усамотиш с човечето си, а за елементарно уважение да изпиеш по едно кафе с хората и при добро желание да занесеш бисквити.

П.П. И аз имам чехли у тях