Преместихме се в друг град и там ново учелище ,среда и т.н.Намерих си приятели.Стана така обаче ,че в началото на годината без да се усетя се увлякох по един свой съученик отначало не ми харесваше никой ,но откакто седна до мен веднъж и се заговорихме ,бях очарована от гласа му а големите му очи блестяха по невероятен начин ,усмивката му и като цяло характера му ме впечатлиха.После като ме видя приятелката ми ме попита какво става с мен каква е тази усмивка все ме беше виждала тъжна и посърнала а сега всякъш беше различно,казах и че все още незнам какво ми е ....казвам ви не съм и подозирала ,че ще хлътна така...и нали той е по-затворен и срамежлив от мен реших аз да го заговарям и да се опознаем...стана така обаче че със всеки един изминал ден и негов поглед аз все повече го харесвах и така чуствата всякъш ме задушаваха и не бях спокойна затова реших да му призная ,но очи в очи не успях все затягах и реших да му го напиша в лист и да го пъхна в чантата му.Така и сторих обаче той така и не каза нищо ,нито промени държанието си към мен ,нито към по-лошо ,нито към по-добро.Може би по-често ме гледа в час ,но това е.А когато говоря и се зачакаме с други момчета усещам как не му е приятно.Незнам какво да си мисля за него вече,питах го дали е прочел това което му писах и каза ,че е но нищо повече ,каза също че ще запази тайната ми и ,че ще си остане между нас.Толкова е сладък на 15 сме...Мисля че избързах и сгеших като му признах...