- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Какво е мнението ви?
Какво е мнението ви относно темата за живота след смъртта.Срещали ли сте се със хора които виждат духове медиуми или некви такива виждали ли сте тунела и така.
Или има живот след смъртта, или няма живот след смъртта. Ту партс, фифти фифти, айм токинг бифор дъ деатх
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Смъртта не съществува. Във Вселената нищо не умира, само се трансформира. Формите се разпадат в нищото, после се преобразуват в нещо друго и така до безкрай. Душата е именно онова в човека, което съответства на НИЩОТО в природата. Там се ражда всичко човешко и там умира, всяка човешка илюзия, всяко АЗ, всяко изживяване и усещане за реалност. В този смисъл човешката душа нито е жива, нито е мъртва. Тя е нищо - безформена, безплътна, безцелна.... там нищо не живее, затова и нищо не умира. За един човек, който е свързан с душата си, смъртта не съществува. Просто няма какво да умре. Защото в душата името ти, семейството ти, убежденията ти, страданията ти, мъките ти, радостите ти, вярата ти, изобщо всичко, което наричаш АЗ и което е част от ТВОЯТА РЕАЛНОСТ, всичко това в душата губи смисъла си. В душата няма етикети, няма форми, няма нищо което да умре. Само в егото ти има какво да умре, защото егото черпи своята сила именно от "преживяванията" ти и всичко онова, което смяташ за реалност. То се прикрепя към тези усещания за реалност, защото те дават сигурност и себеутвръждаване. Затова хората толкова се страхуват от смъртта - защото така умира всичко, което ПРЕДСТАВЛЯВАТ те и малкият им свят. Цялата им сигурност и всичко онова, в което са се "припознали" умира.... Всяка маска пада, всяка илюзия се разпада. А в действителност няма нищо, което да умре.... умира само представата за ТЕБ. Отървеш ли се от представата за СЕБЕ СИ приживе, вече няма какво да умира. В това е и основното послание на Буда - да умреш преди смъртта, за да разбереш, че няма смърт. И всичко това, а и още много, е написано под формата на притчи и легенди, които имат символичен и метафоричен смисъл. Просто тогавашните "мъдреци" не са могли да го опишат по друг начин. Но простоватите и елементарни хорица взели тези мъдри слова и отново си ги вместили в малките игрички и приказки за лека нощ. И темата за живота след смъртта е също такова "изкривяване".Хората толкова се влюбили в СЕБЕ СИ, че си измислили място, където ТЕ да живеят дори и след смъртта. И естествено всичко това го обвързали с деянията и ОБРАЗИТЕ си приживе, та така да оправдаят и дадат смисъл и реалност на всичко онова, което правели и представлявали. Приказки от деца за деца....
Последно редактирано от In_Nomine_Sathanas : 02-03-2013 на 16:43
А не е ли именно душат това аз.И малко се съмнявам това което си написал да си го осъзнала сам смисъл ти си само 3 години по голям от мен.Все пак не си Буда за да го осъзнаеш толкова млад а и все пак нали тази душа се намира в тялото как така тя не умира а пък тялото умира и край душата отива при друг собственик.Будизма малко си противоречи на места как така Буда индийски принц демек богаташко синче става отшелник и осъзнава някакви неща които хората които са си били бедни или отшелници не са осъзнали.С тази тема търся хора на които са се случили някакви свръхестествени неща.В раздела философия и религия има доста атеисти странно.Все пак има доста необикновени явления като например разказите не хора били в кома или подобни състояния и не само това има и много други неща.
Външната възраст, която се мери по слънчевите цикли няма нищо общо с вътрешната възраст и осъзнаването на някои "неща"- По твоята логика всички пенсионери трябва да са философи. Всичко което съм написал съм го осъзнал на вътрешно ниво и го разбирам в дълбочина. Дълбочина, която ти все още не си добил... затова и прочете написаното от мен по диагоналната схема и си реагира както си знаеш. В случая аз не говорех за душата като за някакъв призрак, които си лети из въздуха след като умреш. Това е наивно. И душата и духът за мен имат съвсем друго значение. Ясно ми е, че си искал да пуснеш стандартна темичка, където с другите псевдо-религиозни гурута да обсъждате великите мистерии на живота след смъртта. Но написаното от мен съвсем не беше в тази насока. Душата е вътрешно психично състояние, а не прозрачно тяло като от анимационните филмчета. Душата е просто онагледен "пример" за пространството където протичат вътрешни процеси и състояния, не за някакви свръхестествени глупости и суеверия приети в обществото.
Душата както вече споменах е онзи изначален вътрешен мир, там където всичко се "губи". Тя няма как да умре, защото никога не е била жива. Да, тялото умира. Но човека не е тялото си( въпреки че се идентифицира с него). Ще ти дам пример за да ме разбереш по лесно. Представи си че живота е тишина. В тишината се появяват всякакви звуци, някои от тях ти харесват, някои - не, някой наричаш АЗ, други наричаш НЕ-АЗ, но в крайна сметка звуците си отиват и се губят в тишината. Душата е именно тази тишина, във всеки един от нас. Но его-човека, който постоянно "живее" в звуците, като самия той е един звук, никога не може да "чуе тишината". А тишината е навсякъде и във всичко. Тишината няма как да "отзвучи", няма как да "умре", тя винаги си е била там... или по-точно никога не е била нещо за да умре или "отзвучи". Затова и душата няма как да умре. Всичко това, което говоря е малко абстрактно и ако не си го "преживял" и осмислил сам, няма как да ме разбереш. Ясно ми, че ти просто искаш да разбереш какво става със социално-приетата думичка ДУША , а такава душа няма. Защото душата не е някаква форма, живееща след смъртта. Душата е липсата на форми, липсата на всичко, "тишината без звуци", във всеки един от нас. А ти си мислиш, че твоя АЗ образ е душата ти и се надяваш ТИ (твоя образ) да преживееш смъртта в някаква форма. Това няма как да стане. Ти, твоята личност ще умре и няма да отиде нито в рая, нито в ада. Тя просто ще изчезне, тъй като и без това ТИ не си реален, ти си просто мисловна конструкция за себе си, просто "звук", нищо повече. Ти се самоконструираш откакто си жив, "чуваш звуците" и си казваш "Да, това съм АЗ". А когато дойде смъртта, всички "звуци се връщат обратно в тишината". Това е умирането всъщност. То е психичен процес преди всичко.
Последно редактирано от In_Nomine_Sathanas : 02-03-2013 на 18:26
По моята логика пенсионерите не са философи ама ти сигурно си врял и кипял в живота и си стигнал до такива възвишени осъзнавания че сигурно Далай Лама би ти завидял.И защо имаш в описанието под снимката нещо за рай и ад.Аз не говоря за рай и ад а за прераждане на душата.По твоята логика нищо не съществува което значи че нищо няма смисъл щом душата не съществува значи не е енергия.Ти не си ли чувал за истории на хора разминали се със смъртта за дежа вю(на мен ми се случвало да ти се случи нещо което ти е познато без да си го преживял)чел съм една книга на Лиана Антонова това е БГ естрадна певица която разказва за срещите си с медиум там пише как тя е питала неща за семейството си и медиумката и е казвала без да ги знае четох и книга на една медиумка No 1 писателка на NY times там пише че душата се преражда и само когато е в отвъдното си споня за преражданията не съм казал че там ти си си това което и тук.Има и теории че душата е от извънземна раса но не съм запознат.А в двете книги пише сходни неща.
^
и в крайна сметка ти будист ли си или сатанист........
е добре де, кажи точно какъв си тогава, щом мислиш, философстваш, говориш, ядеш, изказваш мнение значи все пак си нещо.
Авторът явно живее в една от многото приказки и въобще не вдява за какво му говоря. Няма нищо де...
Ако искаш да си лафим за извънземни, дежа вю, прераждане и other cool misterious stuff, няма проблем. Но аз наблегнах на съвсем друго. Съжалявам, че се възползвах така от темата.
Никакъв не съм. Аз съм никой, но мога да бъда и всеки. "Формите" се запазват(но вече осмислени като "форми"), мога да придобия всяка "форма", и всеки ме вижда в каквато си "форма" иска. Но аз не съм нищо от всичко това и "формите", маските, етикетите и ролите не ме определят. Вече има друго ниво на осмисляне, а не всичко да е в контекста на просто поредната интерпретация.
Добре щом си в друго ниво на осмисляне, в което нямаш интерпретации, това не означа ли всъщност, че като отхвърляш всички интерпретации ти всъщност утвърждаваш себе си над всичко останало т.е. цялата ти философия е един невероятен егоцентризъм, в които ти поставяш егото си над всички видове интерпретации.
Последно редактирано от defender : 02-03-2013 на 19:22
Eгото е сбор от интерпретации, или по-точно намирането на СЕБЕ СИ в тези интерпретации, защото те дават по един или друг начин усещане за реалност. След това всяка противоречаща информация се отхвърля защото противоречи на установената вече реалност. И така човек се бетонира и живее в малкия си свят от лъжи и самоидентификации.
Иначе да, поставям себе си над всичко, аз съм всичко. Но не в някакъв егоцентричен смисъл, а в смисъл, че аз сам създавам своята реалност. Всеки създава сам своята реалност, повечето хора просто не го осъзнават. Всичко се развива в главата на човека, аз просто изследвам какво се случва в моята.
И не отхвърлям всички интерпретации, отхвърлянето е също интерпретация(защо иначе ще отхвърляш нещо?). Приемам всичко както е. Използвам и познавам формите и интерпретациите, но не се "закачам" за тях и само ги "опознавам".
Всъщност няма как да ме разбереш, защото мислиш линейно: "Ако това и това - значи това и това". "Или е това, или е онова". А при познаването на другия аспект(там където всичко се "губи"), се развива едно друго, комплексно и "сложно" "мислене".
Последно редактирано от In_Nomine_Sathanas : 02-03-2013 на 19:33
добре приятелю, но преди да отхвърлиш всички интерпретации, си помисли дали точно тогава не си заразен от интерпретацията на гордостта и себичността.
Отделно когато отхвърляш интерпретацията за Бог, това автоматично означава, че ти всъщност се извисяваш над Него - е те тва ако не е гордост.
отделно щом не се влияеш от интерпретации, нека те проверим, - значи за тебе няма да представлява трудност да пуснеш една твоя снимка където си чисто гол - сега само не ми казвай че робуваш на готината интерпретацията на срама.
На приказки си готин, ама на дела се вижда че си роб, което може да означа, че твоята философия е чисто самозалъгване.
Последно редактирано от defender : 02-03-2013 на 19:45
Ти сега и голи снимки ли ще ми искаш? Подозирах, че си педал, ама чак пък толкова....
Иначе да, изобщо не ме бърка да си пусна снимка гол. Но това ще означава да играя поредната игра на предоказване, както за пред теб, така и за пред мен самия. Не изпитвам такава нужда. Иначе не ме бърка. Но знам какви ще са последствията, и наддумванията, и малките его-реакции. Тази игра има нужда от две страни... и аз определено не я играя.
Ти си просто шибано малоумен. Трябва да си сложа бележка на компа да не говоря повече изобщо с теб.
Казах ти, че изобщо не играя тези междуличностни ролеви игри на предоказване и себеизтъкване като някой и нещо, нито пред теб, нито пред който и да е било. Не защото ме е страх, нито пък защото имам предразсъдъци, а просто защото не черпя никакво себе-отъждествяване с тези игри. Не са ми необходими. Изучавам ги, опознавам ги, но не съществувам в техния контекст. И ти го казвам това за 1000 път, а ти пак ме слагаш в някоя роля. Бива да си малоумен ама чак пък толкова.
Последно редактирано от In_Nomine_Sathanas : 02-03-2013 на 20:04
Ти изобщо не познаваш човешката душа, ти си мислиш че не робуваш на нещата които познаваш в човешката душа, но всъщност в същото време робуваш на нещата които не познаваш в душата, защото душата е необятна и я познава изцяло само Бог.
и мат!............
Пхахаха... Пак ли печелиш въображаеми спорове с въображаеми аргументи в главата си? Продължавай.... докато Джийзъс ти диша във врата и ти казва на ушенце, никога няма да достигнеш до същината на нещата.
Как стигна до това осъзнаване.А относно дежа вю аз ти казвам че ми се е случвало незнам как да го нарека нещо което ми е познато но не ми се е случвало като секунден проблясък.Авторката както казах вижда духове защо не каза нищо за първата авторка.И защо не ми
отговори на първите въпроси. И защо смяташ че си разгадал живота без да си преживял кой знае кво.
Ето това е най-важната и неразбираема за вас част. До САМО-осъзнаването не се достига, нищо не се печели или придобива. Точно обратното - губи се всичко. Самоосъзнаването е вътрешен процес и може да се постигне само от самия човек, вътре в самия себе си. Не се научава, не се назубря, не е концепция, път или идея, която да следваш. То е в съвсем друго измерение, различно от социалното "мислене" - там където всеки иска нещо да придобие и да се "намери" в него. А самоосъзнаването е умишленото "събаряне" на кулата от лъжи и илюзии, които сам човека гради през живота си(а в повечето случаи - и другите хора градят вместо него.). Но ето че отново питаш - "как си постигнал това?". Нищо не съм постигнал. Това е его-представата - вечно да постигаш, вечно да достигнеш и разбереш някаква концепция, която да стане част от твоето АЗ.
Иначе събитията и способите довели до текущото ми състояние са най-вече интроспекция и самоанализ. Марихуаната е също е чудесен инструмент, до известна степен.Но и се изисква едно друго мислене, извън границите на общоприетото и договореното. Това мислене го развивам откакто се помня, то просто е част от мен.
По принцип тези неща не ме интересуват, не и в общоприетия смисъл. Но ще ти кажа моето разбиране.
Умът преди всичко работи с матрици и схеми. Всяка новопостъпила информация преминава през тези матрици, и така уподобява информацията на нещо вече видяно, чуто, преживяно и т.н. Така умът работи по-лесно. Примерно вместо да смяташ на пръсти колко е 5+4, знаеш автоматично че е 9. Такива "автоматизми" съществуват във всеки аспект на човешкото битие. И именно заради тях повечето което пиша тук остава неразбрано. Щото веднъж като си си втълпил, (че 4+5 е 9 или каквото и да), всяка нова информация преминава през вече познатата матрица. Ти не си достигнал сам до отговора, ти просто го ползваш наготово и като отправна точка. Така отговора на които и да е въпрос става просто "нагаждане" според вече познати схеми и отговори. Ето затова всяка схема и матрица предварително разваля всеки отговор. И отговора става вече зависим и необективен.
Както и да е, според мен в тази насока трябва да се търси явлението "дежа вю". То е просто преповтаряне на събития от дадена матрица, като последователността на събитията е вече позната. Откъде обаче идва чувството, че си го сънувал? Ами защото буквално си го сънувал... в несъзнателното. Тези матрици съществуват в несъзнателналната част от човешкия ум. И когато нещо се приповтаря, ти си го спомняш, то ти изниква като вече преживян модел на събитията. Но го усещаш като сънувано, защото до преди това не си го осъзнавал.
Поне аз така си обяснявам явлението, но не претендирам за истина. Най-малкото защото обяснението ми не е самото явление.
Това е поредния мит, че преживяването носи мъдрост. Глупости. Преживяванията носят мъдрост само за онзи който не ги интерпретира като истина(или своя истина). Точно така има много псевдо-мъдреци, който нарекли преживяванията и битието си "истина", а всичко друго станало "не-истина". И така се бетонирали в своите "истини"... Мъдростта не е в знаенето на много "истини". И изобщо не съм твърдял, че съм разгадал живота. Животът е една непрестанно течаща мистерия, където човек може само да "познава" някой неща, напълно фиктивно и условно. Нищо повече.
Последно редактирано от In_Nomine_Sathanas : 02-04-2013 на 09:48
напротив, вярващите носят отговорност за делата си,