Никакъв не съм. Аз съм никой, но мога да бъда и всеки. "Формите" се запазват(но вече осмислени като "форми"), мога да придобия всяка "форма", и всеки ме вижда в каквато си "форма" иска. Но аз не съм нищо от всичко това и "формите", маските, етикетите и ролите не ме определят. Вече има друго ниво на осмисляне, а не всичко да е в контекста на просто поредната интерпретация.