Какво е мнението ви?

[In_Nomine_Sathanas]

Как стигна до това осъзнаване.

Ето това е най-важната и неразбираема за вас част. До САМО-осъзнаването не се достига, нищо не се печели или придобива. Точно обратното - губи се всичко. Самоосъзнаването е вътрешен процес и може да се постигне само от самия човек, вътре в самия себе си. Не се научава, не се назубря, не е концепция, път или идея, която да следваш. То е в съвсем друго измерение, различно от социалното "мислене" - там където всеки иска нещо да придобие и да се "намери" в него. А самоосъзнаването е умишленото "събаряне" на кулата от лъжи и илюзии, които сам човека гради през живота си(а в повечето случаи - и другите хора градят вместо него.). Но ето че отново питаш - "как си постигнал това?". Нищо не съм постигнал. Това е его-представата - вечно да постигаш, вечно да достигнеш и разбереш някаква концепция, която да стане част от твоето АЗ.
Иначе събитията и способите довели до текущото ми състояние са най-вече интроспекция и самоанализ. Марихуаната е също е чудесен инструмент, до известна степен. Но и се изисква едно друго мислене, извън границите на общоприетото и договореното. Това мислене го развивам откакто се помня, то просто е част от мен.

А относно дежа вю аз ти казвам че ми се е случвало незнам как да го нарека нещо което ми е познато но не ми се е случвало като секунден проблясък.

По принцип тези неща не ме интересуват, не и в общоприетия смисъл. Но ще ти кажа моето разбиране.

Умът преди всичко работи с матрици и схеми. Всяка новопостъпила информация преминава през тези матрици, и така уподобява информацията на нещо вече видяно, чуто, преживяно и т.н. Така умът работи по-лесно. Примерно вместо да смяташ на пръсти колко е 5+4, знаеш автоматично че е 9. Такива "автоматизми" съществуват във всеки аспект на човешкото битие. И именно заради тях повечето което пиша тук остава неразбрано. Щото веднъж като си си втълпил, (че 4+5 е 9 или каквото и да), всяка нова информация преминава през вече познатата матрица. Ти не си достигнал сам до отговора, ти просто го ползваш наготово и като отправна точка. Така отговора на които и да е въпрос става просто "нагаждане" според вече познати схеми и отговори. Ето затова всяка схема и матрица предварително разваля всеки отговор. И отговора става вече зависим и необективен.
Както и да е, според мен в тази насока трябва да се търси явлението "дежа вю". То е просто преповтаряне на събития от дадена матрица, като последователността на събитията е вече позната. Откъде обаче идва чувството, че си го сънувал? Ами защото буквално си го сънувал... в несъзнателното. Тези матрици съществуват в несъзнателналната част от човешкия ум. И когато нещо се приповтаря, ти си го спомняш, то ти изниква като вече преживян модел на събитията. Но го усещаш като сънувано, защото до преди това не си го осъзнавал.
Поне аз така си обяснявам явлението, но не претендирам за истина. Най-малкото защото обяснението ми не е самото явление.

И защо смяташ че си разгадал живота без да си преживял кой знае кво.

Това е поредния мит, че преживяването носи мъдрост. Глупости. Преживяванията носят мъдрост само за онзи който не ги интерпретира като истина(или своя истина). Точно така има много псевдо-мъдреци, който нарекли преживяванията и битието си "истина", а всичко друго станало "не-истина". И така се бетонирали в своите "истини"... Мъдростта не е в знаенето на много "истини". И изобщо не съм твърдял, че съм разгадал живота. Животът е една непрестанно течаща мистерия, където човек може само да "познава" някой неща, напълно фиктивно и условно. Нищо повече.