Какво е мнението ви?

[defender]

^
добре бе, я пробвай тогава да станеш вярващ, да видим дали и колко ще се самоутвърдиш.

[ReguL]

Такива неща се четат, пишат и вярват само от хора, които попиват безразборно всякаква информация. Единственото условие е да е провокативна и интересна, пък дали е истина няма значение. А ако може да служи и за целите на някоя доктрина, още по-добре. Примерно "Новия световен ред" се "привижда" във всяко нещо от тези, които се борят срещу него. Или пък християните виждат във всяко нещо работа на Дявола, и така се изживяват като "добри" и "борещи се срещу злото" хора. Всяка такава групичка си има своите страхове и идоли - всички онези малки историйки, които си скалъпват както могат, само и само да е в резонанс с общата идея. Същото явление го има и в по-индивидуален вариант. И точно това и иска автора - да му разказваме интересни историйки и приказки за лека нощ. Обратно пък има и такива, които обичат да споделят такава информация и да я изживяват като истина. Нищо че ако се направи един малко по-задълбочен анализ на всичките приказки за извънземни, призраци, рептили, сънища, зодии, магии, и т.н. ще се види, че това са просто скалъпени и стъкмени историйки, към които обезателно има прикрепени някои от следните его-стимули : страх и самодоволство. Докато едните си завиват шапки от алуминиево фолио в страх от извънземни, то други пък се гордеят с измислените характеристики на зодиите си. Всичко се върти около това да изживяват някаква чужда истина като своя и оттам да черпят самоутвърждаване и усещане за реалност.

Следих известно време подобни семинари и книги за илюминати, извънземни и т.н., и докато повечето се чудят как да се опазят от илюминатите, моята мисъл беше какви са реалните печалби от подобна дейност. В смисъл печалбите от книги и семинари, чат пат някое посещение в предаване.

^
добре бе, я пробвай тогава да станеш вярващ, да видим дали и колко ще се самоутвърдиш.

Въпреки че това не е насочено към мен мисля да ти отговоря.

Раждаш се и ти слагат каишка на вратът, защото в обществото това е прието за полезно, но този каишка не само че не е полезна но и вредна(ако не вредна то поне неудобна). Растеш и бум един ден осъзнаваш вредата от каишката, махаш я, а един ден цъфва някой който ти обяснява колко е полезна каишката. И в този ред на мисли ти си този който дрънка как е полезна каишката.

[defender]

Раждаш се и ти слагат каишка на вратът, защото в обществото това е прието за полезно, но този каишка не само че не е полезна но и вредна(ако не вредна то поне неудобна). Растеш и бум един ден осъзнаваш вредата от каишката, махаш я, а един ден цъфва някой който ти обяснява колко е полезна каишката. И в този ред на мисли ти си този който дрънка как е полезна каишката.

ами не знам, аз мисля, че е точно обратното. вярата е свободата (но казвам свободата, а не свободията), а атеизма е каишката.

[In_Nomine_Sathanas]

^
добре бе, я пробвай тогава да станеш вярващ, да видим дали и колко ще се самоутвърдиш.

Самоутвърждаването не е задължително да е в положителна насока. Важното е да има "нещо" чуждо, за което да се закачиш и то да стане твое. Това е самоутвърждаване - затвърждаване на его-представата за себе си. В повечето случаи даже самоутвърждаването е както положително, така и отрицателно. Пример е точно християнството, където често християните се идентифицират със "своите" грехове. И се изживяват като незначителни и "грешни". Но го има и в обратната насока - примерно усещането, че "се движа по правилния път", че " правя нещо добро", че "съм човек на Бога" и т.н. и т.н. Всъщност изобщо няма значение дали е положително или отрицателно. И положителните и отрицателните идентификации имат его-утвърждаващ характер. Има милиони хора, които се идентифицират със своята "драма история" и страдат от някакви фантомни илюзии " Аз съм негодник", "нищо не съм постигнал" и всякакви други изживявания като незначителни. Именно около такива представи за себе си (изживявания) гравитира егото. Важното е да има нещо, за което да се закачи, нещо с което да се "изживява".