Здравейте! Пиша ви тук, не защото се нуждая от съвет или урок, а защото имам нужда да споделя това с някой. Знам решението на моят проблем, знам как трябва да постъпя, но всичко е толкова трудно, когато трябва да го запазя в тайна. И така, от близо половин година се срещам с човек, който има сериозна връзка. В началото не го знаех, никога не съм повдигала въпроса, докато в един момент той не ми каза, че има приятелка от 4 години. Не приемах отношенията ни насериозно, смятах ги просто за нещо кратко, маловажно, като игра. Продължих да се виждам с него, но вече след половин година аз започвам да давам все повече от себе си, а той остава все по-недоволен, а отношението му към мен - нагло. Много пъти ми е казвал, че между нас не може да има нещо повече, че е много щастлив с приятелката си, че много я обича.... но винаги се връща при мен и това ме кара да мисля, че не е така. Всеки път, когато се опитвах да му кажа, че щом е с мен, явно не всичко е наред с връзката му, той сякаш започваше да доказва не само на мен, но и на себе си, че това е лъжа. Трудно ми е, защото бягайки от него, сякаш заставям на пътя на своите желания. Знам, че той е грешка... близките ми започват да се притесняват за мен, чувайки слуховете за него - момичета, наркотици... и с право. Знам, че всичко трябва да приключи, но все изчаквам и се надявам, че нещо ще се промени. Знам и какви коментари може би ще предизвикам с темата си, но това е моята лична терапия - надявам се сега, когато казах цялата истина, такава каквато е, ще мога да продължа напред.