Всичко започна на един рожден ден. Не се запознахме, но си говорехме сякаш се знаем ( ракииката има такъв ефект пък и някак си хората се отпускат покрай мен, не знам защо ). МНОГО я харесах. След като се прибрах видях приятелство във фейс от нея пък по пътя до нас само за това си мислех - как ще и пратя веднага x.x . От тогава ( месец и нещо ) всеки ден си говорим в скайп. Първо в конферентни с няколко приятеля но после само двамката. Мислех да и кажа че се влюбвам защото колкото повече я опознавах толкова повече се влюбвах. Правя комплименти всеки ден някои с леко шеговит тон а други съвсем сериозно. Проблема който ме спря да я попитам беше че ми сподели че някакво момче и изглеждало сладко... направо щеше да ми се пръсне сърцето, но извадих някаква фалшива усмивка/смях и подхвърлих 1-2 шеги. От тогава не смея да и кажа . Как мислите? Щом говори всеки ден с мен за какъв ме има - най добър приятел или нещо повече? Някой път се държи сякаш ме харесва някой път не мога да проумея какво цели като ми казва кой бил готин и кой не... не мога да я разбера. А и последно - да и го кажа в скайп дали е удачно?? В един град сме но не и в 1 училище. Аз уча в друг град и се виждаме на живо много рядко, но за това пък всеки ден с камерите си говорим за какво ли не. А когато се видим сме с приятели така че.. няма как.