Няма лошо в помагането, но трябва да се внимава, как се прави. Например, аз съм против благотворителността в най-често срещания й вид в България - събираме парички за Гошко, Тошко и Атанас на Коледа, защото имат нужда от нещо. Купуваме им това нещо, само че догодина се повяват нови Гошко, Тошко и Атанас, които имат нужда от друго нещо, и пак им го купуваме. И така всяка година различни деца искат различни неща, и събираме пари като откачени. ;д Да не говорим, че това е работа на държавата. Ако ще се прави някаква благотворителност, според мен, е по-добре да е нещо, което ще има дълготраен ефект, и ще се ползва от много хора с течение на времето. Например, някакво оборудване за болниците.
За помощта на близки и приятели нещата стоят горе-долу по същия начин. Може да напишеш днес домашното на съученичката си, но утре ще ви дадат ново домашно, тя пак няма да знае как да го напише, и пак ще трябва да й го пишеш. По-добре да й покажеш 1-2 пъти, как се прави, и след това тя да си го пише сама. Не, че не съм писала домашните на приятели, де, ;д просто не е особено редно.
Относно уличните котки и кучета - според мен, трябва да се измисли начин, как да се ограничи броят им. В по-напредналите държави трудно ще видиш бездомни животни. Иначе са сладки... понякога. Но пък и често са агресивни. На нашата улица имаше две глутници и много ме беше страх от тях, защото винаги ме лаеха и веднъж се спуснаха към мен и кучето ми (което е добро и никога не ги е предизвикало с нищо). Подадохме 2-3 пъти сигнал, за да дойдат да ги кастрират, и така и стана. Сега е с една идея по-спокойно пред блока.
Иначе често ми се е случвало да помагам с дребни неща и винаги се спирам, когато някой непознат поиска нещо (стига да не става въпрос за пари), но тези неща не носят особена радост, и бързо се забравят.