Помощ

[ShtrudeL]

Не, не ми трябва на мен..

Става въпрос за нещо друго. : )
Колко пъти сте искали да помогнете на някой друг? Ей така - без нищо. Колко пъти сте го правили?
Колко пъти сте правили други хора щастливи? Как? И не говоря за хора, които са ви близки/роднини, а просто познати или дори непознати?
Страшно много искам да направя някой друг щастлив, да го усмихна и да му помогна с нещо, ако мога.
И освен хора... храните ли/радвате ли се на уличните кучета/котки?
Преди около година гледах клип, в който едно момиче имаше рожден ден и на рождения си ден събра голяма част от вещите си, опакова ги и тръгна да ги раздава на непознати по улицата. Страшно мило ми се видя.
Ей за такива нещица говоря..
е?

[sexa_na_kompleksa]

Няма лошо в помагането, но трябва да се внимава, как се прави. Например, аз съм против благотворителността в най-често срещания й вид в България - събираме парички за Гошко, Тошко и Атанас на Коледа, защото имат нужда от нещо. Купуваме им това нещо, само че догодина се повяват нови Гошко, Тошко и Атанас, които имат нужда от друго нещо, и пак им го купуваме. И така всяка година различни деца искат различни неща, и събираме пари като откачени. ;д Да не говорим, че това е работа на държавата. Ако ще се прави някаква благотворителност, според мен, е по-добре да е нещо, което ще има дълготраен ефект, и ще се ползва от много хора с течение на времето. Например, някакво оборудване за болниците.
За помощта на близки и приятели нещата стоят горе-долу по същия начин. Може да напишеш днес домашното на съученичката си, но утре ще ви дадат ново домашно, тя пак няма да знае как да го напише, и пак ще трябва да й го пишеш. По-добре да й покажеш 1-2 пъти, как се прави, и след това тя да си го пише сама. Не, че не съм писала домашните на приятели, де, ;д просто не е особено редно.
Относно уличните котки и кучета - според мен, трябва да се измисли начин, как да се ограничи броят им. В по-напредналите държави трудно ще видиш бездомни животни. Иначе са сладки... понякога. Но пък и често са агресивни. На нашата улица имаше две глутници и много ме беше страх от тях, защото винаги ме лаеха и веднъж се спуснаха към мен и кучето ми (което е добро и никога не ги е предизвикало с нищо). Подадохме 2-3 пъти сигнал, за да дойдат да ги кастрират, и така и стана. Сега е с една идея по-спокойно пред блока.
Иначе често ми се е случвало да помагам с дребни неща и винаги се спирам, когато някой непознат поиска нещо (стига да не става въпрос за пари), но тези неща не носят особена радост, и бързо се забравят.

[ninjaiscrazy]

1-Колко пъти съм искал да помогна?-общо взето всеки ден искам,без признание или награда.Колко пъти съм го правил-не знам,не ги броя специално...
2-Колко пъти съм правил другите щастливи-за съжаление повече отколкото съм правил себе си щастлив.Как?Като съм там за тях в момент на най-голяма нужда от подкрепа и човек до тях.Преди имаше един случай,в който един от омегъл се беше яко саднал и поне му промених мнението на това как стоят нещата,не знам дали се счита...
3-За улични животни-неутрален съм,естествено ако съм си взел пица или нещо такова и има някое куче покрай мен ще му откъсна малко,но по принцип не се радвам особено...
По принцип жестове на внимание и грижа рядко се оценяват вече,затова и аз самия съм свикнал да няма признание за това...Иначе както sexa_na_komplexa каза - дребните жестове често се забравят и не носят особена радост...за повечето хора поне.

[HollyGolightly]

Напомни ми на това видео
http://www.youtube.com/watch?v=BIhBRaARQgw

Иначе, доста пъти се е случвало да помагам, стига да имам възможност , нямам нищо против. Не си записвам никъде, за да ти кажа точно колко пъти и как, понеже от това няма смисъл. Не правя неща, за да бъда запомнена, или да се чувствам горда и да се хваля с това, просто така съм решила-така съм наравила в дадения момент.