Самочувствие или нещо друго?

[BloodyDreamer]

Не съм сигурна от къде точно да почна, но ще почна от гъза напред и ще дам първо причините, а после ще обясня как се чувствам.
Не съм красива (не съм и няква супер отблъскващо грозна, тоест... аз като се гледам в огледалото си се харесвам, ама на снимки изобщо не излизам добре), трябва да сваля няколко килограма (14, ако трябва да съм по-точна, макар че не ми личат да са толкова много) и имам по-различни разбирания от останалите. Тоест, не че се хваля или нещо, но съм по-зряла от връстниците ми. Също, харесвам различна музика и... да, като цяло харесвам по-различни неща. Та както и да е, не смятам, че съм задръстена или... не знам. Даже напротив, добър човек съм и съм широко скроена, мога да се забавлявам (не говорим за ходене по пропаднали дискотеки, това е друго нещо, по-скоро искам да кажа, че може да не съм най-забавната от най-забавните, но все пак имам чувство за хумор, както и доста добре развито въображение). Доста съм умна (ако трябва да съм честна не смятам, че е вярно, но изкарвам отлични оценки без да си мръдна пръста(уау, това звучи доста високомерно), така че да речем, че е така), макар и мързелива и... да, общо взето съм леко смахната, странна, дебилна или както искате го наричайте, с много и различни интереси и може да се каже, че съм всестранно развита... само дето във физкултурата не ме бива, но това е по-скоро резултат от годините обезвдижване (мързел, мързел, едничка слабост моя...). Та ще речете, може би, че самочувствието ми е до небето, НО, колкото и странно да ви се струва, не е така. Или по-скоро харесвам си характера и когато говоря с непознати, мога да си излея цялата душа (както правя и сега), но всъщност съм страшно неуверена в себе си и когато трябва да говоря с някой, който знам, че пак ще видя, просто... една маймунка с барабани се нанася в главата ми и ми изтиква през прозореца всякакво наличие на остроумие и... каквото друго прашасва вътре. И... не мога да кажа, че хептен нямам приятели, но... имам чувството, че хората странят от мен и не се вписвам никъде. (което всъщност най-вероятно е така) Просто не знам дали се дължи на факта, че не изглеждам добре, или просто съм прекалено смахната/странна за разбиранията на средностатистическия българин. Опитвам се да отслабна, искам да го направя, МОГА да го направя, но тъкмо, когато съм постигнала нещо, решавам, че нещата няма да се променят, понеже вече няма да имам оправание да не показвам истинското си "аз" и ще се окаже, че проблемът е в характера ми, а тази вероятност ме плаши. Защото това означава, че много трудно ще си намеря някой, който да ме харесва (не по оня начин, макар че и за това донякъде, но и само като приятел) и да иска да остане с мен. А не искам да съм сама. Страх ме е.
Не знам защо пиша тази тема, не очаквам някой да каже нещо по-различно от това, което знам, че може да се направи, но поне да си излея душата. Благодаря за вниманието.

[Amore-Mio*]

Когато отслабнеш в никакъв случай няма да направиш нещо грешно - именно тогава ти ще покажеш оная част от характера ти, която показва силна и борбена личност, с воля и търпение, полагащ усилия за външния си вид, а и за здравето си.

Иначе колкото и банално да е - бъди себе си. Все ще се намери някой с твоите разбирания, от личен опит го казвам, защото аз също съм по-зряла от голяма част от връстниците си, но имам приятели и познати, с които можем да си общуваме без проблеми. Дръж на мнението си, бори се за това, което искаш.

[asuka666]

Случайно да слушаш BOTDF?Ех и аз съм като тебе ама съм на 13 ама слушам и метъл...Хм нищо ти няма...УСПЕХ!

[CoNviCt]

Не се страхувайте, не сте различни. Би следвало да се зарадвате, но вие, драги, ще се обидите. Обяснението е просто. Стремеж към различие, към открояване от общото. Една от фазите, през които всеки преминава. Освен различните.

[sexa_na_kompleksa]

Ако искаш да отслабнеш - направи го, но заради себе си, заради собственото здраве, а не заради мнението на другите. И не, така няма да подобриш отношенията си с другите, силно се съмнявам някой да не иска да дружи с теб, заради това. Прави упражнения, тъкмо ще си подобриш уменията по ФВС, макар че това, че не ти върви по ФВС, не е болка за умиране.

[SisiStrange]

На 13-14-15 и въобще някъде около пубертета всеки се мисли за различен. Ще видиш, че не си. Никак. Има куп (наистина куп) хора на твоята възраст, които слушат различна музика, учат и... ? Кое ти беше смахнатото? Музиката ли беше само? Или килограмите? Или това, че...? Някакси от текста не си изваждам и едно нещо, което да те прави странна или по-особена. Звучиш като нормална тийнейджърка.

За твое добро е да се излекуваш от мързела. Не само, за да свалиш килограми, а въобще.

Иначе спокойно, период е, отминава. Приятелите се открояват като истински по-нататък в много случаи.

Личното ми мнение е, че хората странят от теб именно, защото си много във филма и си мислиш, че си една на милион. А не си.

Боже, толкова добронамерено го мислех, а звучи толкова грубо... Извинявай и си го прочети с мек тон. Такъв го мисля.

[DisappointedDreamer]

Мацка, и аз така бях преди 2-3 години. Сиси е права - период е. Ще го минеш.

[xoxi]

Всички сме минали през период, в който сме си мислели, че сме различни и никой не може да разбере уникалността ни. Като се мине някоя и друга година, осъзнаваме, че не сме нищо по-специално от всички останали и че светът е пълен с хора точно като нас. Сиси много добре го каза.
Започни да учиш, защото дори сега да изкарваш оценките си без много труд, следващите години ще става все по-трудно и ще трябва да си свикнала да отделяш някакво време за учене и подготовка, вместо да се надяваш на чудо по време на изпит.
Имам лични наблюдения за хора като теб. Все хора, които най-често имат проблем с външния си вид (повече килограми, не се приемат за хубави и т.н.) и от мързел да променят нещо, те си внушават, че проблема е с характера, разбиранията, вкусовете им, внушавайки си, че това са неща, които не могат да променят. Точно за това започват да се смятат за тотално объркани и неразбрани. Ако видиш къде наистина ти е проблема през този период, ще видиш как бързо ще излезеш от филма.

[MsMiracle]

На 14 всеки се мисли за различен. А всъщност не разбрах кое по-точно те прави толкова различна и открояваща се?
И оценките не са мерило за това колко си умна.

[BloodyDreamer]

Не, не съм на един милион, това го знам и не се стремя да бъда различна от другите. Сигурно наистина не личи от поста ми, но този период с различното го минах преди около една-две години, а за "милиона", има други такива хора в училище, познавам ги, разбирам се с тях, най-добрата ми приятелка е такава, пределно ми е ясно, че не съм само аз. "Странна" имах предвид не музиката, а разбиранията по някои теми, но аз така съм го написала, че нищо не си личи. Та да, вчера ми беше супер депресирано и... уау, сега като си препрочитам поста ми става ясно как точно звучи отстрани ;д Благодаря на всички за мненията, ще ги имам впредвид.

И това за оценките го знам, но аз наистина съм умна (макар че казано от моята уста не звучи толкова правдоподобно).

[DisappointedDreamer]

Дефинирай умна.

[BloodyDreamer]

Ами... справям се с лекота с всичко, което правим в училище (не че е върха на сложнотията, ама все пак) и... абе общо взето всичко, което са ми обяснили, съм го разбрала от първия път. Знанията, които имам в една сфера, лесно прехвърлям в друга, така че дори и да не знам как се решава дадена задача, например, мога по пътя на логиката да си я реша. И... не се сещам за друго.
(Уикиречник:
1. Човек с биологични възможности като даденост, за бързо възприемане, обучение и вникване в проблемите. Като следствие резултатите са способност за възпроизвеждане и прилагането на наученото, за анализ, или предложение за създаване на стройна система за решаване на конкретен проблем.
2. Човек с познания и голям опит, който може да предлага и взима важни отговорни решения.)
Та всъщност сега, гледайки нещата със свеж поглед, осъзнавам, че проблемът ми не е в характера, а просто дотолкова съм си въобразила, че другите няма да ме приемат, че ме е страх да отида при тях. А те при мен няма да дойдат. И отново стигам дотам, че трябва да отслабна, да си се обличам както на мен ми харесва, за да се чувствам добре в кожата си и да съм по-уверена в себе си. Защото на характера ми нищо му няма.

[SisiStrange]

В училище да схващаш всичко не е равно на умна. Може и да си, не знам, не се познаваме, но определено училищните успехи не са показател за умствен капацитет.

И аз мисля, че ако отслабнеш, ще се чувстваш по-добре.

[BloodyDreamer]

Ходя на уроци по пиано, китара, рисуване, пеене, ходела съм и на актьорско майсторство и литературно творчество. Навсякъде съм схващала от първия път. Иначе да, то в училище така е направено, че всички да го разберат, така че единственото, което можеш да разбереш е дали си изключително тъп, или не чак толкова
Пак да благодаря на всички за мненията, че ми помогнахте да погледна нещата от друг ъгъл.

[Violenza]

Опитваш да компенсираш за външността си с акъл? Това ще ти изиграе много лоша шега.

[DisappointedDreamer]

В училище да схващаш всичко не е равно на умна. Може и да си, не знам, не се познаваме, но определено училищните успехи не са показател за умствен капацитет.

Точно. И аз схващам всичко много бързо, но това далеч не означава, че съм умна.

Мех.

[SisiStrange]

^ Ама ти специално си. Може да си много гадна на моменти и да ме дразниш (както в определени моменти обратното), но никой не може да ти отрече акъла.

[DisappointedDreamer]

I wasn't fishing for compliments!

[Dkeyz]

Мело, наред си си.

[xoxi]

Авторке, на 15 ли си, както пише в профила ти?
Радвай се, че сега си по-зряла от повечето на твоята възраст, но не се заблуждавай, че винаги ще е така. Развивай интелекта си, погрижи се за себе си, тялото си и всичко, което не ти харесва и ще разбереш за какво става на въпрос.
Често хората, които се опитват с примери и думи да докажат, че са умни, съвсем не са толкова, колкото им се иска да са и колкото си представят, че са. Съвсем не целя да те засегна по някакъв начин, защото си личи, че не си глупаво момиче и имаш потенциал. С обяснението защо си умна, правиш обаче точно обратното впечатление.
Violenza го каза. Не компенсирай външността с акъл. Работи и над двете и ще се чувстваш и изглеждаш много по-добре.

[BloodyDreamer]

Не, на 14 съм.

[marilyn]

Опитваш да компенсираш за външността си с акъл? Това ще ти изиграе много лоша шега.

ДА!

И Сиси и Маги са прави, че това да се справяш в даскало с всичко без да учиш нито е толкова трудно, нито е мерило за акъла ти.
Пубертетска история, всички сме го минали това. Отслабни и ще се чувстваш по-добре.
Човек е съвкупност от душа и тяло. И двете са важни, не мисли, че ако не се чувстваш добре в тялото, ама си харесваш характера, ще имаш баланс.
Дълго време и на мен ми трябваше да го осъзная и приема. Ама е вярно.. не може само едното да ти е наред.. и двете трябва. И да се приемаш, да се харесваш.