Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

какво стана с the handmaid's tale? прочете ли я?

[girlwithblueeyes]

Останаха ми още 2-3 страници,не знам какво да каза за тази книга до известна степен ме накара да се замисля над някои неща, и да хареса ми . Точно сега ,не ми се пишат анализи нещо ми е мързеливо . По-късно ще споделя повече впечатления .

Пантера - Тютюн е хубава но е доста т тежка книга , обаче си заслужава четенето .

[DisappointedDreamer]

^Не си я прочела. :Д Ама изобщо.

[girlwithblueeyes]

Ест че не съм я прочела започнах я но я оставих имам да чета други неща . Някой ден може да я прочета .
Приеми горното ми мнение като шега lol

[DisappointedDreamer]

Колко страници прочете от нея? Как се казва главната героиня?

Тц. Подло беше. Грозно. Разочарована съм. Можеше просто да кажеш, без да лъжеш.

[ROFLWTF]

Ооо, обичам ви, такава прекрасна тема и не мога да и се накефя. Железниа светилник е чук, толкова много ми харесва.. една от любимите ми е и съм я чела сигурно 2 пъти, както и останалите части - но от тях не си спомням нищо съществено, хм, трябва пак да се захвана. Под игото също ми е адски любима и колкото и пъти да я чета, не ми писва. Тютюн обаче единствено я започнах по задължение, не защото искам да я прочета.. Беше ми много трудно да я завърша, та даже като се замисля не можах да издържа и за последните 150 стр.
Сега почнах да чета Павел Вежинов - Белия гущер - това е нещо като сборник с разкази, харесва ми засега.
Тези дни се сетих, че в даскало преди 3-4 години четох в учебника по литература един откъс от произведение на Айзък Азимов; нещо много се впечатлих от него. Иска ми се да прочета цялата творба, но не се сещам името му... май беше Аз, роботът, но сигурно не е това. Това, което помня, беше как един мъж заминава по работа, но го е страх да остави жена си сама и взима робот да и помага и т.н. Тя в началото беше много резервирана към него, но като че ли постепенно се отпуска и се впечатлява от неговите начини или възможности, как да го нарека.. (И после нещо се съмняваше дали се влюбва в него - в скоби, че не съм сигурна.) Дали някой ще се сети, дано, ще съм ви много благодарна.
Иначе Харуки Мураками една приятелка ми даваше да чета някои книги, много увлекателно пише той, кефи ме. Харесва ми как набляга на подробностите по такъв начин, че да не ни досади. Чела съм Норвежка гора, и още две, но все им забравям заглавията.. Мисля си скоро да взема и още някои негови да прочета, но не знам кога точно. Наскоро четох на Джон Кехоу - силата на подсъзнанието, че ония дни бях депресирана.. а сега след като осъзнах някои неща с негова помощ, се чувствам перфектно всеки ден, без да се затормозявам с глупости или с неща от сорта: "какво щеше да стане, ако.. или аз не съм достатъчно добра.." - каквото е станало, това е трябвало да стане и точка.
Подариха ми на Джоан Роулинг - Вакантен пост, някой чел ли я е, има ли някакви отзиви за нея? А Паулу Коелю (признавам, че не са точно лично мои убеждения), но имам чувството, че прекалено е възхвален или нещо от сорта.. Не знам, може да взема една да прочета, пък ще преценя. (DisappointedDreamer, моля те, предложи ми някоя негова?)
Супер дълъг пост сигурно ще излезе, извинявам се,

[emi.smile89]

Ооо, обичам ви, такава прекрасна тема и не мога да и се накефя. Железниа светилник е чук, толкова много ми харесва.. една от любимите ми е и съм я чела сигурно 2 пъти, както и останалите части - но от тях не си спомням нищо съществено, хм, трябва пак да се захвана. Под игото също ми е адски любима и колкото и пъти да я чета, не ми писва. Тютюн обаче единствено я започнах по задължение, не защото искам да я прочета.. Беше ми много трудно да я завърша, та даже като се замисля не можах да издържа и за последните 150 стр.
Сега почнах да чета Павел Вежинов - Белия гущер - това е нещо като сборник с разкази, харесва ми засега.
Тези дни се сетих, че в даскало преди 3-4 години четох в учебника по литература един откъс от произведение на Айзък Азимов; нещо много се впечатлих от него. Иска ми се да прочета цялата творба, но не се сещам името му... май беше Аз, роботът, но сигурно не е това. Това, което помня, беше как един мъж заминава по работа, но го е страх да остави жена си сама и взима робот да и помага и т.н. Тя в началото беше много резервирана към него, но като че ли постепенно се отпуска и се впечатлява от неговите начини или възможности, как да го нарека.. (И после нещо се съмняваше дали се влюбва в него - в скоби, че не съм сигурна.) Дали някой ще се сети, дано, ще съм ви много благодарна.
Иначе Харуки Мураками една приятелка ми даваше да чета някои книги, много увлекателно пише той, кефи ме. Харесва ми как набляга на подробностите по такъв начин, че да не ни досади. Чела съм Норвежка гора, и още две, но все им забравям заглавията.. Мисля си скоро да взема и още някои негови да прочета, но не знам кога точно. Наскоро четох на Джон Кехоу - силата на подсъзнанието, че ония дни бях депресирана.. а сега след като осъзнах някои неща с негова помощ, се чувствам перфектно всеки ден, без да се затормозявам с глупости или с неща от сорта: "какво щеше да стане, ако.. или аз не съм достатъчно добра.." - каквото е станало, това е трябвало да стане и точка.
Подариха ми на Джоан Роулинг - Вакантен пост, някой чел ли я е, има ли някакви отзиви за нея? А Паулу Коелю (признавам, че не са точно лично мои убеждения), но имам чувството, че прекалено е възхвален или нещо от сорта.. Не знам, може да взема една да прочета, пък ще преценя. (DisappointedDreamer, моля те, предложи ми някоя негова?)
Супер дълъг пост сигурно ще излезе, извинявам се,

Книгата се казва "Позитронният човек" от Айзък Азимов и Робърт Силвърбърг аз я чета сега.

[DisappointedDreamer]

Ох, Харуки Мураками е невероятен. Да, детайлите наистина споменава. Мен ми харесва начинът, по който говори в гатанки. Не ми трябва да разбирам всичко, искам само да се потопя в неговия мистериозен, невъзможен-за-решифроване-свят. Да се мъча да отгатна действия, да разбера думи, а накрая да осъзная, че и без това всичко, което е написал е толкова красиво, различно, ново, отварящо за дискусия табута. Ох.

Защо не Алхимикът? 'Това е книга за хора богати по душа, за хора с абстрактно мислене и висок интелект и дух, чийто стремеж не е единствено материалното. Вярно, в центъра на сюжета стои съкровище, но то е само, за да покаже на читателя колко е красиво, борейки се за целите си да откриеш смисъла в простите неща.' Много хора я оприличават на Малкия Принц от Екзюпери. Но повторенията и простия език може да не ти допаднат :С

Аз в момента чета I skuggan av ett brott от Helena Henschen. Трябва ми за часът ми по шведски. Е, ужасна е. По действителен случай, за убийство в богато семейство на баща, готвачка и економка. В същото време, 23 годишните съпрузи, мъжът - син на убития баща - се самоубиват. Оставят щерка на 3 години. Тя, заедно с леля си (15 годишна), сестра на 23 годишния Фредерик, който се самоубива, намират дядо/баща си заедно с 2 економки мъртви. Убийството е станало през 30-те години на миналия век в Швеция. Авторката на книгата не е известна, не е написала други книги. Авторката е дъщеря на 15 годишната сестра открила брат си. Самата книга е като дневник, и е толкова 'шведска', че чак ме дразни. Изобщо не искам да я чета. За 50 страници, само едно единствено нещо ми хареса:

'Лице без лунички е като нощ без звезди' <3

[Makenzi97]

Мураками ми е леко мех от това, което съм чел. Не, че не е добър, но е твърде прехвален по мое мнение.

[Amore-Mio*]

Не мога да се нарадвам на тая темичка.

Иначе засега съм се освободила от училищните книги и си продължавам трилогията "Игрите на глада". Иначе като я свърша, ще почна с "Граф Монте Кристо", че много ми се иска да я прочета, ама все не я намирам. А между-впрочем четох Паулу Коелю - Алхимикът. Ето няколко цитата от книгата, които са ми допаднали:

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си."

"Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек.Ще разбереш, че в пустинята съществува живот, че небето е осеяно със звезди, а воините се бият, защото това е част от човешкото битие.Животът ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем"

[DisappointedDreamer]

Ох, Граф Монте Кристо я четох като 9-10 годишна. Тогава бях запалена по книги като Винету, Съкровището в сребърното езеро, Олд Шетърхенд <333333333, абе книжки на Карл Май. Помня, че обичах да чета за долини, индиански имена, техните боеве, гори, езера. Страшни описания, друг свят = всичко, което иска едно дете. Даже, като намерих четирилистна детелина, я скрих между страниците на Граф Монте Кристо. ^^

[xoxi]

друг свят = всичко, което иска едно дете.

Някои още си го искаме това.

Аз да се похваля, най-накрая намерих "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс. Умирам от кеф. Търсих я тази книга по библиотеки и книжарници от 2-3 години и най-накрая ми падна като гръм от ясно небе в ръчичките. Дочитам си скорострелно всичко останали книги, които съм започнала и планирам да отделя много време и внимание на пътеводителя.

[anonymous708973]

Тогава бях запалена по книги като Винету, Съкровището в сребърното езеро, Олд Шетърхенд <333333333, абе книжки на Карл Май. Помня, че обичах да чета за долини, индиански имена, техните боеве, гори, езера. Страшни описания, друг свят = всичко, което иска едно дете.

Лелеее, не можеше да ме отлепиш от тия книги.
Жалко, че сега изобщо не чета толкова.

Мнение за "Майсторът и Маргарита"?

[brutaLxxbunny]

Лелеее, не можеше да ме отлепиш от тия книги.
Жалко, че сега изобщо не чета толкова.

Мнение за "Майсторът и Маргарита"?

Много, ама много откачена книга. Реалистична гротеска. Покрай всичките ненормални работи, които се случват, Булгаков вкарва много успешно философските си идеи.

[kalpazanka]

Искам един ден да си ни премиер!



Я ме светнете за Игрите на глада Струват ли си парите, за какво иде реч, а-у?

[Amore-Mio*]

Я ме светнете за Игрите на глада Струват ли си парите, за какво иде реч, а-у?

Лично на мен ми харесва, защото е лека за четене и ти се отразява като почивка от по-тежките за четене книги. Историята ми е интересна и е разказана по увлекателен начин. Книжките са по - скоро юношески. Аз лично не съжалявам, че съм си отделила парите за трилогията. Чрез образа на Катнис и Пийта е показан борбата за запазване, приятелството в лицето на Ру и Катнис, обърканото любовно състояние на Катнис. /За в момента самата тя разбра, като че ли с Гейл са един за друг, докато единствено с Пийта е било игра за оцеляване. Но нататък като цяло не знам какво стана, в процес на четене съм все още.

Изключително ценна тема за всички привърженици на книжки. В момента чета ''Сияние'' от Стивън Кинг. В началото съм и е просто точно по мой стил, може би ще бъде една от най-добрите на Кинг, които съм чел. За жалост нямам да имам свободното време да се разписвам в темичката. Поздравления на авторката за идеята !

О, "Сияние" и "Гробище за домашни любимци" са ми любимите книги на Стивън Кинг.

[DisappointedDreamer]

Искам един ден да си ни премиер!

мани, ама както съм се запътила с International Relations with Russian/Scandinavian Studies...

Някои още си го искаме това.

<3

ПП, защо не четеш сега? Книгите, които изброих са толкова хубави, а има още по-хубави.

Аз продължавам с шведската книга. Сега се сетих, че и 1984 ме чака да я довърша. Това сигурно са 2-те най-ужасни книги, които съм чела някога по едно и също време. Лош късмет имам. :С Ама как ще нападна моите книжки след като тези бъдат прочетени и изоставени/забравени *протрива ръчички, подхилквайки се*

[anonymous708973]

ПП, защо не четеш сега? Книгите, които изброих са толкова хубави, а има още по-хубави.

Все си мисля, че нямам време. Вечно или ще излизам, или наистина трябва да уча, или ще изгледам "само още една" серия от любимия си сериал... да беше един, добре щеше да е, ама като всяка седмица излизат по 4-5 серии от сериали, които следя..оф.
А всъщност сега ми е времето да чета, защото като стана студентка, ептен няма да мога да чета друго покрай тухлите по икономика.

Ще взема да си направя един амбициозен списък от 100-тина заглавия (засега толкова), иска ми се обаче да е по автори, за да добия трайни и верни впечатления за стил, изказ и т.н.
Дотук знам, че мнооого се радвам на Джефри Арчър.

Нещо като: Майсторът и Маргарита, 1984, Фермата за животни - така ли беше заглавието?, Името на розата, Брулени хълмове, На Западния фронт нищо ново, Алхимикът, 11 минути, няколко неща на Хорхе Букай, за да си изградя сама мнението за него и т.н., и т.н.

[ROFLWTF]

То и аз не чета, главно понеже не ми остава време, рядко се сещам за през свободното ми време, разсейвам се. Иначе ми се иска да чета и аз, колкото четях преди. Все пак в детските ни години малко неща ни бяха в главата, нали? И следователно повече свободно време за четене.
Ех, знаете ли, искам да дойде лятото - тихо приятно време, без никакъв ветрец, слънчевите лъчи да галят кожата ни нежно, на терасата с книжка в едната ръка, коктейл в другата или там някакво питие; пускаш си музичка и всичко си е на 6 6 6.. Ех!!!

[xoxi]

Ех, знаете ли, искам да дойде лятото - тихо приятно време, без никакъв ветрец, слънчевите лъчи да галят кожата ни нежно, на терасата с книжка в едната ръка, коктейл в другата или там някакво питие

Хващала съм тен на терасата, докато чета.
Обожавам!
Не мога да чакам чак до лятото обаче. Вече започнах да излизам, когато се постопли малко. Вчера ми отлетяха два часа с книжка в ръка на терасата и кафе на масата пред мен.

[DisappointedDreamer]

Ох, аз в България лятото е ужасно да се чете навънка. Толкова задушно, горещо.. илл. В Швеция е готино, защото е 25 градуса, лек ветрец, сядаш върху зелена тревица ^^

[DisappointedDreamer]

Аз имам такъв списък с книги :Д Около 20-30 заглавия вече съм прочела/намерила/купила. А списъкът е правен преди 3 месеца. Супер мотивиращо и готино.

И мда, Фермата за животни се казва книгата. :Д 1984 ме разочарова, страшно бавно ми върви, в училище семинариумите, които правим пропуснах, защото бях болна често. Ох, книгата ме изморява.

Не знам, ама аз винаги ще намеря време за книги. Туко що обърнах прекарах 2 часа в учене по история, сега пак чета книга. И аз ще кандидатствам в университет, и аз ще имам доста неща да чета, но пък книжките ми няма да забравя <3

[DisappointedDreamer]

Пак се включвам.

Прочетох шведската книга по действителния случай - I skuggan av ett brott (в сянката на едно престъпление). Е, не научих нищо ново около убийството. Авторката просто беше описала гордостта си от това да бъде част от това семейство. Имам чувството, че е написала книгата ей така - за да грабне и някой друг лев. Само генерални обяснения и описания на средата, в която лицата са израснали, както и кратко описание на самите хора и до там. Разочарована съм, едвам я прочетох.

Почнах да чета The Go-Between, защото най-добрата ми приятелка я чете в часа си по английски, и се нуждае от помощ за есета и други писмени задачи. Книгата до тук мога да кажа, че е интересна - езикът е богат, формален. В книгата the narrator, Леонел (наричан просто Лео) споменава често зодиакалните знаци, символиката зад дадени предмети, както и черна магия и мистисизъм. Няма нужда да споменавам, че аз дълбоко се вълнувам от такива нещица :Д (падам си по митологии, символика, и т.н.) Ще видим по -нататък как ще се развие книгата, но дотук съм наистина доволна.

При вас как върви?

[Amore-Mio*]

Сдобила съм се с няколко нови книжки. "Обичай ме, ако смееш" и "Ало, любов, къде си", които са от колекцията на Cosmopolitan. Хвърлих им едно око и ми се сториха леки, и интересни за четене.

У-р-а! Виждате ли най-добрата ми приятелка Рейчъл (с нейния тексаски мозък) има страхотна атомно - химична теория за мъжете. Те или са: а) превъзбудени йони, тоест свързват се с друг атом (замайват ви главата), освобождават свободния си електрон (правят секс с вас) и си тръгват напълно заредени; б) благородни газове, тоест не се свързват с никого; или в) ковалентни атоми, които се свързват трайно с друг атом (влюбват се във вас), обменят електрони и създават съвършено стабилна връзка. Идеалният мъж! Идеалната връзка! Дотук чудесен напредък.
Цитат от: "Ало, любов, къде си".

Иначе сдобих се още с третата част на Игрите на глада, като след няколко дена ще й дойде реда. Още: "Тайната на имението" на Агата Кристи. Иначе съм си направила един кратичък списък с книги, които искам да прочета. Сред тях е и "Баскервилското куче" и "Граф Монте Кристо".

[anonymous708973]

Че тия неща на космополитън заслужават ли да бъдат наречени книги? Ако ти се чете нещо с много секс, бая любовни романи с развитие в 17-18 век са ми минали през ръцете Далеч по-стабилно е от тия модернистични истории.