Отговор в тема
пробвах The god of small things, но не ми хареса..
искам хубава книга! някой чете ли нещо завладяващо?
ИХ!!Първоначално написано от Deadlock
Защо? Обоснови се. Ако си очаквала розички....
Нямам никаква приличаща-на-обективна обосновка, чисто и просто нито стилът ме грабва, нито историята. Очакванията ми бяха да наподобява Гейшата по красота на езика (както ти беше писала), но сравненията и метафорите изобщо не ме впечатляват и не се леят така добре.
Зарязах Мураками, за да си дочета книгите от библиотеката и сега чета Стършел на Етел Войнич. Не ми харесва. Действието се развива изключително бавно, няма нищо, което да те държи в очакване, а и стилът на авторката е някак дистанциран и безличен. Не знам дали ще я изтрая. Ще прочета Десет малки негърчета и Повелителят на мухите и после ще се върна на нея.
sadНямам никаква приличаща-на-обективна обосновка, чисто и просто нито стилът ме грабва, нито историята. Очакванията ми бяха да наподобява Гейшата по красота на езика (както ти беше писала
единственото тъжно е, че още нямам книга.. :P
Вчера прочетох Десет малки негърчета. Останах леко разочарована, понеже преди да прочета книгата, бях дълбоко убедена, че в нея наистина се ракзказва историята на десет малки негърчета. Не, шегувам се естествено, книгата беше превъзходна, държеше ме на нокти през цялото време, по едно време имах чувството, че и аз ще полудея заедно с героите.
СПОЙЛЕР:
Още от самото начало знаех, че убиецът е някой от умрелите. Бях убедена, че не е онзи младият, който умря първи, понеже нищо не беше казано за него, а убиецът е един от основните типажи. Не можеше и да е мис Роджърс, понеже имаше много слаба психика, нито пък мистър Роджърс, понеже той и съпругата му бяха работили в екип при убийството на господарката си, следователно той не би действал сам този път. Освен това смъртта му беше причинена от удар с брадва и то откъм гърба - нещо, което няма как да се инсецнира. Същото беше и с капитана - умира от удар в тила, няма как да го е инсценирал, поне не и сам, а той не познаваше никой от останалите. Със сигурност знаех и че не е лекарят, поради простата причина, че през цялото време всички улики сочеха към него. Щеше да е прекалено очевидно. Останаха съдията, Блор, Ломбард, Емили Брент и Вера. Когато съдията умря, изключих и него, понеже смъртта му изглеждаше автентична. Когато Блор беше премазан от статуята на мечката, ми стана ясно, че не може да е той. Вера също не беше - нямаше абсолютно никакъв мотив. Убийството на детето нямаше нищо общо с който и да било от останалите. Пък и самата авторка я изключи като вариант - когато застрелва Ломбард, тя си помисля "От жертва, станах победител." Ако беше Ломбард пък, нямаше да се "подхлъзне" така накрая и да остави Вера да му отнеме оръжието. И така, аз смятах, че е Емили Брент. И все пак нещо не ми се връзваше - тя нямаше никакъв мотив. Още повече, че през цялото време беше много хладнокръвна и стоеше настрани от всички останали - убиецът би постъпил по точно обратния начин - би накарал жертвите си да мислят, че е един от тях. Краят ми беше изключително интересен. Изобщо не бях се замислила върху възможността убиецът да манипулира някоя от жертвите по този начин. Начинът, по който съдията се самоубива също е много интересен. Цялото убийство е доста изобретателно, но имаше прекалено много неща, които опираха до късмет. Ако бях аз, нямаше да си инсценирам смъртта по този начин. И все пак - изключително увлекателно четиво. Напълно заслужено трето място в света по публикуване (след творбите на Шекспир и Библията).
КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!
И така, сега се върнах към Стършел. Първата част почти ме беше отказала, но втората ми връща вярата. Кой знае, може и да се окаже, че ми харесва.
Последно редактирано от BloodyDreamer : 05-01-2013 на 19:38
Дочетох Стършел. Бях голяма глупачка. Никога не съм плакала толкова много.
Любоввввв за теб!
и носни кърпички.
Още си спомням колко плаках на нея преди 2 години.
Част от книгата:
В пълно мълчание всички устремиха очи към бялата фигура на стъпалата на олтара. Монтанели заговори бавно и спокойно:
— В евангелието на св. Йоана е писано. „И така възлюби бог света, че отдаде своя син единороден, за да бъде светът спасен чрез него“. Днес е празник на тялото и кръвта на спасителя, който беше разпнат за вашето спасение, агнеца божи, който пое греховете на света, сина господен, който умря за вашите прегрешения. И вие се събрахте тук в тържествено, празнично облекло, за да вкусите от жертвата, принесена заради вас, и да отправите благодарност за тази велика милост. И аз знам, че тази сутрин, когато сте идвали на пир, да вкусите от тялото на спасителя, сърцата ви са били изпълнени с радост, когато сте си спомнили страданието на богасин, който умря за вашето спасение.
Но кажете ми, кой от вас помисли за другото страдание — за страданието на богаотец, който остави своя син да бъде разпнат? Кой от вас си спомни за мъката на бащата, когато той се наведе от своя небесен трон, за да види Голгота?
Аз ви наблюдавах днес, о, хора, когато вървяхте в редовете на тържествената процесия, и видях как вашите сърца се радват за опрощението на греховете ви, как ликувате за своето спасение. И ето аз ви моля да помислите — с цената на какво е купено вашето спасение. Скъпо е купено то, по-скъпо от рубина, купено е с цената на кръвта.
През редиците на слушателите премина вълнение. Свещениците в олтара се наклониха напред и зашушукаха. Но проповедникът продължи да говори и те замълчаха.
— И ето затова ви говоря днес. Говоря ви, защото аз гледах вашата немощ и вашата мъка, и малките деца край краката ви. И сърцето ми се изпълни от състрадание към тях. защото те трябва да умрат. После аз погледнах в очите на любимия ми син и видях в тях изкуплението чрез кръвта. А аз отминах по своя път и го оставих на съдбата му.
Това е опрощението на греховете. Той умря за вас и тъмнината го погълна. Той е мъртъв и няма да възкръсне. Той е мъртъв и аз нямам син. О, момчето ми, момчето ми!
Гласът на кардинала замря в дълъг, приличен на вопъл вик и гласовете на ужасените хора му отговориха като ехо. Всички духовници бяха станали от местата си, а почетните дякони се спуснаха напред, за да хванат ръката на проповедника. Но той я отдръпна, обърна се към тях внезапно и ги погледна с очите на разярен звяр.
— Какво е това? Не ви ли стига тази кръв? Почакайте да дойде и вашият ред, чакали! И вие ще се наситите!
Те се оттеглиха и се събраха един до друг, дишайки тежко и силно, а лицата им бяха станали тебеширено бели. Монтанели се обърна пак към хората в храма, а те се люлееха и вълнуваха пред него като житна нива пред ураган.
— Вие го убихте! Вие го убихте! И аз допуснах това, защото не исках вашата смърт. А сега, когато идвате при мене с лъжливите си хвалебствия и нечестиви молитви, аз се разкайвам, разкайвам се, че постъпих така! По-добре да бяхте загинали вие от вашите пороци в бездънния ад на вечните мъки, а той да беше жив. Струват ли толкова вашите почернели от чума души, та да се плати такава цена за тях? Но вече е късно… много късно! Аз крещя, но той не ме чува, удрям по гроба му, но той няма да се събуди. Стоя сам, сред пустиня, и гледам наоколо — от напоената с кръв земя, където е погребан къс от сърцето ми, до пустите и страшни небеса, които останаха за мене, нещастния. Аз се отказах от него, о, поколение от усойници, аз се отказах от него заради вас!
Вземете тогава това спасение, щом е ваше! Аз ви го захвърлям, както се захвърля кокал на глутница ръмжащи псета! Вие сте си платили за този пир! Елате тогава и яжте до насита, людоеди, кръвопийци — зверове, които се хранят с мърша! Вижте как от олтара тече пенливата, топла кръв от сърцето на моя любим — кръвта, която беше пролята за вас! Търкаляйте се, лочете, боядисайте лицата си червени с нея! Грабете, бийте се за тялото, изяжте го и ме оставете на мира! Това тяло беше пожертвувано за нас — вижте го как е изранено и кърваво, а в него все още пулсира мъченическият живот, то все още трепери от страшната смъртна агония. Вземете го, християни, и яжте!
Той бе грабнал свещеното слънце с причастието и го бе вдигнал над главата си, а сега го захвърли с трясък на пода. Металът иззвънтя, като се удари в каменната настилка, духовниците се спуснаха вкупом напред и двадесет ръце едновременно заловиха безумеца.
И едва тогава мълчанието в храма се разкъса в диви, истерични викове. Като събаряха столове и скамейки, удряха по вратите, блъскаха се и в бързината свличаха завеси и гирлянди, разплаканите хора се изляха на улицата като буен порой.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Днес приключих с "Брулени хълмове" и честно казано, останах разочарована, защото повече мнения около мен бяха много по-различни от моето и не отговаряха на представата, която си бях изградила. Но въпреки това си е хубава книгата, но ми беше изключително тежко да я прочета - толкова неправди, несподелени любови, смърт и така нататък.
Amore-Mio*, какви бяха чуждите мнения и какво е твоето?
Аз съм я чела и останах много разочарована. Имах чувството, че чета някаква сапунка, едно и също нещо се повтаряше през цялото време. Всяко решение, което взеха героите в тази книга, беше невъобразимо глупаво и, естествено, начело на списъка е решението на Катрин да се омъжи за Линтън вместо за Хийтклиф, то оттам тръгна цялата история. Иначе ми хареса атмосферата в книгата, ако не друго.
Не следя темата, но искам да препоръчам на всички "За мишките и хората" на Стайнбек. По принцип съм по-емоционална и не се учудвам , че накрая си поплаках, но няма как да не се разчувстваш на трагичния й край. Не срещнах нито един излишен момент в тези 100 страници. Та какво може да се побере в 100 страници? Наистина докато я започнах и вече я бях прочела , но в тези 100 страници се крие чистото послание за приятелството, за доброто и злото. Уникална книга , прочетете я. Ето и един цитата : „Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното."
Чуждите мнения бяха: уникална история за една истинска любов, трогателна, емоционална и така нататък. Докато аз не намерих история за истинска любов, а любов по интереси и изгоди. Държеше ме единствено това, че може би историята ще се развие по друг начин - вълнуващ и абе в съвсем друга посока. И реално я завърших с триста зора. Някак, струва ми се, че авторката е нямала достатъчно въображение и желание да направи книгата книга, в истинския й смисъл.
Някой чел ли е трилогията на Надя Чолакова - Живей бързо? Мнения? Струва ли си ?
И аз тръгнах с нагласата, че това е егати романтичната история и останах разочарована. Същото усещaне, че вземат само погрешни избори, повтарят се едни и същи неща и т.н. Подобно беше усещането ми и с втората половина от Джейн Еър.
В момента чета "Скарамуш" на Рафаело Сабатини, води се приключенски роман за младежи. Книжката е приятна, като на моменти има много добри цитати. Леко дразни идеализирането на главния герой, но е увлекателна. Действието се развива покрай Френската революция и всички имена са ми много странни (Нант, Керкадиу, Гаврийак)
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
- коя е книгата, кой е авторът:
Убийството на игрището за голф, Агата Кристи.
- как ни е накарала да се чувстваме:
Впечатлени.
- впечатления:
Чувството, че знаеш кой е „лошият“, но грешиш. Майсторството на Агата.
- любим/омразен герой/героиня:
Любими герои: сестрите Дювин и Джак Рено, омразен: хмм, може би г-жа Беролди.
Наскоро прочетох "Делириум" на Лорън Оливър. Имам още една нейна книга, "Моят Св. Валентин". И двете са тъжни истории, научиха ме много за живота и любовта. Главните героини в началото за заблудени, глупави и се придържат към повърхностните си виждания или тези, които са им втълпени още от деца, но по-нататък прозират истината и преминават през промени, които променят живота им напълно. Впечатленията ми са определено добри, накараха ме да мисля за живота като нещо ценно и свято, същото и за любовта. Накараха ме да започна да обръщам внимание на малките неща и да се науча да ги ценя, защото един ден няма да ги имам и от тях ще е останал само блед спомен.
В "Делириум" любимият ми герой е Алекс, който е момчето, което кара главната героиня Лена да прозре истината за любовта, която в техния свят е смятана за болест под името "делириум". Алекс показва на Лена, че любовта е най-прекрасното чувство и че е единствения смисъл на живота. Любимият ми герой е той, заради неговата ненатрапчивост, откровеност, нежност и доброта.
В "Моят Свети Валентин" любимата ми героиня е Саманта, която е и главната в историята. Разказва се за нея и за това как тя умира, но след смъртта си се събужда в леглото си и осъзнава, че това е абсолютно същия ден, в който е умряла. Звучи странно и тя си задава хиляди въпроси за това какво е станало, защо се е събудила и т.н. Тя се събужда в петък, Св. Валентин няколко пъти в продължение на седмица и има седем дни, в които да осъзнае какво губи и защо е умряла. Нейните повърхностни виждания и ценности се изменят и тя осъзнава колко ценен е живота. Точно заради тази промяна и заради поуката, която получих от нея, ми е любимата героиня.
"Моят Свети Валентин" звучи като A Christmas Carol на Дикенс :Д
Чета "The Perks of Being a Wallflower " в момента. Като начинаещ в четенето на цяла книга на английски, не мога да се оплача. Речникът е беден, лесно и бързо се чете... Бях останала с впечатлението, че книгата е писана от тийнейджър, но се разрових и видях, че Stephen Chbosky е бил на почти 30. Може би такава му е била идеята, за да бъде по-реален образа на Чарли... Както и да е, но очаквах малко по-богат език.
Почти в средата съм, не искам да бързам с мнението. Интересно ми е да чета, но се колебая дали наистина ми харесва историята или не. Не чувствам близък все още никой от книгата.
И спря да се върти за миг земята..
В момента чета първата книга от поредицата за Джорджина Кинейд (ИК ибис). За сега ми харесва, но е малко мудна за мен.
"Десет малки негърчета" я обожавам <33 още като малка я прочетох, заблудена от шарената африканска корица, че ще е нещо весело и екзотично
сега си препрочитам "Пътуване към Икстлан".. като балсам за душата ми е и ме кара да се замисля, прекрасна е!
ахахах да, точно... до края си мислех, че съм го разгадала, но грешах през цялото време.
Приключих със "За мишките и хората" на Стайнбек. Четох на един дъх, но се нарежда в листа с книгите, които ме карат да си задавам въпрос ,,Защо свърши сега и защо свърши така?!" Краят не ми хареса, трябваше малко повече описание... и по-малко разкритие на емоциите. Една страница преди края, вече знаех как ще завърши. Две страници преди края - нямах никаква идея. Харесва ми иначе мечтата в книгата. Харесаха ми образите на 'мечтателите' и на тези, които вече са се премирили, загрубявайки от работа и от ударите на преживяното. Обичам книги, в които се описва труда, който се полага върху земята. Тук това липсваше, което лично не ми хареса, но всъщност ако имаше такива разработки, щеше да отвлича вниманието от главно случващото се действие.
Докато четях, не ми хареса само това, че единствената жена в книгата е представена като смесица от неизживяна актриса и плачеща за внимание и мъже примадона, която забравя своя собствен. От друга страна, ако влизаше и образа на истинската жена, усещането и приликата с реалността, щеше да са малко размътени. Това е мъжка книга, определено. Хареса ми като цяло.
И спря да се върти за миг земята..
Започнах да чета "Птиците умират сами", но нещо хич не ме грабна. Става за губене на време, но нещо не е моята книга и я оставих.
В момента чета "Трейнспотинг" - чете се много лесно, но езика е адски груб, пълен с жаргони, псувни, гадни моменти.. но какво мога да очаквам, все пак е история за наркомани. Вече съм почти до половината и не мога да я оставя, все още не съм сигурна дали ми харесва.
А за негърчетата - и на мен ми беше много интересна, но такива детективски романи никога не съм спирала, за да мога да помисля кой е в центъра. По-скоро чета колкото се може по-бързо, за да стигна до края
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
