Тяло от книги. Не от клетки.

[xoxi]

Аз в момента чета "Гробище за домашни любимци". Вече нямам търпение да я свърша.

[DisappointedDreamer]

Оооо, на Кинг не съм плакала изобщо. Напротив, кефех се на бруталностите Плакала съм на някои разкази, и на Торба с кости и Lisey's story ми беше тъжно, ама това е май.

Записвам си вашите препоръки.

Аз в момента чета "Гробище за домашни любимци". Вече нямам търпение да я свърша.

последното изречение от последната страница е най-яко :Д

п.п. не обръщай да го прочиташ!

[SisiStrange]

Mда, на повечето и аз се кефих. Има някои откровено извратени... Чела ли си "Играта на Джералд", "Мизъри" или "Долорес"? Абсолютно психарско нещо.

"Гробище за домашни любимци" ми бръкна в здравето заради детето... Много съм слаба на тая тема.

[xoxi]

Пръстите ме сърбят вече.
Само "Дългата разходка" на Кинг съм се натъжавала, защото Макврайс го чувствах много близък от към идеи и разбирания.

[ognyanova95]

Чета 3 том на " Педесет нюанса сиво" а именно - "Педесет нюанса освободен". Невероятна трилогия, няма спор, че е изключително перверзна или както някои я наричат- порно за 40 годишни лелки, но е невероятна (поне за мен ) Горещо я препоръчвам )

[DisappointedDreamer]

Чета 3 том на " Педесет нюанса сиво" а именно - "Педесет нюанса освободен". Невероятна трилогия, няма спор, че е изключително перверзна или както някои я наричат- порно за 40 годишни лелки, но е невероятна (поне за мен ) Горещо я препоръчвам )

Обосно ви се. Защо е невероятна? Какво я прави невероятна?

[ROFLWTF]

Обосно ви се. Защо е невероятна? Какво я прави невероятна?

Пф, аз след първата част (която общо взето ставаше) се отказах.. Изключително елементарна ми се вижда, секс сцените ми доскучаха, тя го издигаше на някъв въображаемо-недостижим пиедестал и на мен ми стана смешно по едно време.. Крисчън това, Крисчън онова... Общо взето акцентът е в историята на двамата... три дебели книги не знам кой се е сетил да повтаря едно и също...
А пък тая Анастейжа на всяга страница супер много ме дразни, иска ми се да посегна на себе си когато прочета нещо от сорта на: "Богинята в мен захапа червена роза между зъбите си и направи двоен аксел (нещо такова беше)". И следващия път когато прочетох подобен цитат по натам просто реших да спра и да се оттърва от втората част... просто не можах да издържа на това мъчение...
Лично мое мнение.. Не си струва трилогията.. но все пак ако някой държи да я прочете - да чете само първа част и да спре дотам, че после става лигава и разводнена историята...

[Zorin]

С огромен интерес прочетох дискусията ви за Кинг, само да отбележа. Като човек, който стабилно чете негови книги от има-няма седем години вече, подкрепям, че както всеки автор и той си има силни моменти ("Живата факла", "Нощна стража", "Четири след полунощ", "Ланголиерите", "То", "Гробище за домашни любимци", "Момичето, което обичаше Том Гордън"), има и слаби ("Колорадеца", "Под купола", "Безсъние", "Играта на Джералд", "Гняв"), но на мен ми е вече нещо като навик да си купувам импулсивно всяка една негова книга, която ми попадне пред очите. Най-любима завинаги си ми остава "Дългата разходка" и според мен не може да направи нищо, с което да я надскочи.
По темата: Чета Джон Грийн и Looking for Alaska. Според мен беше грешка първата му преведена книга на български да е The Fault in Our Stars. Въпреки, че нейният чар по никакъв начин не може да бъде отречен, Looking for Alaska ми е в пъти по-лесна за проследяване, героите са ми много по-близки, а и има страхотното чувство, че определено не знаеш какво те чака накрая, защото във "Звездите" все пак имах някаква идея. Невероятна книга, невероятен писател.

[Jaws]

Някой чел ли е трилогията на Надя Чолакова - Живей бързо? Мнения? Струва ли си ?

[fuk.em]

- коя е книгата, кой е авторът:
Убийството на игрището за голф, Агата Кристи.

- как ни е накарала да се чувстваме:
Впечатлени.

- впечатления:
Чувството, че знаеш кой е „лошият“, но грешиш. Майсторството на Агата.

- любим/омразен герой/героиня:
Любими герои: сестрите Дювин и Джак Рено, омразен: хмм, може би г-жа Беролди.

[ROFLWTF]

- коя е книгата, кой е авторът:
Убийството на игрището за голф, Агата Кристи.

- как ни е накарала да се чувстваме:
Впечатлени.

- впечатления:
Чувството, че знаеш кой е „лошият“, но грешиш. Майсторството на Агата.

ахахах да, точно... до края си мислех, че съм го разгадала, но грешах през цялото време.

[Djenka]

Наскоро прочетох "Делириум" на Лорън Оливър. Имам още една нейна книга, "Моят Св. Валентин". И двете са тъжни истории, научиха ме много за живота и любовта. Главните героини в началото за заблудени, глупави и се придържат към повърхностните си виждания или тези, които са им втълпени още от деца, но по-нататък прозират истината и преминават през промени, които променят живота им напълно. Впечатленията ми са определено добри, накараха ме да мисля за живота като нещо ценно и свято, същото и за любовта. Накараха ме да започна да обръщам внимание на малките неща и да се науча да ги ценя, защото един ден няма да ги имам и от тях ще е останал само блед спомен.

В "Делириум" любимият ми герой е Алекс, който е момчето, което кара главната героиня Лена да прозре истината за любовта, която в техния свят е смятана за болест под името "делириум". Алекс показва на Лена, че любовта е най-прекрасното чувство и че е единствения смисъл на живота. Любимият ми герой е той, заради неговата ненатрапчивост, откровеност, нежност и доброта.

В "Моят Свети Валентин" любимата ми героиня е Саманта, която е и главната в историята. Разказва се за нея и за това как тя умира, но след смъртта си се събужда в леглото си и осъзнава, че това е абсолютно същия ден, в който е умряла. Звучи странно и тя си задава хиляди въпроси за това какво е станало, защо се е събудила и т.н. Тя се събужда в петък, Св. Валентин няколко пъти в продължение на седмица и има седем дни, в които да осъзнае какво губи и защо е умряла. Нейните повърхностни виждания и ценности се изменят и тя осъзнава колко ценен е живота. Точно заради тази промяна и заради поуката, която получих от нея, ми е любимата героиня.

[kikicata]

Преди малко прочетох "Пожелай ми слънчогледи" на Софи Кинсела. Книгата се разказва за момиче, което работи във фирма заедо с трите си приятелки, на края на месеца всички получават премии освен нея, гаджето ѝ ѝ връзва тенекия и единственото нещо, което иска е да се прибере в малкото си, но уютно апартаментче. Тя се опитва да хване такси, но в този момент пада, удря си главата и после се събужда в частна болница. Момичето - Лекси се събужда в 2007, това означава че са минали цели 3 години. Събужда се като богаташка, омъжена и преуспяла. Тя не помни последните 3 години, в които се е променила в коренно различен човек. Тя трябва да свикне с новият си живот .

Интересна книжка, очаквах действията да се развият по-бързо и да има малко по-описателен(има ли такава дума ;дд) край, но и така ми хареса..

[Momicheto:)]

Спешно! Ми трябват мнения за книги от Паулу Коелю. Моля, нека всеки, който е прочел нещо негово, или като цяло за автора, да изкаже впечатленията си. : )

[anonymous708973]

Спешно! Ми трябват мнения за книги от Паулу Коелю. Моля, нека всеки, който е прочел нещо негово, или като цяло за автора, да изкаже впечатленията си. : )

Прочетох "11 минути". Върховно разочарование. Сдъвкано и изплюто, не остава никакво поле за мисъл у читателя. Всичко ти е дадено абсолютно наготово - действията, мислите, мотивите на героите. Не блести с изказ. На български го четох, не в оригинал, за да съм 100% сигурна, но предполагам, че и на английски е написано като от петокласник.
Идеята е добре, обаче развитието... смях.

Смятам, че никой няма право да го плюе без да е прочел негова книга, затова прочети и ти нещо, изгради си собствено мнение, за да не повтаряш чуждо, когато те попитат

[Ivaaaaa]

Спешно! Ми трябват мнения за книги от Паулу Коелю. Моля, нека всеки, който е прочел нещо негово, или като цяло за автора, да изкаже впечатленията си. : )

Алеф и Вещицата от Портобело

първата не беше лоша. втората става само за губене на време на плажа.

[lisi4ety]

Много страдам, че съм в сесия и нямам време за четене на хубава литература Тамън бях хванала 3 книжки ;д

Поръчах да ми я донесат в книжарницата, че я нямаше и другата седмица вече ще я започна.
Дотогава - 1984 на Джордж Оруел. Отдавна й се каня, сега я намерих и ще й дам шанс.

Обичамобичамобичам <3

Не съм съгласна за Игрите, че са убиване на време.. В тях има много смисъл и има за какво да се замислим, определено не са загуба/убиване на време.
Отностно класиката, аз също съм голям почитател.. Но не мога да се характеризирам като най-най, защото има мн други хора, които са фенове.

И за да не е спам ;д, когато мога ще напиша това онова, че в момента предстоят изпити ;Д

"Ако си се докоснал до истинската литература", наистина няма как да са ти любими. Това са не много deep бестселъри, които след време ще бъдат забравени, въпреки че и на мен ми харесаха.

[KumchoValcho]

Страхотна тема, сега я виждам.
Последно четох "Животът на Пи" на Ян Мартел. Въпреки че символика и посланието са страхотни, не ми хареса и не успя да ме грабне. Препоръчвам я за хора, които харесват по-философски книги.
В момента чета "Зовът на кукувицата" на Дж.К.Роулинг. Нямам още силни впечатления. Бавно върви

[bitterkiss]

Страхотна тема, сега я виждам.
Последно четох "Животът на Пи" на Ян Мартел. Въпреки че символика и посланието са страхотни, не ми хареса и не успя да ме грабне. Препоръчвам я за хора, които харесват по-философски книги.
В момента чета "Зовът на кукувицата" на Дж.К.Роулинг. Нямам още силни впечатления. Бавно върви

Краят на ''Зовът на кукувицата '' беше неочакван,поне за мен , и доста ми хареса .

[DisappointedDreamer]

Ох, дългата разходка още ми е във Влади (валдесбг)

[xoxi]

Ооо, аз не обичам да си давам книгите на друг, колкото и егоистично да звучи.
Веднъж само си дадох една от книгите и се почувствах сякаш давам част от себе си. Непрекъснато мислех момичето, на което я дадох, да не й направи нещо. Когато ми я върна, книгата беше в първоначалното си състояние, но я чувствах някак омърсена. Толкова емоции преживявам докато чета, че когато си представя друг да прелиства същите страници и имам чувството, че ми краде от преживяванията и интимността ми с книгата.
Според майка ми, нещо не ми е в ред.

[Vicky.]

Ооо, аз не обичам да си давам книгите на друг, колкото и егоистично да звучи.
Веднъж само си дадох една от книгите и се почувствах сякаш давам част от себе си. Непрекъснато мислех момичето, на което я дадох, да не й направи нещо. Когато ми я върна, книгата беше в първоначалното си състояние, но я чувствах някак омърсена. Толкова емоции преживявам докато чета, че когато си представя друг да прелиства същите страници и имам чувството, че ми краде от преживяванията и интимността ми с книгата.
Според майка ми, нещо не ми е в ред.

не си сама....и аз попринцип не обичам,защото имам чувството,че ще я върне изпокъсана..но пък е хубаво,че има хора,които се интересуват от книги : )

[DisappointedDreamer]

Сладко е

Аз пък обичам да давам. В момента 4 човека имат мои 4 книжки. :3 хубаво е да разменяш, хубаво е, че знам че ги оценяват!

[x7aZzy]

Поздравления за темата. Хвана ми окото.

Не мога да кажа кое заглавие е събудило най- силни чувства в мен. Във всеки случай не е едно.

Може би "Спасителят в ръжта" на Селинджър.
Изключително проста. Порази ме.
Прочетох я за първи път, когато бях 8 клас. После надраснах "препоръчителната" възраст (книгата се води юношеска). Препрочетох я едва миналата година (първата книга, която прочетох на електронния си четец). Удари ме още по- силно от преди. Сега си мисля, че съм минала "препоръчителната" епоха.
Не знам кога ще я прочета отново. Два пъти ми стигат засега. Страх ме е, че третия път няма да мога да я разбера.

Също "Сърца в Атлантида" на Стивън Кинг ме впечатли. Всъщност във всяка една творба на Кинг има нещо впечатляващо. "Сърца в Атлантида" не може да се сравнява с "То", "Зеленият път", "Тъмната кула", "Капан за сънища" или "Дългата разходка", но втората новела ("1966: ...") се оказа доста над представите ми. История да загубеното и намереното, за израстването. Другите новели в книгата не си ги спомням, но втората мога да я цитирам:

(любов) + (мир) = информация

Нямам много време да пиша. Като се е поосвободя, ще се разпиша пак.

П.С. А, да не забравя - "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър".
Ако трябва да определя кои книги са изиграли най- голяма роля в оформянето ми като личност, кои книги са синоним на детските ми години, кои книги бих искала да прочете първо моето дете - тези две поредици. Всичко останало идва после.

[DisappointedDreamer]

Ох. Аз пък никога не съм чела Властелинът на пръстените и Хари Потър. Израснах с други книги - граф Монте Кристо, Чичо Томовата колиба, Конникът без глава, Ямайски марони, Съкровището в сребърното езеро, Винету, Пълзачи по скали,