Тяло от книги. Не от клетки.

[xoxi]

Аз пък съм чела "Приказки за размисъл". Започни я, пък ще видиш дали си струва за теб. Аз помня няколко 'приказки' от нея и до днес, въпреки че я четох преди доста време.

От "Да се обичаме с отворени очи" съм доволна. Нямах много време тия дни, но ми остават няколко странички и до утре ще съм я свършила. Ще си я запазя и ще си я препрочитам от време на време. Супер много цитати си извадих от нея! Препоръчвам, най-вече на обвързаните.

[DisappointedDreamer]

Оф. Много се натъжавам като чуя как някой препрочита книги. И то не защото не мисля, че е правилно, а просто защото аз самата не мога да седна да препрочитам дори любимите си книги. Просто не мога. Появява се някаква топка в гърлото и стомаха ми и не ми позволява, колкото и банално (тъпо) да звучи. Това е като любимите ми моменти - прекрасни са, обичам ги, но знам, че не мога да ги изживея отново. Случили са се и са отминали - в миналото са и там си принадлежат. Не мога да ги пресъздам отново - мога да събера същите хора/предмети, можем да отидем на същото място, но магията от първия момент ще е изчезнала. Вълшебството ще е изгубено. По същия начин се чувствам и с книгите. Не мога да я прочета отново, независимо колко много съм я харесала. Изчела съм я, прекрасна е била, усетила съм я. Но да я прочета отново е просто ужасно. Страх ме е, че ще се разочаровам, защото това, което изпитах първия път, когато я прочетох, е изчезнало. И на негово място ще се приюти някакво избледняло петно/чувство.

Само при мен ли е така? :/

[TrueStory]

Всъщност мога да те разбера да. Случвало ми се е да препрочета някоя книга и да съжалявам,че съм го направила, защото просто не е било същото (1984- обожавам я и винаги ще я препоръчвам, но просто втория път не изпитах същото удоволствие както при първото четене. "Гордост и предразсъдъци" просто за мен е много специална книга.....имам чувството, че всеки път я заобиквам все повече и повече. Да ще си кажете какво толкова... не се случват кой знае колко вълнуващи неща и т.н, обаче на мен ми е адски на сърце, а и обожавам начина на писане на Джейн Остин...дори само заради типичния хумор и ирония,който използва ще продължавам да препрочитам книгите й и най-вече тази.

[DisappointedDreamer]

Не ми хареса 1984 :/

Мех.

Остават ми 90 страници от Norwegian Wood. Ще си ги довърша след малко и ще споделя впечатления. 400 страници за един ден... Бързо ги опатках. Ама е лесна за четене.

[therichbitch]

Не ми хареса 1984 :/

начинът и описанието на нещата или идеята?

[DisappointedDreamer]

начинът и описанието на нещата или идеята?

Бавно ми вървеше. Скучно. Идеята - що годе, добре, но не си падам по политически книги. Особено такива, в които свободата е елемент под ключ/робство. Трябваше да я прочета в училище, и американци 95 набор автоматично я свързаха с комунизма и се изредиха да говорят за неща, които не разбират и това индиректно съсипа интереса ми към книгата. Някак си прекалено много я възхвалят, досущ като Спасителят в ръжта. Разбираш книгата (или поне така си мислиш), но тя не успява да те грабне напълно.

Ддз, ако я прочета отново (малко вероятно) в друга среда, може би ще успея да се "докосна" до нея.

На теб хареса ли ти?

[DisappointedDreamer]

Малко цитати от книгата:

"The more memories of Naoko inside me fade, the more deeply I am able to understand her".

"Death exists not as the opposite but as part of life".

"Death exists - in a paperweight, in four red and white balls on a pool table - and we go on living and breathing it into our lungs like fine dust".

"I would stare at the grains of light suspended in that silent space, struggling to see into my own heart. What did I want? And what did others want from me? But I could never find the answers. Sometimes I would reach out and try to grasp the grains of light, but my fingers touched nothing".

"If you only read the books that everyone else is reading, you can only think what everyone else is thinking."

"We couldn't bare to be apart. So if Kizuki had lived, I'm sure we would have been together, loving each other, and gradually growing unhappy.

- Unhappy? Why's that?

- Because we would have had to pay the world back what we owed it. The pain of growing up. We didn't pay when we should have, so now the bills are due. Which is why Kizuki did what he did, and why I'm here. We were like kids who grew up naked on a desert island. If we got hungry, we'd just pick a banana; if we got lonely, we'd go to sleep in each other's arms. But that kind of thing doesn't last for ever. "

"What makes us normal is knowing that we're not normal".

[xoxi]

"If you only read the books that everyone else is reading, you can only think what everyone else is thinking."

Nice. Открадвам го.

Аз останах в момент на безкнижие.

[therichbitch]

Ами нас ни караха да я четем, но въобще не сме барвали комунизма. Като идея мн ми допадна, като способи за внушение на идеята-не.

П.П. Спасителят в ръжта ми е любимата книга (една от любимите, хайде)

[DisappointedDreamer]

Млъквам тогава

[DisappointedDreamer]

"By living our lives we nurture death."

Безкнижие? Защо?

[xoxi]

Безкнижие? Защо?

Довърших всичко, което бях започнала. Е, може да се каже, че се търкаля една книга тук, но толкова трудно ми върви, че направо почти съм я отписала. Джордж Карлин говори толкова увлекателно, че е невъзможно да пише по същия начин... Предпочитам да го слушам, не да го чета!

[DisappointedDreamer]

Завърших я. Тъжно ми е. Лесна е за четене, бързо вървеше в едно 80% от книгата. Не е скучна. Някои действия се повтарят, но нови чувства изникват. Това, което ми направи впечатление, (макар това да е 2-рата книга, която чета от Мураками) е, че няма нищо общо с Кафка на плажа. Може би, езикът беше сходен. Но като история - нищо подобно. Norwegian Wood е секс, младостта и загубата в нея; порастването и страхът от него; смъртта и животът, който продължава; връзки, както сексуални така и просто приятелски/бащински/сестрински. Единствената сходност, която намерих с Кафка е, че Мураками не се притеснява да говори за секс и мастурбиране. Описва ги, но не е натрапчиво, нито пък много. Описал ги е такива каквито са - ествествени. В тази книга нямаше магически елементи, нямаше гатанки. Беше директна и до болка реалистична. Може би, заради това се натъжих.

Препоръчвам я.

Ще видя коя книжка ще си избера сега. Може би 1Q84 - пак негова. Така и така сме го почнали...

едит: споменава controversial themes :Д в Кафка това беше транс хората, а в тази книга това беше сексуалните актове между мъж и жена много по-възрастна.

[xoxi]

http://star05.net/infusions/booklib/book.php <3333

[DisappointedDreamer]

Започнах 1Q84 пак на Мураками. Заглавието е всъщност One Question about '84 (1984, годината, в която се развива действието). Супер интересна ми е. Езикът е мъничко по-сложен отколкото в предишната книга, която прочетох, но не прекалено. Изненадена съм от идеите на автора. Въображението му е свят, в който искам да се потопя. Както винаги, теми като секс, паранормални явления и controversial (религии) теми са на лице. Това е третата книга, която чета от този автор, и смея да твърдя, че доста добре съм научила стила му. На някои места дори се повтаря от предишните 2 книги (в мисъл или изречение).

Книгата е 600 страници, само днес изчетох 300 :Д Спокойно мога да заява, че авторът се нарежда сред любимите ми. Ще споделям още впечатления, но не бих искала да добавям елементи на спойл-ване. :Д

[DisappointedDreamer]

"You can't choose how you're born, but you can choose how you die". - 1Q84

*има чувството, че сама си плямпа*

[ameli]

"You can't choose how you're born, but you can choose how you die". - 1Q84

*има чувството, че сама си плямпа*

Това ми звучи адски познато..
Аз пък почнах (какво ти почнах, вече преполових) "Списъкът на Шиндлер". Някой чел/гледал ли я е?

[xoxi]

Пак аз се включвам...
Започнах поредицата "Зона 51" на Робърт Дохърти. 9 книги са, но ако чета с такава скорост, до края на месеца ще съм ги свършила. Ужасно интересно ми е, може би защото от известно време търся информация за тази зона. Разбира се, книгите са (най-вероятно) далеч от реалността, но важното тук е, че ме зарибиха. Ще споделям още впечатления, ако се съживи темата. И аз имам чувството, че си плямпам сама.

[DisappointedDreamer]

Аз от тук насетне ще се включвам много често до август месец. Та, поне ще си бъдем двечките. :Д Няма активни потребители, които активно да четат. Затова темата, от време на време, замира.

Туко що осъзнах, че имам само първите 2 книги от 1Q84. Третата я нямам и сега се чудя къде да я търся. Тъжно ми е. Иначе ми остават 100 страници от втората. Няма да си дам мира, докато не прочета третата. Мех.

[DieselBlood]

Бих се включвал по-често, но покрай тия изпити хич нямам време за друга литература.

[DisappointedDreamer]

Бих се включвал по-често, но покрай тия изпити хич нямам време за друга литература.

Дам, и това е друг фактор. Мойте минаха и имам свободно време, ама след август изобщо няма да имам време друго с твърди корици освен учебниците си. :Д

[xoxi]

И при мен са яко изпити сега, но всяка вечер преди лягане успявам да отделя по половин-един час. Мога да се похваля, че намерих човек, чийто вкус за книги се покрива на 100% с моя. Само дето той е изчел вече всичко, което мен ме чака от списъка. Обожавам да има с кого подробно да обсъдя прочетенето. Супер вдъхновяващо ми действа.

[DisappointedDreamer]

Успех на изпитите!

Ох, завиждам ти много благородно. Аз си споделям емоционалните трепети с мръсните чинии, докато ги мия

[xoxi]

Успех на изпитите!

Ох, завиждам ти много благородно. Аз си споделям емоционалните трепети с мръсните чинии, докато ги мия

Благодаря!

Аз моите трепети ги споделях в някой блог най-често и ми вършеше работа. Все още ги споделям де, но е хубаво, когато я има и другата опция. Гадно ми е само, че това споделяне става все онлайн, а не очи в очи в някое кафенце или в парка на сянка. ^^ Тогава вече щях да летя!

[Glamour92]

Та3 темичка за пръв път я виждам.
Доста приятна форумна изненада,като се има предвид как обичам да ям/обсъждам/сънувам книги.
Ще споделям скоро впечатления.