
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
“Anyone who falls in love is searching for the missing pieces of themselves. So anyone who's in love gets sad when they think of their lover. It's like stepping back inside a room you have fond memories of, one you haven't seen in a long time.”
Обичам Мураками :с
даа, "Списъкът на Шиндлер" съм го гледала даже още като малка и сега осъзнавам, че по-въздействащ филм не съм срещала засега .. остави траен отпечатък в съзнанието ми така да се каже:Д предполагам, че книгата ще е дори още по-добра
/ иначе свърших с "Парфюмът", която беше тжояажэжоана и сега започнах "Мъртви души" и съм с доста големи очаквания за нея :Д
Последно редактирано от watermelonkisses : 06-09-2013 на 09:33
Приключих първите 2 книги от 1Q84. Нямам третата и за съжаление не мога да я довърша изцяло. Книгата съдържа една прекрасна, богата история, но езикът и ми е леко беден; действията мудни и surreal. От Мураками, за сега най-много ме грабна Kafka on the shore. Но ще видим.
Почвам да чета 10 little niggers на Агата Кристи. Ще споделям впечатления![]()
Ще я видим
Ох, приключих Великият Гетсби вместо това. Мъничко разочарована съм; очаквах по-голяма история от такава известна книга. Не съм гледала филма с Леонардо Дикаприо, но си представях Jay Gatsby като по-твърд характер, миришещ на авторитет, сила и безкрупулност. Вместо това, в книгата, се оказа, че той е просто един влюбен глупак, който умира по-ужасен начин и никой освен Ник и още няколко други, не присъства на погребението му. Разочарована съм, много. Иска ми се да видя филма, но ще видим.
Мразя Дейзи :Д Carey Mulligan ми е любимка, но имам чувството, че ако видя филма ще я намразя. Ужасна беше в книгата - пищяща, плачеща, мрънкаща, глезена и изобщо не знаеше дали е влюбена в Том или Джей и какво по дяволите да прави. Накрая уби любовницата на съпруга си, прие неговото извинение и си тръгна, без дори да каже сбогом на Джей или пък да отиде на погребението му. Апф. Разочарована съм!
Няколко цитата от книгата:
“I hope she'll be a fool -- that's the best thing a girl can be in this world, a beautiful little fool.”
“He smiled understandingly-much more than understandingly. It was one of those rare smiles with a quality of eternal reassurance in it, that you may come across four or five times in life. It faced--or seemed to face--the whole eternal world for an instant, and then concentrated on you with an irresistible prejudice in your favor. It understood you just as far as you wanted to be understood, believed in you as you would like to believe in yourself, and assured you that it had precisely the impression of you that, at your best, you hoped to convey.”
“There are only the pursued, the pursuing, the busy and the tired.”
“In my younger and more vulnerable years my father gave me some advice that I've been turning over in my mind ever since.
"Whenever you feel like criticizing any one," he told me, "just remember that all the people in this world haven't had the advantages that you've had.”
“If personality is an unbroken series of successful gestures, then there was something gorgeous about him”.
Точно днес я захванах и този цитат страшно ми хареса....мислех да го постна в темата след като я приключа.Иначе мудно ми върви някакси ....не е като с други книги, които просто не мога да оставя. Но ще видим, може и да ме грабне....Предполагам,че не ми харесва толкова и понеже съм изучавала сюжета с подробности в университета, но пък така и не я прочетох....просто откъм събития няма какво да ме изненада. Ще споделя крайните си впечатления после.
И на мен ми беше мудна. Я, сподели, какво точно сте и изучавали в университета?![]()
Приключих я .....не ми е любимото четиво определено.
Ми какво.....като типична класика за Американската литература нямаше как да я пропуснем на семинарите. Макар че не ми хареса особено, книгата доста добре обрисува The Jazz Age и абсурда на тези така прекрасни за американците години ( тези години на мен са ми страшно интересни и заради това давам няколко точки на книгата). Беше ми интересно да чета за държанието на хората по онова време, за ценностите им (или липсата на такива) много повече отколкото за самата любовна история между Дейзи и Джей (и Том). Действие за мен почти нямаше- няколко партита и няколко убийства, и нищо повече.
Не симпатизирам на никой от героите....е накрая малко ми беше жал за Гетсби, че умря по такъв безславен начин, но иначе и аз като теб си го представях като по авторитетна личност, а не такъв.
Дейзи няма да я коментирам, а само ще кажа-ЛИГЛА.
Езикът ми хареса на повечето места, като цяло този аспект не ме разочарова.
Тааа в заключение това, което ни набиха в главите на лекциите и което аз сама разбрах сега е, че това не е толкова любовна история, колкото една картина на американското общество и на така известната Американска мечта...като цяло прекрасен пример за това,че да си богат не значи да си щастлив и че хората ще те уважават и помнят, дори след като те няма.
Още един цитат от мен:
"Gatsby believed in the green light, the orgastic future that year by year recedes before us. It eluded us then, but that’s no matter—tomorrow we will run faster, stretch out our arms farther. . . . And then one fine morning—
So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past."
Ммм, нямам търпение да свърши този месец и да започна да чета като хората. С Мураками не съм до никъде, понеже трябваше да си дочета Повелителят на мухите, че съм закъсняла със срока от библиотеката. Прекрасна е! Беше ми от списъка, реших да я прочета, когато господинът ми по български я спомена в час. Каза, че сме били още малки за нея, но аз я разбрах (доколкото е възможно да бъде разбрана една книга).
СПОЙЛЕР:
Още от началото знаех, че ще убият някого, но когато в края на книгата дойде сцената с танца и Саймън беше убит, не знаех как да реагирам. Да гледам как тези деца се превръщат в диваци и се избиват по този начин, ме докосна много дълбоко. Тази книга промени нещо в мен. Все още не знам какво, но... особено последните три-четири глави. Не знам, не знам, объркана съм. Просто съм втрещена от това, което прочетох. Беше повече от очаквано и въпреки това беше толкова брутално. Има една граница в съзнанието ми, някакъв лимит на жестокостта, която мога да възприема. Надмине ли нещо тази граница, просто част от мен се изключва и то спира да бъде част от реалността. Тази книга беше толкова близо до границата, беше на косъм да мине отвъд и въпреки това всичко беше толкова реално!
КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!
Та така. Нямам търпение да зачеркна номер 106 от списъка си (Повелителят на мухите), но по законите на Мърфи не мога да открия червения си химикал. Както и да е. Сега чета То. Не ми се искаше да почвам нова книга толкова скоро след като прочетох предната, но Стивън Кинг така жално ме гледаше от рафта, че не можех да кажа "Не". Мураками съм го оставила за лятото, за да мога наистина да се отдам на книгата и да вникна в нея. Между другото аз преди време си купих "1Q84" - трите книги в една, на английски. Бях си я харесала преди два-три месеца, когато ходих в Бургас. Тогава си взех "Kafka on the shore". Аз тогава исках да си куя "1Q84", но парите нямаше да ми стигнат. Поръчах си я, когато се върнах в Сливен, но вече бях почнала Кафка и така... сега ще чака.
ПП. Той спойлерът не беше много спойлер, но така или иначе тези, които не са чели книгата, едва ли биха разбрали точно какво искам да кажа.
Последно редактирано от BloodyDreamer : 06-09-2013 на 21:41
Искам да ви споделя искреното си разочарование от последната книга, която започнах да чета (все още не съм я довършила) "100 години самота" на Габрие Маркез. Книгата е като някакъв латиноамерикански сериал и всички са кръсени с едни и същи имена. В началото започнах супер ентосиазирана, но сега нямам сили да я довърша, а не искам да започвам друга книга преди да съм свършила тази. Дано тази вечер да успея да я прочета, следваща в списъка ми е "Гордост и предрасъдаци".
Някой чел ли е тази книга http://www.book.store.bg/p42165/ejnd...jti-prajs.html ?
Ако може мнение за нея, защото ми я хвалят като цяло, ама за по-сигурно да питам и тук какво мислите (който я е чел, разбира се) ;д
http://ask.fm/iwwkaa
БлъдиДриймър, То е уникална до последната сцена. Последната сцена, според мен, убива всичко. Споделяй, моля те, какво мислиш!
Иначе, Повелителят на мухите искам и аз да я прочета, но ще видим. Това лято май ще се отдам на Джон Стайнбек и Агата Кристи.
Споменавайки Агата Кристи, намерих си Десетте малки негърчета, издание от 1939. Страниците са толкова оранжеви/жълти, но корицата е здрава. Остават ми около 50 страници от нея. Е, няма такава книга! Някой по-горе беше казал, че на един дъх я прочел - наистина е така! Страхотно измислена история, интересни персонажи; езикът не е натрапчив, нито прекалено описващ - невероятна е! Малко ми е жал, че Вера умира, защото тя от всички ми се стори най-мила и невинна :Д, но пък заслужаваше си го? Ще пиша още като я довърша
Зайче, не съм я чела, съжалявам.
10 малки негърчета е страхотна! Като цяло много харесвам Агата Кристи, въпреки че след десетата прочетена книга вече се бъркаш кой кого какво направи и в коя книга :д
Преди малко ходих до библиотеката. Взех си "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс и "Нощ в Лисабон" на Ерих Мария Ремарк. Първо ще си довърша "То" и после ще видя какво ще чета.
Аз пък героите в "Десет малки негърчета" не ги харесах. Не говоря за изграждането на персонажите, а за самите тях като хора. Не се впечатлих от никого. Преди съм се опитвала да чета книги на Агата Кристи и все нещо не ми харесваше. Исках да знам кой е убиецът заради загадката, но самата книга не ме грабваше. Накрая се изкушавах и прочитах направо последната глава. После никога не се връщах да я дочета. При "Десет малки негърчета" беше различно. От начало до край ме държа на нокти, имах чувството, че и аз ще се побъркам заедно с "негърчетата". Трябва да пробвам пак да прочета нещо от Агата Кристи.
Поста ти ме обърка, но ^. Какво искаше да ти направи впечатление в тях - неземната им красота или паранормалните им способности? Те са най-нормални хора с най-обикновени професии излъгани и събрани на един остров. Нямат паранормални способности, притежават типичните човешки качества - омраза, страх, егоизъм, алчност - заради които всичките са сгрешили и убили някого. Героите са реални. И точно това те кара да настръхваш, защото осъзнаваш, че човекът до теб всъщност може и да е убиец. :Д
Харесвам книгата, много.
Пробвай с: Илюзия в огледала, Карти на масата, Убийство в Ориент Експрес
^Ами, то затова е книгата, да - за американската мечта на живеене (къщата, колата, партитата, любовта) и как тя дори и да може да бъде осъществена, то това е за много кратък период от време, който свършва окончателно и трагично. Описва богатите (моментът между Джей и Ник, когато осъзнават, че в гласа на Дейзи има нещо, което те не са могли преди да опишат, а именно ПАРИ); както и дъ recklessness of youth и нейния трагичен край.
Не е нещо особено. Ама и аз не си падам по американците :Д
Някой чел ли е поредицата на Джон Вердън за детектив Дейв Гърни?
Иначе аз си изтеглих "Играта на Джералд" на Кинг. Бях започнала и "Безсъние", но май ще трябва да започвам отначало.
Сега довършвам "Тайната между нас" на Барбара Делински.
Аз съм чела само "Намисли си число". Една от любимите ми книги е. По книжарниците много често виждам "Затвори очи" и всеки път се изкушавам да си я взема, но има време. Ще отделя достатъчно пари, за да си взема и "Затвори очи" и "Не дърпай дявола за опашката" и да си отделя няколко дни за пълно потъване в света на Дейв Гърни.
Ти чел/а ли си ги? Мнение?
И спря да се върти за миг земята..
Приключих 10-те малки негърчета. Спокойно мога да заява, че книгата е страхотна. Бързо вървеше; липсваха ненужни описания; динамична; заинтригуваща и брилятно измислена като история. Беше разнообразност в иначе света ми на поезия/описания/фантазия. Нотка реалистичност!
Само едно не разбрах точно - как умира Wargrave накрая? Смисъл, прочетох нали, но не мога да си го представя. Някой, който е чел книгата, и иска да ми го обясни с тяхни думи? Ще съм много благодарна :Д
Почвам иначе Unseen Academicals на Terry Pratchett. I will keep you posted
П.П. някой с акаунт в goodreads?![]()