Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

БлъдиДриймър, То е уникална до последната сцена. Последната сцена, според мен, убива всичко. Споделяй, моля те, какво мислиш!

Иначе, Повелителят на мухите искам и аз да я прочета, но ще видим. Това лято май ще се отдам на Джон Стайнбек и Агата Кристи.
Споменавайки Агата Кристи, намерих си Десетте малки негърчета, издание от 1939. Страниците са толкова оранжеви/жълти, но корицата е здрава. Остават ми около 50 страници от нея. Е, няма такава книга! Някой по-горе беше казал, че на един дъх я прочел - наистина е така! Страхотно измислена история, интересни персонажи; езикът не е натрапчив, нито прекалено описващ - невероятна е! Малко ми е жал, че Вера умира, защото тя от всички ми се стори най-мила и невинна :Д, но пък заслужаваше си го? Ще пиша още като я довърша

Зайче, не съм я чела, съжалявам.

[anonymous708973]

10 малки негърчета е страхотна! Като цяло много харесвам Агата Кристи, въпреки че след десетата прочетена книга вече се бъркаш кой кого какво направи и в коя книга :д

[DisappointedDreamer]

Ох, усещам, че си права

[BloodyDreamer]

Преди малко ходих до библиотеката. Взех си "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс и "Нощ в Лисабон" на Ерих Мария Ремарк. Първо ще си довърша "То" и после ще видя какво ще чета.

Аз пък героите в "Десет малки негърчета" не ги харесах. Не говоря за изграждането на персонажите, а за самите тях като хора. Не се впечатлих от никого. Преди съм се опитвала да чета книги на Агата Кристи и все нещо не ми харесваше. Исках да знам кой е убиецът заради загадката, но самата книга не ме грабваше. Накрая се изкушавах и прочитах направо последната глава. После никога не се връщах да я дочета. При "Десет малки негърчета" беше различно. От начало до край ме държа на нокти, имах чувството, че и аз ще се побъркам заедно с "негърчетата". Трябва да пробвам пак да прочета нещо от Агата Кристи.

[anonymous708973]

Пробвай с: Илюзия в огледала, Карти на масата, Убийство в Ориент Експрес

[DisappointedDreamer]

Аз пък героите в "Десет малки негърчета" не ги харесах. Не говоря за изграждането на персонажите, а за самите тях като хора. Не се впечатлих от никого.

Поста ти ме обърка, но ^. Какво искаше да ти направи впечатление в тях - неземната им красота или паранормалните им способности? Те са най-нормални хора с най-обикновени професии излъгани и събрани на един остров. Нямат паранормални способности, притежават типичните човешки качества - омраза, страх, егоизъм, алчност - заради които всичките са сгрешили и убили някого. Героите са реални. И точно това те кара да настръхваш, защото осъзнаваш, че човекът до теб всъщност може и да е убиец. :Д
Харесвам книгата, много.

[TrueStory]

И на мен ми беше мудна. Я, сподели, какво точно сте и изучавали в университета?

Приключих я .....не ми е любимото четиво определено.
Ми какво.....като типична класика за Американската литература нямаше как да я пропуснем на семинарите. Макар че не ми хареса особено, книгата доста добре обрисува The Jazz Age и абсурда на тези така прекрасни за американците години ( тези години на мен са ми страшно интересни и заради това давам няколко точки на книгата). Беше ми интересно да чета за държанието на хората по онова време, за ценностите им (или липсата на такива) много повече отколкото за самата любовна история между Дейзи и Джей (и Том). Действие за мен почти нямаше- няколко партита и няколко убийства, и нищо повече.
Не симпатизирам на никой от героите....е накрая малко ми беше жал за Гетсби, че умря по такъв безславен начин, но иначе и аз като теб си го представях като по авторитетна личност, а не такъв.
Дейзи няма да я коментирам, а само ще кажа-ЛИГЛА.
Езикът ми хареса на повечето места, като цяло този аспект не ме разочарова.
Тааа в заключение това, което ни набиха в главите на лекциите и което аз сама разбрах сега е, че това не е толкова любовна история, колкото една картина на американското общество и на така известната Американска мечта...като цяло прекрасен пример за това,че да си богат не значи да си щастлив и че хората ще те уважават и помнят, дори след като те няма.

Още един цитат от мен:
"Gatsby believed in the green light, the orgastic future that year by year recedes before us. It eluded us then, but that’s no matter—tomorrow we will run faster, stretch out our arms farther. . . . And then one fine morning—
So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past."

[DisappointedDreamer]

^Ами, то затова е книгата, да - за американската мечта на живеене (къщата, колата, партитата, любовта) и как тя дори и да може да бъде осъществена, то това е за много кратък период от време, който свършва окончателно и трагично. Описва богатите (моментът между Джей и Ник, когато осъзнават, че в гласа на Дейзи има нещо, което те не са могли преди да опишат, а именно ПАРИ); както и дъ recklessness of youth и нейния трагичен край.

Не е нещо особено. Ама и аз не си падам по американците :Д

[Зайче..]

Зайче, не съм я чела, съжалявам.

Окей :3
Аз все пак следя темата откакто я има и ще продължавам да я следя, така че ако някой все пак е чел тази книга (Ейнджъл) да пише

[Bank$]

Окей :3
Аз все пак следя темата откакто я има и ще продължавам да я следя, така че ако някой все пак е чел тази книга (Ейнджъл) да пише

Аз съм я чел любима ми е

[TrueStory]

Някой чел ли е тази книга http://www.book.store.bg/p42165/ejnd...jti-prajs.html ?
Ако може мнение за нея, защото ми я хвалят като цяло, ама за по-сигурно да питам и тук какво мислите (който я е чел, разбира се) ;д

Като ти е мерак вземи и си я прочети. Не е гаранция,че ще ти хареса дори и 20 човека да ти напишат, че е страхотна и vice versa

[Speedz]

Някой чел ли е поредицата на Джон Вердън за детектив Дейв Гърни?
Иначе аз си изтеглих "Играта на Джералд" на Кинг. Бях започнала и "Безсъние", но май ще трябва да започвам отначало.
Сега довършвам "Тайната между нас" на Барбара Делински.

[DisappointedDreamer]

Приключих 10-те малки негърчета. Спокойно мога да заява, че книгата е страхотна. Бързо вървеше; липсваха ненужни описания; динамична; заинтригуваща и брилятно измислена като история. Беше разнообразност в иначе света ми на поезия/описания/фантазия. Нотка реалистичност!
Само едно не разбрах точно - как умира Wargrave накрая? Смисъл, прочетох нали, но не мога да си го представя. Някой, който е чел книгата, и иска да ми го обясни с тяхни думи? Ще съм много благодарна :Д

Почвам иначе Unseen Academicals на Terry Pratchett. I will keep you posted

П.П. някой с акаунт в goodreads?

[BloodyDreamer]

Не, не, не искам супер герои. Просто обикновено има поне един герой, който веднага ми става много симпатичен. Не знам защо става така, просто се случва. Например в Стършела веднага се влюбих. Двамцата от "За мишките и хората" също много си ги харесвам. В тези герои не можах да открия нищо. Не съм сигурна, че го обяснявам като хората, но и аз не съм много сигурна какво точно имам предвид.

[DisappointedDreamer]

Май те разбирам, но 10-те малки негърчета не е като книгите, които изброи. В нея целта не е да се запознаем с живота и характерите на героите, че да ти дадат повод да ги обикнеш. Целта е да разберем кой са убили, по възможност как, и по този начин да обясним присъствието им на острова. Оттам нататък това, което се случва - а именно убийството на всеки един герой - не се нуждае от подробно описание на личностите, а просто начинът, по който те биват убити. Семпла книга е. Няма подробности; няма описания. Директна е.

[TrueStory]

П.П. някой с акаунт в goodreads?

Аз
Довършвам си "Gone with the wind" сега,че нещо я бях зарязала. Скарлет О'Хара е по-голяма гъска и от Дейзи

[DisappointedDreamer]

Ооох, дай да те добавя, ако нямаш против
азе съм DisappointedDreamer :3

[TrueStory]

Добавих те

[BloodyDreamer]

Знам, просто казвам. Книгата е абсолютен шедьовър от всяка една гледна точка, две мнениея по въпроса няма

[TrueStory]

Днес ходих в библиотеката да връщам книги и случайно ми попадна в полезрението 10те малки негърчета, та си я взех, понеже не съм чела нищо на Кристи, а и много я хвалите тук. Взех си и Moll Flanders. Няколко дни няма да ми е скучно

Бтв снощи гледах The Great Gatsby филмът и много учудващо, но ми хареса. За втори път се случва да харесам филма повече от книгата. Не си го представях Лео в ролята на Гетсби, но доста ми се върза с персонажа от книгата. Само Ник не ми беше много на място, но така или иначе не харесвам Тоби Магуайър. Хаотичен филм като самите времена

[BloodyDreamer]

За втори път се случва да харесам филма повече от книгата.

А кой беше първият път?

[xoxi]

Някой чел ли е поредицата на Джон Вердън за детектив Дейв Гърни?

Аз съм чела само "Намисли си число". Една от любимите ми книги е. По книжарниците много често виждам "Затвори очи" и всеки път се изкушавам да си я взема, но има време. Ще отделя достатъчно пари, за да си взема и "Затвори очи" и "Не дърпай дявола за опашката" и да си отделя няколко дни за пълно потъване в света на Дейв Гърни.
Ти чел/а ли си ги? Мнение?

[watermelonkisses]

DisappointedDreamer, относно "Повелителят на мухите" ... чела съм я (ии може би я препоръчвам) , останах очарована, водещ е моментът на разрухата в човешкия морал и последствията от липсата на ред;
// на Ремарк някой да е чел "Живот назаем" (защото ми е част от дъългия списък:Д), за да сподели мнение?:>

[ameli]

Като толкова ги хвалите тея мухи, аз пък взех, че я почнах
Тя една такава миниатюрна, за ден - два максимум и ще я свърша.. Малко не ми се връзват действията на героите (които са 6-7-годишни деца), но си казвам, че не са реални, а просто олицетворение.. и по ми върви.

[x7aZzy]

"А аз гледах и не можех да се нагледам, и знаех — толкова сигурно, колкото, че ще умра, — че я обичам най-много от всичко, което някога съм видял или мога да си представя на този свят, или съм мечтал да видя на онзи."

Ох, Х.Х., не мога да реша дали те харесвам, или не.
А Лолита е непоносима.

След "Лолита" словосъчетанието "обсебваща любов" придоби нов смисъл.

Не знам дали да я препоръчам или не. Че е страхотна - страхотна е. Но по- добре не.
Не съм сигурна и за темата - дали "старата Европа развращава младата Америка" или "младата Америка, която развращава стара Европа". На края няма значение.
Едно мога да твърдя със сигурност - гениална стилистика. Перфектно изпълнение.

"Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед."