Отговор в тема
ГОВОРИ МИ, БЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!Първоначално написано от Deadlock
Хващай да четеш! Аз ги прочетох
^^^ http://i.imgur.com/DFfmuiV.jpg това е моята прекрасница <3
Подкарала си ги една след друга, а :Д Аз не можах да намеря death is a lonely business никъде в нет-а.. ако някой я е намерил на английски, да свирка
Дааам! Ами, имам свободно време, тъй, че
Ще помоля един приятел да я потърси.
Иначе, малко цитати:
"Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет. "
"Добротата и интелигентността са достойнства на старостта. Да си жесток и лекомислен е далеч по-вълнуващо, когато си двайсетгодишен. "
Малко съм разочарована от книгата. Очаквах, че ще има история, а такава нямаше. Въпреки това, книгата е написана страшно увлекателно, бъка от готини цитати и интересни хора/спомени. В момента съм в къщата, в която майка ми е израснала и прадядо ми е построил и няма по-хубаво място, на което можех да я прочета. Върна ме към всички хубави и не толкова хубави спомени, натъжи ме, но ми и отвори очите.
Хубавите неща са хубави, защото не траят дълго.
Мдам, мдам.
А какво става с хубавите неща, когато продължат прекалено дълго?
Отдавна не съм писала, но нямах никакво време да чета. Най-сетне свършихме училище. Трябва да добавя списъкът с книгите от училище към моя списък, а хич не ми се иска. Очаквам да бъде покъртително скучно лято (откъм четене), понеже книгите от училище не са малко и няма да имам време да чета други неща. Много ме е яд на този списък, чудя се дали изобщо да го чета.
Та както и да е. Оставих "То", започнах "Пътеводител на Галактическия стопаджия". И аз не знам какво точно очаквах, но съм разочарована. Голяма скука. Нямам търпение да я свърша и да чета нещо друго ("То" или "Нощ в Лисабон", Мураками ще чака да си освободя напълно съзнанието от каквото и да било друго).
Та относно разочарованието ми:
Не мога да се отърся от усещането, че Дъглас Адамс се престарава (с всичко).Искрено се надявам, че просто поради една или друга причина не съм била в състояние да се потопя в света на книгата и оттам всичко ми звучи много фалшиво, префърцунено и... не мога да намеря точната дума. В главата ми се забива образът на малко човече (смисълът на книгата), държащо огромна парцалена кукла пред себе си (всичко останало). Как искам проблемът да е в мен...
Много кич, а?
Когато хубавите неща продължат прекалено дълго, те вече спират да бъдат нещо хубаво. Стават скучни и обикновени.
Да, малко ми се получи като с "Междузвездни войни". То само техники в т`ва чудо! Не че е лошо, ама аз очаквах нещо малко по-дълбочко откъм смисъл. Малко излязох off topic.
Но все пак, още съм в началото и надеждата ми е жива. По-нататък пак ще се изкажа.
Аз започвам Ад на Дан Браун. Майка не беше очарована. Каза, че и се стори недоизмислена и имала много забележки към автора. Началото било невероятно и обещаващо, краят - разочароващ.
Ще споделям.
Перфектно, ще се включа, като напредна (:ГОВОРИ МИ, БЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!
Хващай да четеш! Аз ги прочетох
Рядко пиша тук. И рядко следя темата.
За жалост.
Видях, че някой спомена "Пътеводителя". Не знам дали е възможно да се напише нормално мнение за него.
Тъй като съм я чела преди има няма 9 години, спомените ми не са съвсем пресни. Но за разлика от други книги, тази се е запечатала в съзнанието ми като уникална. И да - всяка книга е уникална, спор няма. Затова ще обясня какво значи "уникална книга" за мен (или по- правилно "уникална за мен книга").
През живота си съм чела мноооого и ще прочета още много произведения. Всяко от които е специфично по свой си начин. Но не всяко оставя следа. Ще го обясня по- просто - чета си някакво книжле, всичко е шест, увлекателно написано, добър език, динамична среда, активни герои, има си завръзка, развръзка, кулминация, абе, както си му е редът. Не мога да спра да чета, защото искам още и още, искам да разбера какво стана с героя от пета глава, да видя дали съм познала убиеца, дали те ще се срещнат отново, дали ще го убият, кой е разказвачът, къде е бебето и ала-бала. Докато чета, се потапям в света на автора, преживявам заедно с героите, вълнувам се от всяка дума. След като затворя книгата обаче - тук е разковничето - много често не чувствам нищо. Понякога чувствам разочарование, че въобще съм си купила книгата, но това е друг въпрос. Та, в повечето случаи емоциите, които съм изпитала (или съм си мислела, че изпитвам) докато съм чела, се изпаряват в края. Може би ще си спомням за какво става въпрос в книгата, може би ще я препоръчвам, защото "не е лоша", може дори да реша, че ми е любима за малко. Но след няколко седмици ще съм забравила, че съществува, камо ли че съм я чела.
Това се е случвало много пъти (например с книгите на Дан Браун). И това не значи, че книгата не струва или че авторът е бездарен. Означава, че посланието не е стигнало до мен. Всеки чете по различен начин, възприема по- различен начин, мисли по- различен начин.
Да се върна към "уникалните за мен книги" - това са тези книги, които помня. Не като заглавия или история, а като чувства. Помня емоциите, помня посланията и най- важното - помня поуките. Рядко се случва да си изкарам поука от произведение, а не от личен опит. Но се случва. Не мога да го обясня.
"Пътеводителят" освен че е страхотна пародия (за протокола - малко пародии са толкова добри; мммм сетих се за Марк Твен), е написана с изключително много въображение. Споменавам го, защото за да пишеш, ти трябва въображение, но за да пишеш с въображение - ти трябва талант. Адамс си прави интелигентни бъзици с философията и човешката цивилизация (опа, привет, Пратчет; и все пак - в началото бе Адамс).
Няма да въртя локуми и да повтарям мнения на критици. Ще кажа аз какво си спомням от книгата.
"Пътеводителят" пречупи, извъртя, върза на фльонга, размаза и разбърка съзнанието ми, за да съм готова за книги като "Властелина". Накара ме да разсъждавам, да търся, да се съмнявам. Преди него бях чела книжки, които дават всичко наготово - четеш, четеш, а не мислиш (на 12 пък много съм можела да мисля, ама това е друг въпрос). "Пътеводителят" дава отговори, но които трябва да намериш въпросите.
И толкова съм се смяла...
Бях влюбена в Марвин. Може да се каже, че още го обичам (задължително гласа на Алън Рикман).
Спомням си усещането "колкото повече чета, по-малко схващам" и въпроса "откога не е работил мозъкът ми?". И как нищо няма смисъл. И колко нещастен е Марвин, и колко важно е да си носиш хавлията, и как не всичко, което прилича на чай, е чай.
Общо взето такива работи.
Да попиша малко и за "Лолита" докато съм в темата, че едва ли скоро пак ще вляза.
Ето какво съм написала, веднага след като я свърших:
Лолита, Лолита... Докато я четох, изпитах толкова силно чувство на недоволство, гняв, възмущение.
Спойлер: За първи път се ядосах, когато Х.Х. описа десетгодишната Лолита като сексуален обект. А после, когато тя го прелъсти и дори не беше девствена, гневът ми се съсредоточи върху нея. Във втората част на романа Х.Х. започна да пропада в пропастта на обсебването. Виждах го съвсем ясно и исках да му кажа, че е глупак, но знаех, че неизбежно.
Може би с това ще запомня книгата - с пословичното обсебване.
А за темата - еротична антиутопия. Да, това е. Пародия на еротиката.
В момента препрочитам "Майстора и Маргарита". Препоръчвам я. Най- малкото заради стила на Булгаков.
Иииииии загубих 20 мин. в писане на празни приказки. Бах.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Не бяха празни приказки. Всъщност, постът ти просто направи заключение на чувствата, които много от нас изпитват, докато четат книги и след като са ги прочели. А именно фактът, че малко са книгите, които се забиват като пирон в ума ти, и че точно тези си заслужават.
Аз поне съм напълно съгласна с това, което "разказа".
Дан Браун... Не ми е любимец. Сух ми е. Има история, да. Донякъде. Но не ме кара да настръхвам. Това, което ми харесва в книгите му е, че има факти за теми, които ме вълнуват - символика, митология, история, етц. И ми е безкрайно интересно да научавам повече за архитекти, велики личности и великолепни сгради на историята и изкуството. На лудостта. Останалото е просто доизградено скеле, по което се изкачваш, докато четеш.
Дори бях ядосана на майка, че е купила книгата :Д
Искам да се върна към Мураками и Бредбъри, но преди това ще завърша АД и ще си огорча ума с нещо по-дърто.
Малко тинтири минтири:
"Решенията от нашето минало са архитекти на настоящето ни".
"Единствено мъдростта има правото да прощава".
"Не задавай въпроси. Не издавай присъди".
Оффф, прочетох я. Страшно разочарована съм. Много предсказуема книга.
Утре ще споделя по-обстойно мнение.
И смятам да започна с "Първичен страх" на Уилям Дийл. Била една от любимите книги на майка; пък филма съм го гледала с Ричърд Джиър и Laura Linney от 1996. Ох, и Едуард Нортон!
Иии, смятам да прочета и "Жената в бяло" от Уилки Колинс. Той също е бил екранизиран.
Общо взето, много книжки имам :3
И противно на думите ми - пак пиша толкова скоро.
Прочетох "Майстора и Маргарита". Отново.
Мммм... какво да напиша... Първоначално си мислех, че е поредният руски любовен роман.
Не исках да я чета.
Когато я почнах, не можах да спра.
За първи път я прочетох веднага след като свърших "Фауст" - била съм 8 клас. Нали разбирате, дяволската тематика е много привлекателна, особено в тази възраст.
Та.. прочетох я тогава. И помня, че много ми хареса. Помня, че Москва полудя. И не помня нищо друго.
Сега я препрочетох. Наистина е пълна лудница.
Спойлер:
Хареса ми похвата на автора да вкара главните герои по средата на действието. Хареса ми Воланд на пейката, хареса ми как имаше акцент, а после нямаше. Хареса ми идеята за "роман в романа". Хареса ми, че няма второстепенни герои. Хареса ми Бегемот. Хареса ми Москва.
Не ми хареса Маргарита - прекалено неинициативна (в никакъв случай безхарактерна). Не ми хареса Майстора - толкова невзрачен и страхлив. Не ми хареса Воланд - недостатъчно покварен. Не ми хареса Исус - защото е Исус, а аз съм агностик.
Направи ми впечатление любовта между Майстора и Маргарита - нямаше следа от колебание. В цялата поредица от лудости, които се случваха, тяхната любов остана константа. Най- хубавото - въобще не беше натрапваща. Тънка нишка на заден план. Знаем, че си се обичат и толкова.
Сатаната като добър герой? Не, Булгаков, не. Не ми хареса тази идея. Но пък свитата е добро попадение. И Воланд наистина е един от най- запомнящите се дяволи в литературата. Спор няма.
И стигам до най- завладяващият по мое мнение образ - Пилат Понтийски.
Най- много ми хареса как Майстора го освободи. Да пуснеш на свобода създадения от теб образ - с това ще запомня книгата.
И основният въпрос, който аз открих - има ли право творецът да унищожи творението си? Излиза, че няма. По-скоро – че не може.
Май ще почна "За мишките и хората". Не обещавам, че ще пиша.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Ох, такам:
Книгата в началото е написана наистина увлекателно - има интрига; множество въпроси, които нямат отговори; мистерия; какво-що-къде, сещате се. Езикът на книгата не е нищо особено, не те грабва по никакъв начин, но това е ОК, защото това не е поезия.
Книгата бъка от елементи на символиката, историята и архитектурата, изкуството, митологията и етц. Особено много ми харесаха някои факти като "Мостът на въздишките" и откъде произлиза значението на думата "карантина". Харесаха ми и отделни латински и италиански думички като Mendacium = Лъжа и Septem Peccata Mortalia = Седемтта смъртни гряха.
Хареса ми, че научих какво е трансхуманизъм и какъв е символът му ---> H+
Книгата обръща внимание на един много важен и актуален въпрос засягащ ни, а именно експоненциалното увеличаване на популацията на земята. Но изобщо не дава решения на проблема. Свършва, сякаш, стерилизирания 1/3 народ на планетата е нищо особено - ами, напротив, нещо наистина добро и страхотно, което трябва да се полее с шампанско и ягоди.
Накрая обаче свършва катострофално зле. Много съм разочарована. В допълнение, връзките между героите бяха страшно предсказуеми.
СПОЙЛЕР:
а) Ок. Сиенна се оказва любовница на Бертнар. Това мога да го приема. Даже, беше очеизвадно, че тя работи с него, тъй като:
- се представи за сестра, а не приятелка на Лангдън в музея пред Марта
- на Ферис кодовото име нямаше начин да е FS-2080
- любовната сцена между Бертнар и Х, което първоначално читателя възприема като любов между него и Ферис, а е любов между него и Сиенна
- Брюдер стреля по тях; в последствие се оказва, че работи с Елизабет, т.е. не може да е стрелял по Робърт, а по Сиенна.
Общо взето, Сиенна ги предава, ОК. После пък застава отново на тяхна страна. В края на книгата човек се чуди къде по дяволите и е умът на това момиче.
Друго - създават векторен(?) вирус, който причинява безплодие в 1/3 от населението без СИМПТОМИ. За да причинят такава ГОЛЯМА генна модификация в генома на човешкия организъм, симптоми със сигурност трябва да има.
Доктор Елизабет Скински е безплодна. На 20 и кусур години тя е сгодена. Когато съобщава на годеника си, че е стерилна, той я зарязва на същата седмица. Ъх? Възрастни хора са, и той твърди, че я обича. Разбирам да е обиден от прикритието на този важен факт, но пък лесно се разбира защо Елизабет го е прикрила. И лесно можеха да решат проблема с например осиновяване.
В края на книгата Елизабет изобщо не иска да чуе и за Сиенна. Робърт настоява. Сиенна се появява, започва да говори и обяснява, и Елизабет магически осъзнава, че Сиенна е добро момиченце. Дори и хваща ръчичките в своите и казва, че и вярва. Как? Като до преди малко казваше, че едва ли не "ще и откъсне главата" (метафора е). Не само това, но пък и я кани на световната пресконференция. Уау. Медал да и бяха дали.
Още много мога да говоря по книгата и това, което не ми хареса в нея, но стига съм спамила. Захващам се с нещо ново, а именно "Жената в бяло" на Уилки Колинс.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 06-30-2013 на 12:56
Имам да чета Тютюн, Осъдени души и Железният светилник. Ако някой ги е чел, ще помоля за мнения и от коя да започна.
И спря да се върти за миг земята..
Железният светилнииик :333 'щото няма да се разочароваш.
И трите книги си заслужават четенето.
Ако трябва да ги подредя по степен на харесване (хах, че малоумно звучи), може би ще е така: Осъдени души, Железният светилник, Тютюн.
"Тютюн" грабва. В началото поне. После ми дойде доста сантиментален.
Не ми допадна образът на фаталната, покварена от живота жена. Каква беше голямата драма - живот като живот, айде да мрем. Да бе.
"Железният светилник" ме изненада приятно, при положение че не си падам по исторически романи (по- правилно - не съм дораснала за тях явно).
Бих го определила като ...хм ...необходим.
"Осъдени души" - религиозен фанатизъм, болно обсебване, самоунищожение, емоционално изнудване.
Препоръчвам за по- зрели хора. Иначе има опасност читателят да започне да съчувства на героинята. Или по- лошо - да се увлече в псевдоромантизма на "обречената любов".
xoxi, не мога да помогна с определен ред, в който да ги четеш. От която и да почнеш, няма да сгрешиш.
Сетих се друга интересна книга, която прочетох, докато се занимавах с литература в училище - "Романът на Яворов" от Михаил Кремен. Аз, като човек, който не харесва Яворовото творчество, намирам биографията му странно очарователна. Творецът Яворов не е грешал, но мъжът Яворов е грешал жестоко.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Обожавам тази книга! Ако ти е блудкава в началото избутай я някак до към 150 страница. Аз едва ли не бях решила да я оставям, но после ме завладя и не се успокоих, докато не я прочетох. Много ми харесаха пълнокръвните образи, пък и книгата е пълна с хубави цитати. Не искам да ти спойлвам сюжета, тей че очаквам с нетърпение впечатленията ти
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
Била на майка любимата книга. Явно и теб много те е впечатлила. Ще sподелям
Препоръчайте ми някаква не много натоварваща книга. Смисъл за лятото някоя лека. Обичам тийн романите, но вече са ми прекалено банални. Може някаква любовна или нещо такова, абе да се чете по плажовете
Благодаря за мненията, момичета! Скоро ще се включвам с първи впечатления, въпреки че едва ли е нужно за тези три книги.
Днес отворих google и картинката ужасно много ми напомни за Франц Кафка и Die Verwandlung, натиснах на нея и баааам, 130г. от неговото рождение. Тъкмо вчера си свалих няколко негови книги, за които обаче идея нямам кога ще намеря време, но нека седят. Все ще дойде и техния ред.
едит: @Mirchu, неангажиращи книги за плаж за абсолютно всички чиклит романи. От това, което аз съм чела мога да препоръчам Луиз Бегшоу. Много хвалят и книгите на Софи Кинсела.
Последно редактирано от xoxi : 07-03-2013 на 09:46
И спря да се върти за миг земята..
Последно прочетох любовния роман "Тетрадката" от Никълъс Спаркс. Толкова е увлекателна, че направо за два дена я изчетох! Много е хубава. Има я и в интернет. Също така има и филм по нея.
Сега чета "451 градуса по Фаренхайт". И тя много ми харесва. За три-четири дена почти я прочетох, остават ми още няколко листа и започвам "Златният храм".
Препоръчвам "Тетрадката" - тя е любовен роман.
Ще останеш доволна!
Вчера почнах 1984 на Оруел и почти я прочетох.
Важи с пълна сила и за днешните времена и е .. страшна ии доста тъжна.
Днес си взех от библиотеката "Проклятието" на Стивън Кинг. Прочетох само около 10 страници,но ме грабна от началото. Не съм чела нищо негово досега. Ще споделям мнение за книгата като я прочета.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
