Отговор в тема
Аз съм влюбена в Стайнбек, но За мишките и хората според мен не е от силните му творби. Просто не ме грабна изобщо, нещо ми липсваше през цялото време, докато четях... нещо, което беше ключово, не знам какво.
На изток от рая е клише да ти е любима, но и на мен ми е. Препоръчвам Зимата на нашето недоволство и Гроздовете на гнева. Улица Консервна ми беше трудна за четене и не я дочетох. Колкото до Небесните пасбища - малко е тъмна, но бих я прочела отново. Тортила Флет си е вечна класика, на мен ми хареса. Ами друго негово сякаш не съм чела... :о Трябва да се напъна за Улица К. и Sweet Thursday..
^ Ще, ще, ще. Всичко ще прочета.
Едва ли ще е в следващите три седмици (заета съм с когнитивна психология и психология на личността), но ще наваксам.
Чак ме е срам, че досега не съм обърнала внимание на Стайнбек.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Обещах, че ще пиша за Дума Ки.
Не бях чела нищо от Кинг от доста време, ако не броим Мизъри преди месец, която не ме грабна особено много. Дума Ки безспорно описва какъв всъщност е стилът на Кинг - циничен, до болка истински, "вулгарен", реалистен, страхотни сравнения.
Езикът е, както винаги, лесен и книгата върви бързичко. Не ми се стори монотонна или бавна. Може би преценката ми е заслепена от любовта ми към книгите му. Историята беше, както винаги, богата. Особено в началото, когато Едгар (име, което страшно ми харесва) се заселва на Дума Ки. Случилото се с Либит също беше една наистина добре измислена история. Единственото, което малко ме гложди беше краят на книгата. Прекалено бързо се разви, почти без никакви пречки, което (някак си) противоречеше на изградения силен образ на Персе. Очаквах, че тя ще им се противопостави. А тя всъщност просто уби няколко близки и не толкова близки на Едгар. В "Гнездото на чаплата" само няколко безобидни образа ги посплашиха, с които обаче тримцата бързо се справиха. Очаквах повече действие и екшън там.
Другото, което ми е интересно, е защо те можеха да бъдат така жестоко наранявани от среброто? Не са вампири, но пък сребро? Не беше добре измислено - не беше прикрепено с обяснение.
Хареса ми как в началото, когато Пам заявява, че иска развод от Едгар, той вдига чуканчето си и и заявява, че и показва среден пръст. Хареса ми и как Кинг оприличава дресинг за салата като "подсладен сопол".
Доволна съм от книгата. Препоръчвам я на тези, които искат да започнат Кинг. Така най-лесно ще се гмурнат в съзнанието и стилът му.
Няколко цитата, които ми харесаха:
“God always punishes us for what we can't imagine.”
“A person's memory is everything, really. Memory is identity. It's you.”
“The truth is in the details.”
И нещо друго интересно:
Abyssus abyssum invocat. = Адът поражда ад.
Започвам с друга книга. Мдам.
Не, нямах предвид героя. Имам предвид книгата :Д
Грешиш много. Дори не те знам какво си.
Всъщност, втълпила си си го сама след "Мемоарите на една гейша". Когато писах, че сме я дискутирали на по-предните страници, ти скочи казвайки "браво на вас" + онази кирлива, намигваща емотиконка, целяща да обиди/засрами "опонента" (винаги ми е била много противна и непонятна). В действителност, аз не се бях изразила качествено и цялостно, а ти просто направи своите изводи, за което не те упреквам.
Тук случаят е почти същия. Под Гетсби имах предвид самата книга, а не един единствен персонаж. Като виждаш, че понякога изпускам изречения/въпроси, може просто ти да ми ги зададеш, без да предполагаш какво отношение имам към теб. Предположенията винаги са грешни.
Лично отношение към теб не бих могла да си изградя, защото:
а) не съм те виждала
б) не те познавам
в) не съм ти чела постовете/мненията
Дишай. Спокоен и толерантен човек съм. Не бих те захапала туко-така. Поне не и сегашното ми аз.
Мдам, мдам. //взех си почивка от интегралите и реших да ти разбия на пух и прах представите.
ДД, май и за 1984 също беше писала отрицателен коментар, а книгата наистина е стойностна.
ТС, не знам как по друг начин да го обясня, не се засягай
Взех си Параграф 22 + Портретът на Дориан Грей. Исках поне още 10 и нито една я нямаше
"Портретът на Дориан Грей" е добър избор.Първоначално написано от ameli
ДД, май и за 1984 също беше писала отрицателен коментар, а книгата наистина е стойностна.
ТС, не знам как по друг начин да го обясня, не се засягай
Взех си Параграф 22 + Портретът на Дориан Грей. Исках поне още 10 и нито една я нямаше
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Според кого е стойностна? На мен лично не ми харесва. Ти, когато отидеш в музей, всички ли картини харесваш? Не, нали? Макар всички да са "стойностни".
И Гетсби я водат класика, и Спасителят в ръжта. А нито едно от двете не ми допадна поне мъничко.
Откъм четене ваканцията ми започна добре.
Прочела съм: "Гераците", "Мечтатели", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Задушница", "Андрешко", "Косачи", "Занемелите камбани" и "Чорба от греховете на отец Никодим" - всички на Елин Пелин, от списъка с книги за 11 клас. Водила съм си разни записки за разказите и повестта. Изчела съм като цяло всичките работи от списъка, без тия на Иван Вазов. В момента инак, съм в процес на четене на "Под игото" и успоредно с нея си продължавам поредицата за "Пърси Джаксън и боговете на Олимп".
Чета Dance, Dance, Dance на Мураками. Книгата, досущ като Норвежка гора, е взаимствала заглавието си от песен. Има интересна история, която си заслужава, но е предадена толковааааа скучно, бавно, не-динамично, еднотипно, монотонно, че умирам. Едвам се насилвам да я чета.
На 165-та страница съм, де, от общо 393, така че се надявам по-натам да не остана разочарована и от историята. Искаше ми се Кинг да я беше предал. Хах.
Маги, на Кинг "Дългата разходка" чела ли си?
Дам. Няма особено много действия в нея, но пък е точно в стилът му - бързичка, лесна за възприемане, етц. Не е особено впечатляваща, историята не е толкова богата. Бързо ще я опаткаш.
О, аз я четох преди доста време. :3 Честно казано е една от малкото му книги, които харесвам. Някак точно в такава светлина си го представям Кинг като писател: джаста-праста. На две, на три, идва, свършва си работата, казва каквото има за казване без много, много обяснения и те оставя накрая да се чудиш от къде ти е дошло. All time favorite ще ми остане разходката.
Дочитам си в момента аз четвърта книга на Game of Thrones. Екстра ми е за релакс.
След това мисля, че ще хвана пак малко Ясперс, че ми липсва. И сигурно ще попиша, дам.
Локуми не са, засегнала си 2 основни неща, с които и аз ще свързвам книгата винаги.
Много ми стана интересно,че Скарлет е име, което тя е избрала в последния момент- четейки книгата, това изобщо не се усеща, а сякаш името е мислено и подбирано дълго. Фактът,че краят е написан първо също нямаше как да го знам ако не беше писала....това донякъде обяснява трагичността....то ако беше хепи енд, нямаше да е толкова вълнуваща книгата в крайна сметка.
Иначе мненията ни съвпадат...само не знам колко дълги години ще минат при мен, преди да се реша да я препрочета
Почти прочетох "Портретът на Дориан Грей" и не останах очарована. Явно на Уайлд му се удава да пише разкази, защото повечето му са ми сред любимите.. за разлика от книгата, която ме остави неприятно изненадана.
Лорд Хенри ми беше безкрайно противен с глупавите си философстваници, част от които бяха пълни глупости. Ненужни и отегчителни описания, твърде бавно развитие. Единствено в последни стотина страници стана що-годе интересно, язък за замисъла на историята.
Филма ми хареса много повече.
Кой от всичките филми?
Иначе за мен ролята на Хенри беше за да добием по-голяма представа за Дориан. Още в началото, мислите, желанията и разбиранията се прехвърлиха от единия в другия. Доколкото помня във филма от 2009, Хенри попита "Какво си ти?", а Дориан отвърна "Аз съм това, в което ти ме превърна." За мен в това се крие целият смисъл на приятелството помежду им, ако въобще може да се нарече приятелство.
Книгата за мен съвсем не е бавна и с отегчителни описания. Може би трябва да се прочете повече от веднъж, за да се разбере всичко и да се осмисли.
И спря да се върти за миг земята..
Прочетох Dance Dance Dance на Мураками. Много бавно развиваща sе книга. Ама sтрашно бавно. Историята беше хубава, но беше много зле предадена и недовършена. Разочарована съм много. Скучна беше, суха. Не я препоръчвам. Може би не я разбрах.
Почвам the book thief на Markus Zusak
Споделяй после впечатления, аз бях очарована.
влюбена съм в нея.
Мисля, че общо взето схванах идеята и да, той още в началото Хенри каза, че влиянието на някого е "да вселиш душата му собствената си душа" (с всички мисли, чувства и тн) и действително Дориан се превърна в него.. но просто начина, по който беше написана на моменти ме отегчаваше.
И може би говорим за 1 и същи филм, но го гледах още като излезе и не помня всяка реплика
Тя идеята бързо се схваща, но доколкото помня книгата преливаше от философски разсъждения върху привидно прости неща. Тук е идеята да се разбере и осмисли прочетеното. Далеч съм от мисълта, че при един прочит може да се разбере всичко. На мен самата много неща ми бягат, но съм я приготвила книгата за препрочитане.Мисля, че общо взето схванах идеята и да, той още в началото Хенри каза, че влиянието на някого е "да вселиш душата му собствената си душа" (с всички мисли, чувства и тн) и действително Дориан се превърна в него.. но просто начина, по който беше написана на моменти ме отегчаваше.
И може би говорим за 1 и същи филм, но го гледах още като излезе и не помня всяка реплика
Според мен Дориан не се превърна в Хенри, а в неговите идеали, т.е. не в това, което е, а в това, което му се е искало да бъде. Хенри често намекваше ''преклонението'' (прекалено силна дума) си пред младостта.
Оф, прекалено много мисли ми се завъртяха из главата, пък нямам време да пиша всичко. Както и да е. Моят съвет е след време пак да прочетеш книгата. Сигурна съм, че ще ти хареса повече от сега.
И спря да се върти за миг земята..
Момичета какво е мнението ви за "Лолита" на Владимир Набоков? От доста време се чудя дали да я прочета :/
Започнах я на английски и много ме подразни. Така и не я дочетох.
Хубава книга, харесвам я, лесно се чете. Не очаквах да завърши по този начин, всъщност очаквах малко повече интрига,но и така си е хубава. Някак си образът на Лолита не успя да израсне , за да бъде възможна друга развръзка, но явно това е била идеята на автора.
maDamn
Здравейте,някой да е чел Дракула на Брам Стокър?На втора глава съм и ми изглежда мн интересна,а дано да е такава!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
