Отговор в тема
Аз също не съм ги чела...
Впрочем,коя Ви е любимата приказка?(Преди смятах да пускам такава тема :Д).И ми е любопитно,защо ?
"Снежната кралица". Като малка съм я препрочитала 1000 пъти. Асоциирах се с Герда и в интерес на истината, доста хора са ми казвали, че приличам на нея (вероятно визират екранизираната версия на момичето). Много красиви картинки ми минаваха през главата, докато я четях. Представях си ледения замък, Кай как се опитва да нареди думата от ледените късове и все не може, а Герда го търси през цял свят. Концепцията с дяволското огледало и парченцата, които превръщат хората в студени, груби същества също ми звучеше много привлекателно.Първоначално написано от Kaena Smith
Стените на замъка бяха от навят сняг, а прозорците и вратите бяха направени от бръснещи ветрове. Имаше над стотици зали, в които вилнееше снегът. Най-голямата зала се простираше няколко мили, а всички те бяха осветени от северното сияние. Бяха толкова големи, толкова празни, толкова ледено студени и толкова блестящи. Тук никога не е имало веселие, даже не е имало бал на мечките, където вятърът да свири, а мечките да ходят изправени и да се държат изискано. Нито пък е имало игри с подсвирквания и закачки. Нито пък госпожиците лисици са се срещали на следобедно кафе. Пусто, голямо и студено бе в двореца на Снежната кралица. Северното сияние пламваше с такава точност, че човек можеше да изчисли кога ще е в разгара си и кога ще свърши. По средата на пустата безкрайна снежна зала имаше едно замръзнало езеро. Ледът, който го покриваше, беше напукан на хиляди парченца и всички те бяха с абсолютно еднаква форма и големина; това бе истинско произведение на изкуството. Когато Снежната кралица си беше у дома, тя седеше по средата на езерото и твърдеше, че седи върху огледалото на разума, което било единственото и най-доброто на този свят.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Приказка? Като Червена шапчица? :Д или разказ?
Приказка,колкото и странно да звучи....
Преди известно време в у-ще,една психоложка ни беше карала да определим коя приказка ни е повлияла най-много в детството и какво е водещото в нея.
Впрочем,приказките не са само за деца,не е случайно,че са определени за тази аудитория обаче.Какво различава възрастният от детето?!Порасналите спират да вярват в чудеса....например.
Сетих се за това....
Възрастните не си спомнят какво е да си дете.
Дори да твърдят обратното.
Не си спомнят. Повярвай ми.
Всичко са забравили.
Колко голям ти се струва светът.
Колко е трудно да се покатериш на обикновен стол.
Как се чувстваш, когато винаги си принуден да гледаш нагоре.
Забравили са.
Не си спомнят.
И ти ще забравиш.
Понякога възрастните разправят колко хубаво е било да си дете.
Дори си мечтаят пак да станат деца.
Но за какво са мечтали като деца?
Знаеш ли?
Мисля, че са мечтали да пораснат час по-скоро.
Аз приказки не съм чела много. Като съвсем малка (3-4-5год.) нашите ми разказваха за Червената шапчица, Трите прасенца, Снежанка и седемте джуджета и т.н. и т.н., най-известните приказки у нас. Когато започнах да разбирам вече, започнах да си чета книжки. Първата, която прочетох беше Пипи Дългото чорапче. Точно тогава се учех да чета и прочита на тази книжка ми отне 2-3 месеца. Бях толкова горда, че за пръв път съм прочела сама цяла една книга, че веднага си извадих карта за библиотеката и с голямо желание се научих да чета бързо и без проблем. Някъде около 1ви-2ри клас четях вече гладко, сравнително бързо и имах голям списък с прочетени книги от всякаква тематика.
Когато бях някъде на 9г. една приятелка ми зае книга на Хари Потър, чиято история дотолкова ме впечатли тогава, че си накупих всички излезли книги. По-късно през годините разбрах, че излизат още книги и съответно си накупих и тях. Чела съм поредицата многократно и винаги намирам по нещо ново в нея. Не ми омръзват тези книги. Голяма част и от детството и от тийн годините си свързвам с тях, а като гледам още не ми е минала манията.
Властелинът не съм го чела, но съм се наканила.
ще ме извинявате за дългите и празни постове
И спря да се върти за миг земята..
Да се похваля. Да се похваля.
Заредих се с 4 книжки.
451 по Фаренхайт
Английският пациент
Адвокат на дявола
Библиотеката на мъртвите
Довечера ще започна някоя.
Някой да ги е чел? Мнения?
И спря да се върти за миг земята..
Леле.
Усещам как тази книга ще си намери място в списъка с любимите.
Само 20 и няколко стр. прочетох и съм впечатлена и доволна от избора, че започнах с нея. Още първите страници въвеждат в свят, в който четенето на книги е забранено със закон, пожарникарите палят, а не гасят пожари, отглеждат се 8-краки електронни кучета, лекарите са заменени с общи работници, които могат да сменят кръвта на човек, погълнал огромни количества хапчета (с цел самоубийство може би?!) и той да се събуди жив, здрав и много гладен на сутринта. Тъжно е да се чете, че тези, които могат да мислят, да чувстват, да се радват на малките неща, като например на капките дъжд, трябва да посещават психиатър.
Надежда прозира в един от героите, с които започва книгата.
Умирам от любопитство да я прочета цялата.
Препоръчвам!
И спря да се върти за миг земята..
"Библиотеката на мъртвите" си заслужава.
При мен липсваше чувството от жалост и неправда. Както казах, аз се гнусях през повечето време, може би защото имам фобия към тези животинки и не ми беше много забавно да чета такива описателни неща за тях. В края ме заляха всички чувства и може би точно за това ми хареса книгата. Обичам да минавам през различни състояние, четейки. Определено бих прочела книгата отново. Според мен си заслужава.
И спря да се върти за миг земята..
Блаб, благодаря за предложението. Доверявам се на твоята преценка и съм напълно съгласна с дефиницията, която посочи на разказа.
Xoxi, не съм ги чела, но са интересни заглавия. Сподели после мнения.
Иначе, аз любими приказки нямам. Но особено много харесвах тези на братя Грим - Хензел и Гретел, Златната гъска, Лисицата и котката. И разбира се Снежанка и Пепеляшка.
Аз съм си свалила следните заглавия:
- Ulysses = James Joyce
- Heart of Darkness = Joseph Conrad
- Little Women = Louisa May Alcott
- Middlemarch= G. Elliot
и чакам да свърша Атууд и Оруел, и да ги почвам :Д
едит: Сиси, <3
Довечера още ще споделя първи впечатления от някоя от книгите.
И спря да се върти за миг земята..
Не мога да повярвам...това ми е любимата приказка.
Екранизирана също е толкова добра,макар и с някои допълнения.
Сега нямам време,но довечера може да напиша защо я харесвам толкова,макар че SisiStrange изброи най-хубавото и важното от съдържанието.Приказката наистина е прекрасна!
Ханс Кристиан Андерсен има забележително творчество.Спомням си,че съм плакала на "Елфът на розовия храст","Малката кибритопродавачка" също е доста затрогваща.
П.П. : "Златното момиче" също е много увлекателна.
Последно редактирано от Kaena Smith : 02-08-2013 на 09:29
Ох, да! Как можах да го забравя!
Приключих с The Handmaid's tale! Една книга по-малко от списъка ми. Интересен и, според мен (надявам се) обнадеждаващ завършек.
Почнах Престъпление и наказание на Достоевски. Ще ви държа в течение. Първите 50 страници бяха интересни. Напомниха ми на Обломов от Иван Гончаров.
Не мога да ти опиша каква люта завист изпитвам.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
А, и аз имам изпити и есета за подаване, ама книги... книгииии
успех на изпита.
Аз съм на 40 страница от "Парфюмът. Историята на един убиец"(Патрик Зюскинд).Засега не съм разочарована,даже напротив...
Тепърва става все по-интересна.
скучните-да
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Малко цитати от 451 градуса по Фаренхайт:
Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелството идва една, която грабва сърцето ти.
Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях съвсем няма нещо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който съшиват една о друга отделните части на Вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.
Най-големия глупак е оня, който не е достатъчно умен.
У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи - за извор на основни истини, а себе си - за пророци.
Почти я прочетох. Днес нямах много време, иначе да съм я завършила вече. Страхотна книга.
Въпреки, че ми се натрупа прекалено голям списък с книги, веднага щом свърша с тази, ще се снабдя с поне още няколко книжки на Рей Бредбъри.
И спря да се върти за миг земята..
^Ще взема и аз да я прочета :Д
Иначе, престъпление и наказание върви бавно. Много бавно. Досущ като Обломов. Ех, тия руснаци... Но пък за сметка на това повдига интересни теми - poverty, marriage without love, equality between genders, prostitution at an early age.
Прочети я, няма да съжаляваш.
Обожавам Бредбъри. ОБОЖАВАМ. Особено разказите му са просто... не знам. Просто нямам думи. Излишно е да се говори даже, то просто трябва да се прочете.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Ох, коя беше първата книга от оная поредичка от 2? "Вино от глухарчета" ли? Е, няма толкова скучни описания на природа просто... От тогава съм си съставила негативно мнение, но определено бих прочела друго от него.Прочети я, няма да съжаляваш.
Обожавам Бредбъри. ОБОЖАВАМ. Особено разказите му са просто... не знам. Просто нямам думи. Излишно е да се говори даже, то просто трябва да се прочете.
Ох, като ви чета какво сте писали и така ми се причете! Записвам най-прилежно всички книги, които сте споменали и си събирам един огромен списък от книги, които искам да прочета. Знам, че за повечето съм още много малка, но така или иначе ще дойде време, в което да мога да ги разбера. И сега осъзнавам колко малко всъщност съм чела, а обожавам книгите.
Миналата събота прочетох "За мишките и хората", накрая много плаках. Засега ми е любимата книга.
В момента чета "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро. Главният герой е един английски иконом, който отива в Солсбъри да види една своя стара позната и да я помоли да се върне да работи в имението, понеже нямат достатъчно персонал, а и самата тя му изпрати писмо, в което казва, че се е разделила със съпруга си и вече нищо не я задържа там, т.е. намеква му, че би искала да се върне. Та икономът, Стивънс, размишлява върху това "какво отличава "великия" иконом от просто компетентния негов колега" и въобще какво означава да бъдеш "професионалист" в това, което правиш. Не мисля, че това е книгата за мен и нарявно не вниквам напълно в нейния смисъл, но ми е много интересна, макар и в началото да намирах това, че постоянно говори, а нищо не казва, за доста отегчително. В последствие се пригодих към начина му на разсъждение и започнах да се увличам все повече и повече в книгата.
John Steinbeck <3
Аз започнах на Изток от рая от него, ама трябваше да пътувам, та си остана в България. Това лято се очертава много четене на хубави книжки :3
Защо няма толкова живот в тази тема? :[
Изкажете мнение за екранизирането на книгите. Има ли филм, който да се харесва повече от книгата? Кои филми заслужават същото внимание, което е отделено и на книгата?
И спря да се върти за миг земята..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
