Отговор в тема
пак съм аз.
мех. не ми хареса книгата. единствено първата част на книгата ми хареса, защото Рут беше мъничка, Марион беше там макар с Тед да не бяха заедно, Еди беше млад. Абе, представях си го супер old-fashioned, американско, истинско и тъжно.
останалата част от книгата беше ужасна. И самоубийството на Тед.
абе, тъпо. много тъпо.
и сама си говоря.
и сега почнах the Blind Assassin на Margaret Atwood
мех.
^Хвърлих едно око в темата за дванадесетокласници и там си писала колко неща ви дават от училище.. как непрекъснато намираш време за толкова много книги?
Аз чета notes from a small island и добър вечер, никой. Стават за губене на време и не бих ги препоръчала.
разпределям си времето, чета докато пътувам във влака/метрото/автобуса и вечер, преди ляганеПървоначално написано от ameli
:Д всъщност, това ми е проклятието - почна ли книга, трябва да я довърша независимо какво. Та, общо взето често отлагам задачи, за да си дочета книгите.
Бях започнала "Последна песен" на Никълъс Спаркс,ама нещо не ми вървеше тази книга,не ми допадна особено. Стигнах до половината някъде,може да я допрочета по-нататък. :Д
Сега съм си взела "Дамски вторници" на Моника Пец. Някой чел ли я е?
Препоръчаха ми "Хакер на сънища".. някакви мнения?
няма как да помогна :с
малко от книгата, която чета:
"most people prefer a past in which nothing smells"
"there's nothing like a shovelful of dirt to encourage literacy"
"Гларус в клетка" на Милчо Касъров. Препоръчвам. Много леко и готино четиво. Не усетих кога стигнах до средата на книгата.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=220394
една велика тема
Боже,който си на небето,върни ни 2pac и си вземи Джъстин Бийбър!!!!
Абсолютно никакво време нямам за книги сега и ми е супер мъчно.
Започнах "Непознати пътища" на Кунц, но ми върви бавно. Още не ме е грабнала, но пък и аз съм едва на 63та страница. От скромния си опит с този автор, предполагам, че книгата чак към средата/края ще ме грабне, ако въобще стигна толкова далеч.
аз пък пак си препрочитам "Яж, моли се и обичай", обичам я тая книга просто!
иначе бях започнала и "Вино от глухарчета", ама нямам много време да я довърша, но началото определено ме грабна.
High Fidelity - прочетена. Свежа, ненатоварваща, точно като песен, не любимата ми, но такава, която бих слушала пак. Има някои доста добри диалози и е подходяща за кръстопътния период, в който съм се позиционирала.
Името на розата - много лека за четене, поне за мен, с криминална нотка, увлекателна, с чувство за хумор. Освен това представя разни гледни точки за религията (пак под формата на диалог), което ми беше интересно, тъй като overall не съм много по тези неща.
Сега съм на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" - дотук съм много доволна, а съм само на 5-та глава.
"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" - и аз искам да я прочета :Д
иначе, аз още цикля the blind assassin, но за сметка на това книгата е толкова прекрасна, че дори и очните ябълки си изплакох тая седмица.
после ще споделям повече впечатления.
Аз съм решила да чета книги за вампири,така или иначе сега ми почнаха вампирските сериали. :д
Прочетох първите две книги от здрач. Не са кой знае какво,но са мн по - добри от филмите.Все пак съм доволна де,четат се много бързо и мисля да дочета и др две книги..
Чела съм 3 книги от дневниците на вампира,но много ме дразни колко се различава от сериала.Все пак ако ги намеря в електронен вариант може и да си дочета поредицата..
А сега чета истинска кръв (мн ми хареса идеята,как вампирите не се крият,а са част от обществото..ама ме дразни как тя чете мисли и не чува неговите..твърде мн ми прилича на здрач )и съм си изтеглила академия за вампири.. :дд
Не желая да пускам нова тема и реших да пиша тук, ако случайно някой знае нещо по въпроса.. Търся си добри Тълковни речници на бълг. и англ. език с огромно количество думи.. ще съм благодарна, ако някой може да ми препоръча добри.
Чета си аз книжката на Кунц и изведнъж "Или всичко беше вдъхновено от серийния убиец Чарлс Менсън?"
Ужасно, ужасно, ужасно мразя такива неточности. Със 'славата', която Кунц има, можеше ПОНЕ да се информира за нещо, преди да пише за него. Вярно, че е споменал Менсън само в един нищо и никакъв ред от книгата, но много ме издразни.
да си кажа мнението за the Blind Assassin на Atwood
Първата книга от доста време насам, която успя да ме разплаче. Първия ред на книгата е и последното действие в нея. Измежду тези двете се разказват три паралелни истории. Истории на един и същи човек разказани от самия него - Ирис. Възрастна е, на около 70-80 години ако не се лъжа. Започва да разказва за семейството си и всичко ми е толкова драго на сърцето, защото се е случило през 1930те и защото е толкова тъжно. Паралелно с това, Ирис разказва за мъж и жена любовници, които първоначално не знаеш кои са. Влюбих се в историята им, влюбих се в персонажите, които изживяваха тази история и накрая плаках заедно с тях.
Обожавам героите. Ирис - тази върху, която пада всичкия товар. Прекалено изморена, предала се и минала възрастта на децата, че да плаче или да мисли по-различно над живота. Сестра и Лора - може би, най-интересния герой в книгата след Алекс. Лора - артистична натура, която приема всичко буквално, вижда повече отколкото всички останали. Рини - една от любимите в книгата, защото е хумористичен характер, който винаги знае какво да каже; оправен.
Алекс - не научаваме много за него. "Лошото" момче, което се влюбва в доброто момиче. Но той е повече от просто "лошото" момче. Автор. Пише. Мисли. Тъгува.
Езикът на книгата е просто прекрасен (според моите представи) - писан е като проза, артистичен, метафоричен, богат на stylistic devices и чувства. Atwood винаги си е падала по този, все пак пише и поезия. През цялото време си подчертавах някакви изречения в книгата.
Като цяло... Книгата е просто невероятна. Богати герои с богати характери и чувства. Три тъжни истории, трима предадени герои. Книгата е сред любимите ми.
Малко от нея:
Why is it we want so badly to memorialize ourselves? Even while we're still alive. We wish to assert our existence, like dogs peeing on fire hydrants. We put on display our framed photographs, our parchment diplomas, our silver-plated cups; we monogram our linen, we carve our names on trees, we scrawl them on washroom walls. It's all the same impulse. What do we hope from it? Applause, envy, respect? Or simply attention, of any kind we can get?
At the very least, we want a witness. We can't stand the idea of our own voices falling silently finally, like a radio running down.
I think of my heart as a companion on an endless forced march, the two of us roped together, unwilling conspirators in some plot or tactic we've got no handle on. Where are we going? Towards the next day. It hasn't escaped me that the object that keeps me alive is the same one that will kill me. In this way, it's like love, or a certain kind of it.
Още:
“Happiness is a garden walled with glass: there's no way in or out. In Paradise there are no stories, because there are no journeys. It's loss and regret and misery and yearning that drive the story forward, along its twisted road.”
“I was sand, I was snow—written on, rewritten, smoothed over.”
“You want the truth, of course. You want me to put two and two together. But two and two doesn’t necessarily get you the truth. Two and two equals a voice outside the window. Two and two equals the wind. The living bird is not its labeled bones.”
Много харесвам М. Атууд. Прекрасна писателка е, с вълшебно слово.
^Нали! Любима ми е, още откакто прочетох the Handmaid's tale.
Мхм.На мен от Lady Oracle. Имам чувството, че е една от най-добрите ми находки, открих я съвсем случайно и просто й повярвах. :Д
Прочетох The vision by Dean Koontz. Нищо особено; страниците бяха 90% пълни с разговори между героите. Самите герои бяха несъвършени, прекалено еднакви, семпли личности. А една пълноценна личност никога не е семпла. Като цяло не я препоръчвам, освен ако нямате време за убиване. Чете се страшно бързо и ви държи нащрек. Това и е единственото позитивно качества - всява мъничко страх в началото.
баси грубото :ДА една пълноценна личност никога не е семпла.
Мен пък такива простички и чистосърдечни хора колко по-приятни са ми от някакви псевдо интелигенти, които накрая се оказват кълбо комплекси с щипка драма на млади години ...
Не ме разбра.
Семпъл в живота, но не и като характер.
Не вярвам да има личност, чиито ум да не е лабиринт.
//иначе, и аз си умирам за семпли, скромни, простички хорица, с които можеш широко да се усмихваш.
Сега съм на Арчибълд Кронин "приключения в два свята". Едва в началото, а вече ми се иска да съм я изчела, лека като текстура, но изключително приятна и интригуваща. За 30 страници толкова мга да кажа. Да видим как ще се развие по напред.
Жалко,че книгите не мога да те научат на морал и ценностна система.
<a><img></a>
Те могат. Но хората вече са твърде хитри и не се поддават.
Тей. Сдобих се с 9 нови книги на цена общо 11 евро.
Това са следните:
The Corrections by Jonathan Franzen
The Idiot by Fyodor Dostoevsky
Veronice decides to die by Paulo Coelho
Catch 22 by Joseph Heller
Agatha Christie - Death on the Nile
Agatha Christie - Towards zero
The Alchemist - Paulo Coelho
Love, again by Doris Lessing
Sense and Sensibility by Jane Austen
Тия дни доста ще се разписвам в темата
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
