Тяло от книги. Не от клетки.

[Зайче..]

Зайче,ако нямаш против да е пак Коелю - "Единайсет минути" ми е любима от книгите му. Хорхе Букай "Приказки за размисъл" - много приятна,чете се с лекота. Виж и тази

Много благодаря.

[anonymous708973]

Защо?

Защото специално тази книга е толкова повърхностна, че няма накъде повече. ТЪРСИХ да открия смисъл, защото на приятеля ми толкова много му хареса, под вола теле се опитвах да намеря, ама не.

Изреченията са по 2-3 думи. Конструкция тип подлог-сказуемо-евентуално допълнение. Пиене, ядене, безпаричие, "ебане", както сам се изразява. Това са ключовите теми. Край няма. Начало няма. Просто една излята помия за човек без амбиции от най-низшия слой на обществото. Клатене на цици, ерекции етц. по време на цялата книга. Чете се за един следобед, не остава никакъв спомен в главата само дето си си загубил времето.
Гнус. Имаше точно един момент, на който си казах "ооо, егати миличкото" и 5 секунди по-късно същата гнусотия.
Определено ще прочета още нещо преди да го заклеймя като некадърен.
За Буковски казват едно нещо - или ще го заобичаш, или ще го намразиш.

За съжаление, не мога да цитирам, понеже я нямам край мен.

[Blub]

Можете ли да ми препоръчате книга подобна на "Вината в нашите звезди" и "Къде си Аляска?"

[Зайче..]

Можете ли да ми препоръчате книга подобна на "Вината в нашите звезди"

Тази днес си я поръчах и звучи доста интересна. Според това, което прочетох общо взето момичето е болно от неизлечима болест и се влюбва в някакво момче (накратко), което доста наподобява на "Вероника решава да умре", така че ако не съм в грешка може би и тази книга ще ти хареса. :3

[Jaune]

Буковски е един от онези автори, които могат да бъдат брутално цинични и все пак да те карат да ги обичаш.

он: на Ловецът на хвърчила съм, но не ми е толкова интересна, колкото очаквах. Явно се бях надъхала прекалено, заради всичките добри отзиви. Вината в нашите звезди ми хареса МНОГО.

[leadyflame]

Сега съма на Балзак "Шагренова кожа". Стилът на автора използван в тази книга е доста описателен и оживителен. Всяка случка е обрисувана в ярък цвят. Интелигетно написани диалози. Към момента съм очарована, предполагам че и следващите обърнати страници няма да ме оставят разочарована.

[DisappointedDreamer]

Отново се включвам с дълги постове.

Купих си 6 нови книги за 7 евро :Д

Една от тях е Zen in the art of writing на Рей Бредбъри. Е, няма такъв хубав encouraging наръчник за писане! Прекрасен е Бредбъри, а книгата е с цел да помогне на всички онези писатели, които не могат да намерят все още себе си. Като лъч светлина в тунел е. Едно-единствено зелено листо сред хиляди жълти. Гладък сняг и стъпка. Абе, схващате! Препоръчвам на всеки, който се нуждае от малко мотивация, уроци по живота и тласък към живеенето му.

"Life is like underwear, should be changed twice a day."

“Plot is no more than footprints left in the snow after your characters have run by on their way to incredible destinations.”

"Think of Shakespeare and Melville and you think of thunder, lightning, wind. They all knew the joy of creating in large or small forms, on unlimited or restricted canvases. These are the children of the gods."

“What are the best things and the worst things in your life, and when are you going to get around to whispering or shouting them?”

Абсолютен гений е! Искам да го нагушкам :Д

Останалите пет книги са следните:

1. Любимеца ми Стиви Кинг - The Dark Half

2. Amy Tan - The hundred secret senses - втората нейна книга, която притежавам.

3. The Nick and Adams Stories - Ernest Hemingway <3

4. My name escapes me (the diary of a retiring actor) - Alec Guinness

5. Mrs Dalloway - Virginia Woolf

Пък и не са толкова дебели, така че се надявам да имам време да ги прочета.

През това време се мъча да довърша The Corrections на J. Franzen. Не е лоша, има някои истини в нея, които бях изненадена да прочета. За сметка на това, обаче, ми върви бавно.

[Зайче..]

Вчера ми пристигна книгата (Вината в нашите звезди) и вече съм след половината. Много е интересна и ме грабна още от началото. Доста е тъжна и тежка за четене (според мен), но е и страшно интересна. Все още не съм я прочела напълно, но я препоръчвам.

[CoNviCt]

Защото специално тази книга е толкова повърхностна, че няма накъде повече. ТЪРСИХ да открия смисъл, защото на приятеля ми толкова много му хареса, под вола теле се опитвах да намеря, ама не.

Изреченията са по 2-3 думи. Конструкция тип подлог-сказуемо-евентуално допълнение. Пиене, ядене, безпаричие, "ебане", както сам се изразява. Това са ключовите теми. Край няма. Начало няма. Просто една излята помия за човек без амбиции от най-низшия слой на обществото. Клатене на цици, ерекции етц. по време на цялата книга. Чете се за един следобед, не остава никакъв спомен в главата само дето си си загубил времето.
Гнус. Имаше точно един момент, на който си казах "ооо, егати миличкото" и 5 секунди по-късно същата гнусотия.
Определено ще прочета още нещо преди да го заклеймя като некадърен.
За Буковски казват едно нещо - или ще го заобичаш, или ще го намразиш.

За съжаление, не мога да цитирам, понеже я нямам край мен.

Прибързваш. Съвършено прибързваш. Защо пише в този стил? Защо героите му са такива? Защо издава книгите си?
С такава смазваща категоричност отричаш, отхвърляш, че нямаш време да потърсиш причините.
Добър писател със силен търговски нюх, открива ниша. Предлагането е резултат от търсенето. Такъв продукт се търси. С плосък сюжет, с повърхностни герои. Купува се. Той печели. Но дали това е негово творчество, или творчество на парите? Кой знае.

[ayaa_]

Някой ще ми каже ли мнение за ''Любовта трае 3 години''

[Зайче..]

Днес прочетох книгата ("Вината в нашите звезди"). Никога досега не бях успявала да прочета книга за 3 дни. Специални благодарности на Blub, че спомена за тази книга тук и така успях да науча за нея. Все още я препоръчвам и съвсем скоро започвам "Къде си Аляска" или "Любовта трае 3 години" (според зависи коя ще има в книжарницата, от която ми е най-удобно да пазарувам). ))))

[BrainPants]

Здравейте! Искам да си подобря нивото на английски език, затова реших да чета книжките на английски. Моля, да ми препоръчате, като за начало, някоя леко написана книга, ще ви бъда благодарна ))
Иначе, аз сега приключвам "Банкери" на Артър Хейли. Много увлекателна книга, която държи под напрежение от началото до края. Харесва ми това, че е написана през 70те, но някакси много точно описва света, в който живеем и принципа, по който работят банките.

[DisappointedDreamer]

^The catcher in the rye

[anonymous708973]

Прибързваш. Съвършено прибързваш. Защо пише в този стил? Защо героите му са такива? Защо издава книгите си?
С такава смазваща категоричност отричаш, отхвърляш, че нямаш време да потърсиш причините.
Добър писател със силен търговски нюх, открива ниша. Предлагането е резултат от търсенето. Такъв продукт се търси. С плосък сюжет, с повърхностни герои. Купува се. Той печели. Но дали това е негово творчество, или творчество на парите? Кой знае.

Защото самият той е пияница и женкар?

Защо всъщност трябва да ми пука защо героите му са плоски? Плоски са и толкова. Еднопластови, скучни, неизненадващи. Без душевни преврати. "Малки хора", чиито надежди и желания са ограничени до задоволяването на най-първобитните нужди. Не ме научават на нищо освен "Не ставай като тях", ама и дори това не е особено полезно.

[xoxi]

Минавам да кажа, че от Мураками съм разочарована. Няма да си взимам друга негова книга засега.

Случайно или не, често слушам за Буковски (не само във форума) и мисля да му дам шанс и на него. Прочетох няколко реда от някаква рандъм негова книга в библиотеката и смятам, че той има по-голям шанс да ми се хареса. Ще видим.

[DisappointedDreamer]

Защо си разочарована от Мураками? Коя негова книга прочете?

Иначе, мда. Има хубави идеи, but they are poorly executed.

[xoxi]

^ На юг от границата, на запад от слънцето.
Много плоско написана история. Никакво развитие, никакво задълбочаване в характерите на героите, всичко вървеше бавно, мудно, не предизвикваше никакъв интерес. Не успя да ме докосне по абсолютно никакъв начин. Шимамото беше представена прекалено мистериозно. Имам чувството, че Мураками се е опитал да я направи супер интересна с тази мистериозност, но е постигнал точно обратен ефект. Тя все няма какво да каже за себе си, не иска да говори, загатнати са някакви неща, за които така и не се даде обяснение. Мъжката част в книгата (забравих му името) също не предизвика интерес. От неговия живот се даваха повече подробности, но те пък бяха разказани малко "през пръсти". Никаква динамика, никаква емоция.
Доста време ми отне да прочета тая тънка книжка.
Със същата заинтересованост и страст чета вестника на Кауфланд. Даже той ми е малко по-интересен.
Много съм разочарована.

[pandabear]

Вчера привърших "Момчешки живот". Превъзходна книга на всички нива, тонове респект за МакКамън. Не съм се чувствала толкова щастливо вдетинена от години. Наистина чудесна книга. Кара те да настръхнеш. Просто те хваща силно от самото начало и не те пуска даже след края. И има от всичко по малко. По щипка Марк Твен, но за възрастни, Рей Бредбъри, със сходни фантастични елементи, и тук-таме Стивън Кинг, със стряскащите моменти. За тези, които не са я чели, силно препоръчвам да го направят. Няма да съжалявате. (:

[anonymous708973]

Като спомена Рей Бредбъри, чела съм първите три страници от първата му книга ... мисля, че беше "Вино от глухарчета", не ме яжте, ако не е тя. Не съм била по-отегчена. Спомням си за някакъв влак и някакво билетче, което, скъсано на 18024864 парченца, се носи из въздуха и не знам си какво... и това описание три страници.
Да й дам ли втори шанс?

[leadyflame]

Сега чета Ървинг Стоун "Жажда за живот" интерпретация на живота на Винсент Ван Гог. На моменти ме надъхва, харесва ми. Наситена е и с нежност, която ме привлича.. Да видим на къде ще отиде този емоционален герой.

[DisappointedDreamer]

Като спомена Рей Бредбъри, чела съм първите три страници от първата му книга ... мисля, че беше "Вино от глухарчета", не ме яжте, ако не е тя. Не съм била по-отегчена. Спомням си за някакъв влак и някакво билетче, което, скъсано на 18024864 парченца, се носи из въздуха и не знам си какво... и това описание три страници.
Да й дам ли втори шанс?

Ти шегуваш ли се?

Рей Бредбъри е бог. Преди няколко дни завърших Zen in the art of writing и с ръка на сърцето мога да заява, че Рей е просто прекрасен. Няма такъв като него. Мъжка версия на Силвия Плат! :Д

Иначе, и аз съм разочарована от the Corrections by Jonathan еди кой си. На 300-та страница съм от общо 600 и не мога да продължа повече. Толкова е скучнаа. Авторът пише за някакви неща, които можеше да се спестят (подробности от маркетинговия свят и научния), защото нямат нищо общо с персонажите и това, с което те се борят. Зарязах я. В момента чета автобиография на Alec Guinness, с названието My name escapes me.

Ще пиша повече. Нямам време за четене на книги, за съжаление :/

[Jaune]

Според мен Вино от глухарчета е единственото, което си струва на Бредбъри. Просто останалите му неща въобще не ми допадат. А Силвия Плат ми е специално любима бтв, има някаква прилика, но ... не... :Д
//Чудя се какво да почна да чета. 100 години самота ми е в списъка.

[DisappointedDreamer]

Дори и Смъртта е самотно занимание не ти ли хареса?

:/

[Jaune]

Нея само съм я почвала май. Може да пробвам, тя е криминална, явно съм се повлияла от факта, че пише научна фантастика, която просто не мога да чета, въпреки добрите ми намерения. :Д

[Deadlock]

И аз нямам хубави спомени от Вино от глухарчета. За сметка на това, 451 градуса по Фаренхайт е страхотна книга. Също Бредбъри има хубави разкази. Хм, страхотен момент да дам втори шанс на виното от глухарчета, заглавието е очарователно.