Отговор в тема
^Няма време сигурно.
Ох, за екранизирането не мога да говоря. Филми рядко гледам. Няма хубави. Но ми хрумна друг въпрос - какво мислите за днешните филми, които преобразяват историята на така познатите ни наши приказки? Като Хензел и Гретел, Snowhite and the Huntsmen, и др. Гледали ли сте ги? Повече ли ги харесвате от оригинала на братята Грим?
Това вино от глухарчета ще взема и аз да го прочетаЕдни го хвалят, други не толкоз. Факт е обаче, че често се споменава.
Пантерке, спомени ти любим автор или книга.
Не си само ти, рева на книги когато историята ме докосне.. но едва ли не аз все едно я преживявам когато чета книга.. Сякаш се потапям в света и. А за филми и музика почти винаги, особено когато са в синхрон с чувствата ми..Първоначално написано от SisiStrange
Не се разбирам понякога.. А иначе дали слушам музика докато чета.. почти винаги, освен когато няма ток.
Ох, любимите ми книги: Хари Потър (цялата поредица съм я чела няколко пъти и не ми омръзва.. даже скоро мисля пак да я подхвана... говори се за толкова много неща от живота.); Брулени Хълмове и Джейн Еър на сестрите Бронте; Дядо Горио на Балзак; Бел Ами на Мопасан; Железният светилник четирилогията; Под игото; поезията на Смирненски, Ботев, Далчев и т.н Особено на Далчев поезията му ми се е струвала някаква.. меланхолично-депресивна и това много ме привлича. Сега чета някакви чиклити, има доста добри попадения, ама другите са безумно глупави.. или аз просто нямам нерви да ги дочета (ако са банални или опростени откъм сюжет)..
А, на Стивън Кинг ми допаднаха повестта Способен ученик и романа Бягащият човек (въпреки че в момента не си я спомням много. Четох я отдавна, но знам, че ми е направила голямо впечатление.) Има и още много добри книги, но не се сещам сега.
Иначе сега нямам време за книги, понеже откакто съм студентка, е хаос в тиквата ми и организацията ми.
Далчев... омг. Дълбоко го ненавиждам :д
Дриймър, харесвам много Агата Кристи и всичко, което съм чела от "Кралете на трилъра" - Лий Чайлд, Дан Браун, Гришам.
Харесвам МНОГО и Джефри Арчър - на български го чета, пробвах на немски и щях да се докарам до самоубийство :д
В последно време обаче... доста дълъг период, за съжаление, не намирам време да чета, а определено ми се иска.
Последно редактирано от PinkPan7her : 02-11-2013 на 09:02
^защо ненавиждаш Далчев?
Аз да си кажа, че екранизациите на Fight Club и A Clockwork Orange надминават книгите и то с много.
ПП, Гришам гледам един съученик го чете. И той ли е по криминалните романи? Сподели по-дълбоки впечатления. Какъв е стилът му на писане? Какви теми дискутира в книгите си?
Рофлвтф, спомена някои интересни заглавия, които преди не съм чувала. Записвам си да ги погледна.
Аз пък искам да почна да чета Великия Гатсби, ама 1984 и Престъпление и наказание още ме мъчат. 1984 ми идва малко в повече, а в другата не се случват много неща. Искам динамика!
Ако ти кажа, че съм го чела толкова отдавна, че не помня кво съм чела, ще повярваш ли. Не бих казала, че е по криминалните романи, но определено има съдене, адвокати, игра със закони и т.н. в книгите му.
За стила не мога да се изкажа понеже съм го чела на български, но преводът е толкова лесно смилаем, че не представлява никаква трудност. Подозирам, че и на английски ще е така.
Имаше един скандал с него - в едно интервю го бяха питали за книга и той не си знаеше героите и действието и се оказа, че зад него стои писателски екип...
Ненавиждам Далчев, защото не мога да понеса факта, че толкова образован (Класическа филология) човек пише в пъти по-зле от поети, които нямат завършена гимназия. Защото не смятам, че предметната поезия е поезия.
Колко книги четеш едновременно?
В момента = 2.
Понякога се събират и над 4. Просто, защото 2 от тях са ми по английски и шведски в даскало, а другите 2+ са мой собствен избор.
50 нюанса сиво е ъх. Начесва мечтите на момиченца, които са обикновени и си мечтаят да се влюбят в някой неземен красавец, за когото ще са единствени. Частта с БДСМ - няма да коментирам. Не защото имам нещо против хората, които харесват и практикуват този 'спорт', а просто защото в една книга да четеш 20 страници как той я бие, а тя си мълчи, и това е толкова възбуждащо е направо потресаващо. А накрая, единствения извод, който си вадиш и единственото, което научаваш са различните предмети използвани и тяхното име.
Между книгата и читателя се изгражда връзка, интимна връзка, която трудно би могла да бъде обяснена. Ревнуваш книгата, не искаш друг да я докосва, за да не я омърси. Искаш да е само твоя, завинаги. Перфектната любов. Не ти ли се струва егоистично и подло, да не и обръщаш цялото си внимание, когато тя винаги те чака да я разлистиш?
Напълно ясно те разбирам. И все пак, в даскало не мога да заявя това на тези, които ме оценяват. В допълнение, аз не ревнувам книга. Искам да я докосват, искам да я четат. Затова е и направена. Затова и когато я завърша, бързам да я разкажа на приятелка, на дневника си, на разходката си в парка. За мен няма значение колко време отделям върху една книга, а какво изграждам през това време заедно с нея. Всички сме егоисти. Важното е да не оставим това наше качество да ни обвие напълно.
Обръщам цялото си внимание върху нея, докато я чета. Междувременно, има стотици други неща, на които обръщам внимание и от които не мога напълно да се откъсна, дори и да искам - драскотина върху пода, прашинка, крива мебел, звука на вятъра, цвета на небето, цвета на моите чувства.
Игрите на глада не съм чела, но гледах филма. Очаквах повече екшън. Не бях особено очарована. Ще видим сега втората част как ще се представи.
Ох, Никълъс Спаркс ми идва прекалено сладникъв. Особено смешна ми е онази снимка от 9гаг, където всичките му книжки са с еднакви корици.
http://d24w6bsrhbeh9d.cloudfront.net...43995_700b.jpg
:Д Аз искам цинимизми, болка, несправедлив и реален край.
О, пропуснах да спомена и "sineokomomche/blueeyedboy" на Джоан Харис. Мен лично ме грабна, историята е адски заплетена...
Бях си взела и двете части на "50 нюанса сиво"... 1-вата част бива, ама втората.. извинете ме... не правете грешката като мен. Толкова проста книга не бях чела някога, или по точно в случая 2-рата част.
"Чучулигата" на Р. Н. Гюнтекин също е много хубава; "Марли и аз" на Гроган;
Имам "Куджо" на Кинг на руски, понеже никъде не го намерих на български... и така 2 лета си стои в бюрото ми неотварян.
Книгата като филма ли е? Много ще ми е интересно да я прочета, но ако ще се скъсвам от рев като на филма, предпочитам да отложа.
Някой чел ли е нещо на Ваня Щерева? Аз се изпотих в опити да дочета една от нейните книги. Страхотно артистична личност, богато въображение, много идеи, интересни интерпретации, но... за жалост никакъв писателски талант. От самият дизайн на книгите й блика изкуство, но четенето е тоолкова трудно и става тоооолкова бавно.
И спря да се върти за миг земята..
[QUOTE=xoxi;10600289]Книгата като филма ли е? Много ще ми е интересно да я прочета, но ако ще се скъсвам от рев като на филма, предпочитам да отложа.
Ами, аз определено не останах безчувствена и към книгата. Но мисля, че там не се скъсвах от рев вече, все пак съм го преживяла веднъж и знам какво ще бъде и т.н.. Заслужава си според мен
Иначе поезия - сетих се за Пушкин и С. Есенин. Абе все руски поети
А имали някой, които да чете по-различен тип книги. Като за самия човек -- език на тялото, зодии, манипулации, пропаганда, психологически и прочие ?
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Конспирации?
"Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг.
Винаги съм я заглеждала в книжарниците,хваща окото.
Заслужава ли си ? На каква тематика е?
Интересна е, стига да не приемаш всичко за чиста монета, че ще се побъркаш.
Конспирации. Сен Жермен, например - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...0%D0%B0%D1%84)
Подкрепям поезията, която не говори за позитивни неща, но да пишеш за скринове, прозорци, болници с не знам си кви стени и стопанин, който така и не се разбира заминал ли е или не за Америка. Пълна глупост и пропиляване на талант е за мен.
Като цяло поезия не чета, не ми влиза толкова под кожата. Харесвам "Ако" на Ръдиърд Киплинг, от българските ми допадат Ботев, Вапцаров и "Две души" на Яворов.
Като споменахте Хемингуей, майка ми, която е от Бургас, много обича да цитира една негова фраза: "Нищо, което е на море, не може да бъде провинция." :д
Мм, благодаря ти, че ме насочи към този автор. Колко негови книги си изчела ?
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Поезията може да бъде красива и без да засяга позитивното. И Бодлер сигурно не пише поезия?
Пак опира до субективизъм де
А 1984 от един момент става зверски динамична.
точно в това и се крие красивото.
Междудругото, така и така сме захванали тази тема, любими поети? :Д
Аз си умирам по - Anne Sexton, Sylvia Plath, Sergei Yesenin, и др. А най-много ми е интересно как голям процент артистични личности /художници, актьори, писатели/ се самоубиват. Дори имам специална папка с историите на всеки един от тях :Д
сподели!
//планирам да умра на 25, за да вляза в кликата и да ме запомнят:Д
пп: xoxi, pls...
//ще пиша за поезия след закуска, че сега си редувам очите:Д
?
Предполагам за Щерева се отнася това. Повечето реагират така.
И спря да се върти за миг земята..
Camille Claudel = френска скулпторка и художник-график. Интересът и към изкуството среща подкрепата на баща и и неодобрението на майка и. През 1883 г. се запознава с Огюст Роден, който и преподава скулптура. След 1905 душевното и състония се влошава. Тя унищожава много от своите творби, обвинява Роден в конспирации срещу нея, живее изолирано. Баща и умира на 2 март 1913. На 10 март 1913, по инициатива на брат и, Камий е приета в психиатрична клиника. Тя остава там през следващите тридесет години, до смъртта си на 19 октомври 1943.
Жерард дьо Нервал (Gérard de Nerval) е псевдоним на френския поет, есеист и преводач Жерар Лабрюни. Печели популярност със своя превод на Фауст, високо оценен от самия Гьоте. Той е една от водещите фигури на френския романтизъм. По убеждения е привърженик на деизма. След 1841 получава периодични пристъпи на шизофрения и се самоубива през 1855.
Антонéн Артó (Antonin Artaud) е френски драматург, актьор и режисьор роден на 4 септември 1896. Животът му е бурен, объркан, пълен с пътувания в търсене на духовни истини, и неразбиране от обществото, престои в психиатрични клиники, опиум, пейот. Умира на 4 март 1948. Арто е актьор, режисьор, теоретик и поет.
Вирджиния Улф е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20-ти век. След завършването на последния си роман 'Между действията', Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома и в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието и до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.
На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома и. Тялото и е намерено едва на 18 април. Ленард, съпругът и, я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.
В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:
"Dearest, I feel certain that I am going mad again. I feel we can't go through another of those terrible times. And I shan't recover this time. I begin to hear voices, and I can't concentrate. So I am doing what seems the best thing to do. You have given me the greatest possible happiness. You have been in every way all that anyone could be. I don't think two people could have been happier 'til this terrible disease came. I can't fight any longer. I know that I am spoiling your life, that without me you could work. And you will I know. You see I can't even write this properly. I can't read. What I want to say is I owe all the happiness of my life to you. You have been entirely patient with me and incredibly good. I want to say that—everybody knows it. If anybody could have saved me it would have been you. Everything has gone from me but the certainty of your goodness. I can't go on spoiling your life any longer. I don't think two people could have been happier than we have been. V."
Чезаре Павезе ( Cesare Pavese ) born on the 9th of September 1908 was an Italian poet, novelist, literary critic and translator. Depression, the failure of a brief love affair with the actress Constance Dowling to whom his last novel was dedicated, and political disillusionment led him to his suicide by an overdose of barbiturates in 1950. He killed himself in a hotel room, mimicking the last scene of Tra Donne Sole (Among women only), his penultimate book.
Никола дьо Стал ( Nicolas de Staël ) French nationality of Russian origin was a painter known for his use of a thick impasto and his highly abstract landscape painting. By 1953, his depression led him to seek isolation in the south of France, eventually in Antibes. He suffered exhaustion, insomnia and depression. In the wake of a disappointing meeting with a disparaging art critic on March 16, 1955 he committed suicide. He leapt to his death from his eleventh story studio terrace. He was 41 years old.
John Kennedy Toole = suicide
Anne Sexton and Sylvia Plath both suffered depression until they committed suicide with the help of carbon monoxide.
Ernest Hemingway shot a bullet through his head.
Това са само някои, на които съм попадала. Всички са били в депресия, повечето от тях са се и самоубили. Отдавна бях забезяла тази тенденция и ми беше станала интересна. Иначе, и тук в една статия видях дори книга, която описваше много повече творчески личности и тяхното самоубийство.
ето и българския принос:
http://youtu.be/tNjir0KZU84
//ще пиша по-късно;
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
