Тяло от книги. Не от клетки.

[anonymous708973]

Прочетох "Ловецът на хвърчила". Хареса ми като цяло, но не съм сигурна дали искам да чета и другите на Х.Х.

Изплака ли си очите?
Сподели по-подробно мнение.

[draid]

Чак пък да плачеш...

[anonymous708973]

Айде, на тая най-малко. Ама на "Планините ехтяха" и другата, дето все не й запомням името... майкооо, през две страници. Като магарица!

[xoxi]

Някой чел ли е някоя от книжките на Ellen DeGeneres?
Аз очаквах да прочета нещо... литературно. А то сякаш гледам сценария за монолозите й в шоуто. Не се оплаквам, супер забавно е и се чете изключително лесно. Успях по пиратски да си намеря и трите книги. Едната я бях чела преди доста време, снощи започнах втората и я преполових вече.

[DisappointedDreamer]

Айде, на тая най-малко. Ама на "Планините ехтяха" и другата, дето все не й запомням името... майкооо, през две страници. Като магарица!

A thousand splendid suns се казва другата му книга.

Наканила съм се на Планините ехтяха, ама ще я видим. Вчера наминах през една книжарница и видях, че Кинг е написал sequel на "Сиянието". Направо, почти не извиках :Д Още тази седмица ще намина да си я взема. Казва се "Doctor Sleep" - странно име и има котка на корицата, което много ми заприлича на "Гробище за домашни любимци". Учудих се много, че решава да напише продължение с Дани, но се и радвам. :Д

[draid]

Не мислех, че може да се случи някой да плаче на книга, ама явно се случва. Продължение на Сиянието е много интересно нещо и със сигурност ще се прочете, сега сефте чух, че има такова нещо че и чак излязло. Като прочетох така диагонално бая хвалебства са изписани.

И тъй като наскоро взех да чета и Кинг наред с другото, ще съм благодарен да нахвърляте някоя и друга негова книга която ви е направило силно впечатление.

[DisappointedDreamer]

^Айййй!

Зависи какво търсиш. Някои от книгите му съдържат много sci-fi елементи (Dreamcatcher; The Tommyknockers), докато в други тези елементи липсват, а концентрацията е върху по-реалистичното и "нормално" (Hearts of Atlantis; The Long Walk; Misery). В крайна сметка, обаче, не можеш да сгрешиш, която и негова книга да грабнеш.

Сигурно ще ти препоръчат The Green Mile, Pet Cemetary, The shining, Salem's Lot и т.н., но можеш и да се хванеш за нещо по-ново, като например Дума Кий, която на мен лично ми е сред фаворитите - прекрасно показва стилът му и историята е наистина заинтригуваща.

Ако ти се четат поредица, можеш да хванеш The Dark Towers, които лично не съм чела, но които много хвалят. Black House си спомням, че също ми направи хубаво впечатление откъм история, макар да не си спомням особени детайли. Ако пък изобщо не ти се занимава с книги, можеш да прочетеш разказите му, някои от които са наистина добри. Just After Sunset, Full Dark, no Stars и Nightmares and Dreamscapes са все колекции от кратки разкази, от които не би останал разочарован.

И разбира се, най-известните му книги, които изброих по-горе: It, Pet Cemetary, Green Mile, етц. Но ти препоръчвам нещо, което не е толкова прехвалено.

Duma Key
Black House
The Talisman
Needful Things - преди няколко дни я завърших; действията в края стават малко repetitive, но наистина впечатлява със завършек
Bag of Bones

http://en.wikipedia.org/wiki/Doctor_Sleep_%28novel%29

Ето sequel-a :Д

[ameli]

Изплака ли си очите?
Сподели по-подробно мнение.

Рядко плача на книги, а още по-рядко ми остава време да чета вкъщи
Иначе определено имаше тегави моменти и сякаш ми заставаше някаква буца на гърлото. Понякога спирах за момент и се чудех дали да продължа. Интересно ми беше, но пък някои неща ми идваха в повече. А пък както имам способността да си представям детайлно всяка картина, много грозно ми ставаше. Непрекъснатата саможертва на Хасан ми понякога ми ставаше досадна, но пък нямаше да е същото без нея. Непрестанните колебания и дилеми на Амир, също, но предполагам това беше начина да се потопя в неговия свят. Няма да гледам филма, определено - нито имам желанието да видя нагледно всичко, нито да си разваля книгата. Книгата не бих я определила като тъжна, но със сигурност е доста тежка.


п.с. Любимата ми на Кинг е "Очите на дракона", не е толкова популярна и я четох отдавна, но ми е останала някак в съзнанието.

[DisappointedDreamer]

^Чела съм "Очите на дракона", но е като приказка, т.е. изобщо не е в стила на Кинг. "Cycle of the Werewolf" също някак не беше в стила му, различава се доста от "То", например. Горните примери ми напомниха за "Thinner" и "Insomnia", които са кратички и увлекателни, ако търсите нещо на Кинг, което бързо и лесно се чете, и което си струва.

[draid]

^Айййй!

Зависи какво търсиш. Някои от книгите му съдържат много sci-fi елементи (Dreamcatcher; The Tommyknockers), докато в други тези елементи липсват, а концентрацията е върху по-реалистичното и "нормално" (Hearts of Atlantis; The Long Walk; Misery). В крайна сметка, обаче, не можеш да сгрешиш, която и негова книга да грабнеш.

Сигурно ще ти препоръчат The Green Mile, Pet Cemetary, The shining, Salem's Lot и т.н., но можеш и да се хванеш за нещо по-ново, като например Дума Кий, която на мен лично ми е сред фаворитите - прекрасно показва стилът му и историята е наистина заинтригуваща.

Ако ти се четат поредица, можеш да хванеш The Dark Towers, които лично не съм чела, но които много хвалят. Black House си спомням, че също ми направи хубаво впечатление откъм история, макар да не си спомням особени детайли. Ако пък изобщо не ти се занимава с книги, можеш да прочетеш разказите му, някои от които са наистина добри. Just After Sunset, Full Dark, no Stars и Nightmares and Dreamscapes са все колекции от кратки разкази, от които не би останал разочарован.

И разбира се, най-известните му книги, които изброих по-горе: It, Pet Cemetary, Green Mile, етц. Но ти препоръчвам нещо, което не е толкова прехвалено.

Duma Key
Black House
The Talisman
Needful Things - преди няколко дни я завърших; действията в края стават малко repetitive, но наистина впечатлява със завършек
Bag of Bones

http://en.wikipedia.org/wiki/Doctor_Sleep_%28novel%29

Ето sequel-a :Д

Аз част от известните му книги съм чел. Продължението го намерих, ама нещо тук искат близо 30лв което не ми се нрави много. Сиянието го четох миналата година не е лоша книга но не предвиждаше продължение за това се изненадах че има. Каня се от миналата седмица да изгледам и филма макар че малко екранизации по него са се получили добре, но все пак има и такива като The Mist който е доста добър и разбира се Storm of the century по сценарии на Кинг. Ще започна някой от книгите които спомена, скоро трябва да се освободя от четивата които съм започнал в момента и ще се метна на тях.

[Dagichka]

някой чел ли е поредицата за Джийвс на Уудхаус, та да ми препоръча нещо в подобен стил? :д

[Hayashi]

Да не спамя в другата тема. Почнах ги тези нюанси сиво.
Иначе най-накрая се докопах до "Чародей" на Уилбър Смит и сега и нея си я чета.

[anonymous708973]

Рядко плача на книги, а още по-рядко ми остава време да чета вкъщи
Иначе определено имаше тегави моменти и сякаш ми заставаше някаква буца на гърлото. Понякога спирах за момент и се чудех дали да продължа. Интересно ми беше, но пък някои неща ми идваха в повече. А пък както имам способността да си представям детайлно всяка картина, много грозно ми ставаше. Непрекъснатата саможертва на Хасан ми понякога ми ставаше досадна, но пък нямаше да е същото без нея. Непрестанните колебания и дилеми на Амир, също, но предполагам това беше начина да се потопя в неговия свят. Няма да гледам филма, определено - нито имам желанието да видя нагледно всичко, нито да си разваля книгата. Книгата не бих я определила като тъжна, но със сигурност е доста тежка.


п.с. Любимата ми на Кинг е "Очите на дракона", не е толкова популярна и я четох отдавна, но ми е останала някак в съзнанието.

ИМА ФИЛМ?!?
Ще се гледа!

[anonymous708973]

Не мислех, че може да се случи някой да плаче на книга, ама явно се случва.

Че какви книги четеш о.О
Останала съм с впечатлението, че фентъзи те влече. Не разбирам много от жанра, да не кажа никак, ама да... нормално да не плачеш там.
Както съм се смяла с глас, така и съм се ядосвала, водила съм въображаеми диалози с героите, казвала съм "Аре стига ве, сериозно ли тва ще кажеш", плакала съм. Това е добра книга за мен.

[Djenka]

Че какви книги четеш о.О
Останала съм с впечатлението, че фентъзи те влече. Не разбирам много от жанра, да не кажа никак, ама да... нормално да не плачеш там.
Както съм се смяла с глас, така и съм се ядосвала, водила съм въображаеми диалози с героите, казвала съм "Аре стига ве, сериозно ли тва ще кажеш", плакала съм. Това е добра книга за мен.

+1

Има книги, които като прочета, изпадам в някаква... дупка, не знам как да го нарека И ми трябва време да се възстановя и да се сбогувам с героите.
Не знам защо, но много плаках на "Аз съм номер четири" Може би, защото беше 4-5 през нощта, а това е периодът от денонощието, когато емоциите ми са all over the place.

Обичате ли да препрочитате книги?
Аз преди редовно го правех, но сега като че ли не. Някак си предпочитам да си отделя времето за друга книга, все пак животът е кратък И все пак обичам да се връщам към любимите книги.

[DisappointedDreamer]

Аз част от известните му книги съм чел. Продължението го намерих, ама нещо тук искат близо 30лв което не ми се нрави много. Сиянието го четох миналата година не е лоша книга но не предвиждаше продължение за това се изненадах че има. Каня се от миналата седмица да изгледам и филма макар че малко екранизации по него са се получили добре, но все пак има и такива като The Mist който е доста добър и разбира се Storm of the century по сценарии на Кинг. Ще започна някой от книгите които спомена, скоро трябва да се освободя от четивата които съм започнал в момента и ще се метна на тях.

Хаха, при мен ми искат 9 евро за книгата :Д

[draid]

Че какви книги четеш о.О
Останала съм с впечатлението, че фентъзи те влече. Не разбирам много от жанра, да не кажа никак, ама да... нормално да не плачеш там.
Както съм се смяла с глас, така и съм се ядосвала, водила съм въображаеми диалози с героите, казвала съм "Аре стига ве, сериозно ли тва ще кажеш", плакала съм. Това е добра книга за мен.

Всичко чета, бих казал даже че фантастиката ми е по любима от фентъзито. Чел съм и доста "тежки" книги, обаче няма как да се разплача на книга (: Прекрасен пример за книги описващи неправдите в живота са Улица Хавър и Нещата от живота на Пол Гимар, първата е особено въздействаща, ама чак да плача (: Между другото ако ги намериш прочети ги и ми кажи дали си плакала (:

[xoxi]

Doctor Sleep го имам на английски в epub формат, изтеглих си го безплатно преди 2-3 месеца. Сега си чака реда.
На български гледах в един сайт на прИмоция към 18 лв. излизаше някъде.

[DisappointedDreamer]

Doctor Sleep и аз ще си я сваля онлайн, ако я намеря, вместо да я купувам. Мхм.

Аз пък зарязах Параграф 22. Не мога да се напъна да я прочета. Поне не сега.

Прочетох вместо това "За мишките и хората" На Джон Стайнбек. Нямам кой знае какво мнение - "на изток от рая" ме впечатли повече.

[DisappointedDreamer]

http://vk.com/doc66752835_225142602?...5860047abe2de5

Намерих я :Д За тези, които биха я прочели така.

[DisappointedDreamer]

Ебахти спама, но... чета The Dark Half на Кинг иии тъй като действието се развива в (близост до) Касъл Рок, героите от "Неизживени спомени" са включени в The Dark Half, също. И ми е толкова топличко на сърцето, защото сякаш отново се срещам с тях :Д

[draid]

Вчера обяснявах как Storm of the century не е по книга и е доста добро попадение по сценарии на Кинк и днеска гледам това
https://www.ozone.bg/knijarnica/knig...b_buriata_29.5

[DisappointedDreamer]

Аз прочетох The Dark Half на Кинг. Естествено, не останах разочарована. Две неща са ми непонятни, обаче.

1. Как Thad успя накрая да се измъкне от полицията?
2. Каква роля играеха близнаците му Уилиам и Уенди?

Искрено ми хареса фактът, че главният герой в "Неизживени спомени" - шериф Алан Пангборн - отново играеше важна роля в тази книга. И жена му и по-малкия му син все още бяха живи, което беше щипка новост и чувства за читателите, прочели Неизживени спомени. Не ми хареса, обаче, крайната реакция на шерифът към случилото се.

Но! Определено я препоръчвам на тези, които искат да прочетат нещо в стил Кинг!

Един цитат:

"But this was a dream, a bad one, and it seemed to him that the essence of bad dreams was lack of control. It was like being on a roller coaster that might at any second crest an incline and plunge you down into a brick wall where you would die as messily as a bug slapped with a flyswatter".

[tireheb]

тая тема ми напомни че сигур от 5 години не съм чел нищо за кеф
една през друга ми хвърлят да чета некви тъпотии, я норвежки, я шведски

трее фана си напраем ено ЛИСТЧЕ с неща, дет ми се четат
;с

[x7aZzy]

От доста време се каня да драсна няколко реда за "Сто години самота" и някакси все не се наканвам. Мисля, че това е една от малкото книги, за които ми е трудно да пиша. Но не мога да я отмина.
Първо да кажа, че бях много, ама много скептична - магически реализъм, wtf. Не е за мен това нещо. Че и южноамерикански драми - съвсем не, благодаря. И въпреки всичко я почнах. Не само защото е класика, повлияла на световната литература и ала-бала подобни суперлативи, но главно заради заглавието. Като първа книга от автора избрах "Сто години самота" пред "Любов по време на холера" може би защото думата "самота" ме грабна повече пред почти изтърканата "любов". Самота, че и стогодишна. Как да устои човек.

Реално нямам нищо конкретно, което да споделя за романа. Не мога дори да пресъздам сюжета. Знам само, че това е книгата, написана с най- много въображение, която съм чела. Има изключително гениална композиция. За някои е прекалено абстрактна, но аз не бих я нарекла така. Умопомрачителна й подхожда повече.
Завиждам на всеки, който ще я прочете за пръв път.