Отговор в тема
Ооо, 451 по фаренхайт не съм я чела, но като спомена антиутопия няма начин да не прочетеш Маргарет Атууд и да не се влюбиш в нея и в стила и на писане. Трилогията на Oryx and Crake и самостоятелната книга The Handmaid's Tale са антиутопични и лични фаворити. А ако Маргарет те грабне дотолкова, че ти се чете нещо също толкова завлядаващо и разстърсващо, то прочети The Blind Assassin.Първоначално написано от Dagichka
//All time favorite.
За-дъл-жи-тел-но я прочети, страхотна е!
Аз започвам да чета "Вината в нашите звезди" .Прочетох доста добри отзиви за нея
В списъка ми е, ама все още не намирам особено време.
Стане ли въпрос за антиутопия, силно препоръчвам "1984" на Оруел, за мен тази книга е шедьовър.
Доколко прилича на "451 градуса по Фаренхайт" не мога да кажа, защото все още не съм я чела.
Някой да знае книга подобна на " Къде си, Аляска? " и под "подобна" имам впредвид като сюжет, а не да ми кажете за другите книги на автора на "Къде си, Аляска" както направиха в един друг сайт ;д
^The Catcher in the Rye, може би?
Сега чета "Множество Катрини" от Джон Грийн, не е нещо особено впечатляващо,но има своя чар.Доста съм се смяла с нея. Утре ще започна и "Хартиени градове"
maDamn
Много очарователна история. Супер интересната и необикновена, въпреки че е толкова нереалистична. Как за бога е възможно само за няколко години (да кажем 6-7) едно момче (и то такъв образ като Колин) да е излизал с 18 момичета с едно и също име? Как? Пък и идеята за уравнение, което предвижда края на връзките е просто налудничава. Книгата е супер, ако искаш да прочетеш нещо леко и ненатоварващо, което да те разсмее, но не и истински да те развълнува.
Бтв. В момента чета "Живот назаем" на Ремарк. Прочела съм около 1/3 от книгата и за сега много ми харесва.
Поздравления за темата.Хубаво е че още има хора,които четат.Всяко лято задължителните книги за следващата учебна година си ги четях,а сред тях има наистина стойностни български произведения. В последно време чета по-неангажиращи книги : "50 нюанса" 2-те книги съм ги прочела,3-тата я имам и тези дни ще я почна.Последно прочетох една "Една нощ в Ориент експрес" на Вероника Хенри и съм се заредила с такива книги за следващия месец като заминавам на море. Имаше един период,в който доста се бях запалила по книгите на Хорхе Букай,Пауло Коелю и Иво Сиромахов . На Букай най-много ми хареса "Да продължа без теб".Може би защото е една от малкото му истории понеже повечето му са философски и със сумати схеми как да си щастлив и т.н .Пауло Коелю -Алхимикът е най-стойностната му. "Захир " и "11 минути" не са за подценяване също. На Иво Сиромахов ,от чието творчество останах приятно изненадана ,най -много ми допадна "Очила".Фантастики четох по едно време трилогията "Пепел" например .Интересна е . И сега от най-актуалния автор Джон Грийн "Къде си,Аляска?" много ми хареса творчеството му ,макар че я прочетох на 2 пъти , понеже в кофти частта на мен самата ми стана тъпо и ми се обезсмисли малко,но все пак я продължих .Сега и аз си мисля за тази "Вината в нашите звезди" да разбера дали не я прехвалват.
"Смърт в облаците" започва да ми става по-интересна. Действието постепенно започва да се развива с по-голяма скорост, сравнение с това костенурско напредване в началото.
Да спомена, че ми прави лошо впечатление, когато още в началото на книгата се запознавам с поне 10 различни персонажа, чиито имена непрекъснато бъркам, както и събитията и фактите, с които трябва да ги свързвам. Това връщане непрекъснато в началото на книгата, за да видя кой кой е, е супер дразнещо и ми убива кефа.
Така е и в Убийството на Роджър Акройд. Вече съм на половината книга и всеки път като прочета името на някой все едно го виждам за пръв път, заради представянето на мноогото герои в началото..
В момента препрочитам "Под игото" и "Клетниците"(съкратения вариант за юноши),като бях започнала и "Червения дракон" от любопитство,но не ме грабна и я оставих настрани.
"Под игото" едва ли има нужда от коментар,и въпреки че е толкова обичана българска книга,сред връстниците си съм попадала предимно на мнението - "Много е скучна/тъпа.Стигнах само до 10/20 страница и се отказах".На мен лично ми е любима и вероятно си остава книгата,която съм прочела най-бързо и която няма да ми омръзне да препрочитам.
"Клетниците" пък са световна класика,жалкото обаче е,че от години други от "тях" произведения на Виктор Юго,с изключение на "Парижката Света Богородица",не са преиздавани.В това число "Човекът,който се смее".
Колкото до български книги,силно препоръчвам трилогията(/четирилогията) на Фани Попова-Мутафова - "Асеневци",както и "Татул" и "Снаха" на Георги Караславов.Първите няма как да оставят читателя безспристрастен като много умело са преплетени исторически събития с изобилие от художествена измислица,а вторите две изобразяват не само бита и живота на българина от село,но и сложните взаимоотношения в семейството и вътрешните "битки" на главните герои.А що се касае до герои, в Асеневци главните персонажи са толкова силни и понякога крайни,че несъмнено предизвикват разнородни чувства от силна симпатия до омраза у четящия.
Christianna е права - така е и в много други книги на АгатаИ мен ме изнервя, въпреки че имам страшна памет.
Радвам се, че виждам такъв интерес към такава скромна тема. Радвате и мен. Благодаря)
Странно... Когато майка ми ги четеше се оплакваше от същото в творчеството на Агата, а аз едва сдържах смеха си, защото нямам никакъв проблем... но щом и вие... явно съм си добре с паметта... ''Десет малки негърчета'' ''Убийство в Ориент Експрес'' ''Великата четворка''... Обожавам всичките й книги, но като че ли тези са едни от впечатляващите.
Еее, само заради това ще я прочета!
Аз пък случайно си намерих два цитата на Сергей Лукяненко, които още в книгата ме бяха впечатлили, но не ми се търсиха на английски:
“How wonderful it would be if everything could always be as clear and simple as it used to be when you were twelve years old, or twenty years old. If there really were only two colors in the world: black and white. But even the most honest and ingenuous cop, raised on the resounding ideal of the stars and stripes, has to understand sooner or later that there's more than just Darkness and Light out on the streets. There are understandings, concessions, agreements. Informers, traps, provocations. Sooner or later the time comes when you have to betray your own side, plant bags of heroin in pockets, and beat people on the kidneys—carefully, so there are no marks.”
"What's bad about Dark freedom is not just that it's freedom from others. That's another explanation for little children. Dark freedom is first and foremost freedom from yourself, from your own conscience and your own soul. The moment you can't feel any pain in your chest—call for help. Only by then it'll be too late.”
боже
Още от Патрулите :
"Светлина и Мрак…
Тя не беше просто жертва на побеснял вампир. Тя беше предназначена за плячка, избрана от случаен жребий. И нямаше никаква друга съдба, освен да даде живота си за удължаването на чуждата смърт. Само че онзи младеж, който се разпадна на шепа прах в краката ми, изпепелен от печата, се беше влюбил. Беше се влюбил истински… и не бе изсмукал чуждия живот, а бе превърнал девойката в равна на себе си.
Мъртвите умеят не само да късат глави, но и да обичат. Лошото е, че дори любовта им изисква кръв. "
"Най-страшното във войната е да разбереш врага. Да разбереш, значи да простиш. А ние нямаме право на това… още от сътворението на света."
Два откъса от "Дъщерята на Калояна" :
"Тя не сваляше очи от него.Поразена.Недоумяваща.
Радул бе пред нея.Не,това не беше сън.
И все пак това не бе Радул.
Оня Радул,когото тя сънуваше,който заемаше всичките и мисли,всичките и копнежи.
Нещо се бе разрушило.Нещо се бе променило.
Това бе образът на Радул.Но оня Радул, от горите на Орловец,от срещата в градините на Царевец,в църквата "Свети Димитър",оня Радул,когото бе видяла за последен път зад решетките на тъмницата,не съществуваше вече.Защо?Каква невидима преграда стоеше между него и нея?
И тя отново усети необяснимия ужас,който навремето бе изпитала пред любовта на Анри.
Чак сега тя разбра,че обича императора.
И потръпна пред тежестта на своя жребий."
"Tогава Мария се изтръгна от дълбокото си вцепенение. Скочи права. С висок писък се хвърли връз неподвижното тяло на съпруга си. И остана така. Сякаш бездиханна.
Най-после той бе нейн...
Мъртъв, тя имаше право да го обича без грях. Тя бе вече освободена от клетвата си."
И нещо от "Парфюмът" :
"В мига, в който слезе от каретата на огрения от слънцето, площад, напръскан с парфюма на обичта, над който се бе трудил цели две години, с парфюма, за който цял живот бе жадувал… в мига, в който зърна и помириса как неотразимо въздействува той и как със скоростта на вятър омайва людете околовръст — в този миг цялата погнуса към човешкия род наново се надигна в гърдите му, отрови триумфа му до такава степен, че той не само не изпита радост, но дори и следа от доволство. Онова, за което бе копнял открай време — обичта на хората, в мига на успеха му стана непоносимо, защото самият той не ги обичаше, той ги мразеше. И внезапно осъзна, че удовлетворение би намерил не в обичта, а само в омразата, в чувството да мразиш и да бъдеш мразен. "
Много неочакван край, определено!
Ще си дам малко почивка от творчеството на Агата Кристи, но няма да се отказвам от нея. Харесвам непредвидимостта в книгите и объркването, което това предизвиква в читателите.
Сега се чудя дали да се върна към Стивън Кинг или да започвам Захари Карабашлиев...
Знаете ли някоя книга, която да е излязла преди 1950 година ? :d
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
http://www.stari-knigi.com/index.php...B5%D0%BD%D0%B5
Их, златна си
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Пак заповядай.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
