Отговор в тема
Прочетох Алиби.. още съм в шок. Самата книга не ми беше кой знае колко интересна, понеже действието се развиваше малко бавно, но краят ме РАЗБИ. Със сигурност ще й прочета и другите книги!
Днес прочетох "Уважаеми зрители" на Иво Сиромахов.
Интересна беше, имаше сюжет. Краят беше изненадващ определено. Цинизмите ми дойдоха малко в повече - ясно беше, че трябваше да ги има, но ги е нацъфкал и където не трябва. За сметка на това иронията определено му е сила, когато я употребява на място, а не в малоумни фейсбук постове.
Вкъщи ми се мотае и "Дневници и нощници 2", ама първо ще прочета първата част.
върнах се към Мидълсекс на Юдженидис.
//на няколко пъти през годините пробвах да я чета в движение, но това е книга за леглото/стола/хамака/стълбите/етц. - трябва да стоиш и да не мърдаш и нищо друго да не те разсейва.
като се има предвид, че читателският ми опит се осъществява предимно по спирките/трамваите/пейките/кафенетата, четенето й изисква определено усилие (а съм я държала над главата си на плажа с всичките й близо 700 страници...), но авторът си заслужава. встрани от купищата му награди и статута на признат от критиката бестселърист - езикът, стилът, абсурдните (скандализиращи, ако трябва да използваме жълти думи:Д) истории, сложните му структури (доближаващи се до филмовия монтаж) и подробното историческо, антропологическо и не само изследвания, които е извършил - всичко това прави четенето му за мен особено ценно.
през септември у нас излиза 3-тата му книга - "Брачен сюжет", или както там са я превели на български. нямам търпение.
за първи път от доста време насам - нищо друго не чета.
//е, освен "Вой" на Гинзбърг малко снощи, ама то нали не се брои))
приключих "Хем съм сам, хем няма никой" на Рангел Вълчанов. една страхотна книга, написана с много емоции, от един чудесен човек. Поклон!
Знахар на Тадеуш Мостович прочетох. УНИКАЛНА! Ще прочета и втората част определено.
Почнах "Чест" на Елиф Шафак и за сега доста ми харесва..имам положителни очаквания за нея.
Прочетох си тос моя железен светилник, ама не останах никак очарована, честно казано. Тръгнах с големи очаквания, а не беше нищо особено. Дори бих могла да кажа, че Под Игото ми хареса повече.
Само да кажа, че съм разочарована от Захари Карабашлиев.
"Норвежка гора" на Харуки Мураками ми хареса многомоногомоногомоного. Като цяло изобщо не очаквах да ме грабне толкова, имайки предвид лекото разочарование от 1Q84.
сега чета "Нощен влак за Лисабон" на Паскал Мерсие. Идеята за пътуването във външния свят като пътуване към вътрешния на пръв поглед предполага клишираност; добре че не ми се оправдаха очакванията:Д начинът на изразяване на идеите впечатлява определено.
защо те разочарова 1Q84
Защо?Първоначално написано от xoxi
ok
Еднообразен, предвидим.
В момента чета "Симетрия", която по нищо не се различава от "18% сиво". Стил, начин на изказване, идеи, истории, герои (като присъствие).... Историите в тази книга ми изглеждат крайно незавършени и елементарни.
Щеше да е по-добре да ги беше сложил в един блог, отколкото цяла книга да издава.
Последно редактирано от xoxi : 08-02-2014 на 17:19
Свърших "Роуз Мадър" и мога да кажа, че е невероятна! Грабна ме даже повече от "Кери". Стилът на писане ми се стори леко различен. Единствено можех да мина и без епилога. Много смислен и хубав, но някак си ми беше малко летаргичен (подозирам, че беше предимно заради моето възприятие) и не съответстваше с останалата част. И все пак - прекрасна книга!!
Май ще си остана на Кинг за известно време. Иначе, отбелязала съм си и "451 градуса по Фаренхайт" за близкото бъдеще.
Някой да ми препоръча някоя философска книга.С повече размисли, за възприятието на света около нас. А бе, като цяло по-дълбок поглед върху живота и самият сюжет да бъде от второстепенна важност. Надявам се, че ме разбрахте. Нещо натам ме избива напоследък.
идеята за въздушната какавида ми дойде малко в повече. както и не ми хареса, че накрая се намериха;
иначе утре започвам "Братя Карамазови". (страшно много се вдъхнових за нея от някакво повторение на епизод на "Голямото четене":Д)
Последно редактирано от watermelonkisses : 08-03-2014 на 21:35
Прочетох The Stranger на Albert Camus. Докато я четях, в съзнанието ми изникваше образ на даден човек от обкръжението ми, но не можех да се сетя за кой точно става въпрос. Към края на книгата, когато главния герой беше на съд и разкатаваха душата, а не фамилията му, се сетих, че въпросното лице страшно много прилича на бившия ми приятел - също толкова безчувствен. Интелигентен - безспорно, но страшно безчувствен.
Като действия книгата беше скучна. Но повдига интересни въпроси, а именно факта, че хората постоянно се опитваме да създадем логика и структура там, където те всъщност не съществуват, просто защото тези две съществителни ни дават сигурност и спокойствие. Главния герой е този, който обаче не се повлиява от нуждите на обществото. Той върши неща без причина и точно това всява смут и безпокойствие в обкръжението му, карайки ги да се чувстват застрашени.
Общо взето, авторът се е опитал да даде образ to the idea of "absurdity". Спорно е това до каква степен творбата му е красива, а не успешна.
В момента, се заемам с нещо друго. Само да го измисля. И намеря :Д
Подариха ми книга, за което бях много щастлива... Проблемът е там, че е "Захир" на Паулу Коелю. Кажете има ли смисъл да я хващам изобщо... мразя да остана разочарована.
Ако искаш да научиш нещо, чети книгите на хората, с които не си съгласна. В твоя случай - на хората, които не харесваш. Нищо няма да загубиш, ако я прочетеш
Не ми е проблема Коелю, търпи се... Чела съм негови и на Букай - ще излъжа, ако кажа, че не ми беше приятно да поразсъждавам непряко с някого друг за нещата от живота. Ама не си падам романтичен човек, даже изобщо, а "Захир" разказва "една разтърсваща любовна история", според издателите. Ама все пак ще се прежаля, току-виж се излекувам от темерутството си, знае ли човек...
всъщност, "абсурдът" като термин, тръгва именно от Камю, от философията към литературата.
Митът за Сизиф, Чужденецът, Чумата... - един безкраен(/йно повтарящ се) манифест.
//екзистенциалистите във философията и абсурдистите в литературата и театъра са ми ужасно близки и любими (защото в тях се открих за 1-ви път, (а)да)
Отказах се от "Захир"... може би по-нататък. Отидох до библиотеката и си взех няколко книжки на автори, които обожавам.
Иии.. започнах да чета "Имя потерпевшего-никто" /Жертвата неизвестна/ на Александра Маринина. Харесвам, обичам, обожавам тази рускиня <333. И изобщо всички романи, които съм чела с Настя Каменская са ми любими - супер професионалното писане от страна на Маринина <3.
http://img14.prodavalnik.com/images_..._1_585x461.jpg
Прочетох я.... признавам си-завладя ме, много силна книга.. препоръчвам.
Сега ще започвам "Пътник за Франкфурт" от Агата Кристи, очаквам да е нещо хубаво, а краят, както винаги-изненадващ.
Последно редактирано от Christinna : 08-08-2014 на 12:37
Тя не е точно типичните Агата Кристи романи, но също е интересна.
Блаб, мерси за инфото.
Прочетох The Bell Jar на моята любимка. Запасвам своите мисли и чувства за нея, а споделям само определени цитати, надявайки се те да ви накарат да усетите това, което усетих аз.
“I thought the most beautiful thing in the world must be shadow, the million moving shapes and cul-de-sacs of shadow. There was shadow in bureau drawers and closets and suitcases, and shadow under houses and trees and stones, and shadow at the back of people's eyes and smiles, and shadow, miles and miles and miles of it, on the night side of the earth. ”
“I took a deep breath and listened to the old brag of my heart. I am, I am, I am.”
"If neurotic is wanting two mutually exclusive things at one and the same time, then I'm neurotic as hell. I'll be flying back and forth between one mutually exclusive thing and another for the rest of my days.”
“When they asked me what I wanted to be I said I didn’t know.
"Oh, sure you know," the photographer said.
"She wants," said Jay Cee wittily, "to be everything.”
“That’s one of the reasons I never wanted to get married. The last thing I wanted was infinite security and to be the place an arrow shoots off from. I wanted change and excitement and to shoot off in all directions myself, like the colored arrows from a Fourth of July rocket.”
“But when it came right down to it, the skin of my wrist looked so white and defensless that I couldn't do it. It was as if what I wanted to kill wasn't in that skin or the thin blue pulse that jumped under my thumb, but somewhere else, deeper, more secret, and a whole lot harder to get.”
^<3
https://www.coursera.org/course/modernpoetry
започва на 6-и септември, лекторът изглежда приятен.
обявили са, че ще е само преглед, но мисля да го проследя, американските модерни поети са (ми) доста интересни, а и започват с Дикинсън и Уитман, любопитно ми е докъде ще стигнат в рамките на 2 месеца.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
