Отговор в тема
Чета (най-накрая) Farhenheit 451 на Рей. Много ми напомня на един филм с Крисчън Бейл на име Equilibrium.
Винаги, когато чета Рей, имам чувството, че изписва мен откъм чувства, думи и мисли. Егоистично, да, но не мога да не се чувствам така, когато всеки негов ред е произведение на това как аз се чувствам и какво аз мисля. Бр. Смотано.
“Why is it," he said, one time, at the subway entrance, "I feel I've known you so many years?"
"Because I like you," she said, "and I don't want anything from you.”
Това ми хареса, защото описва ситуацията, която имам с едно момченЦЕ в момента. И отговаря на въпроса на една приятелка защо сме толкова спокойни и щастливи заедно - защото не очакваме нищо един от друг. И защото сме себе си.
Още мъничко цитатчета:
“Stuff your eyes with wonder, he said, live as if you'd drop dead in ten seconds. See the world. It's more fantastic than any dream made or paid for in factories.”
"It doesn't matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that's like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.”
//не съм я прочела изцяло още.
Прекрасно е..Първоначално написано от DisappointedDreamer
Нещо, което ме впечатли от "Пътник за Франкфурт":
"Има хора, способни да заразят околните с буен ентусиазъм, нещо като видение за живота и за нещата, които стават. Те могат да го направят макар и не с онова, което казват, не с думите, които чуваме, не дори и с идеята, която описват. Има нещо друго. Това е магнетичната сила, която много малко хора притежават, силата да започнат нещо, да създадат видение. Вероятно чрез личния си магнетизъм, чрез гласа си, може би чрез някакво излъчване, което идва направо от плътта им. Не зная какво е, но то съществува." - Всеки път като го прочета го разбирам все повече и повече.
Като свърша с книга ще споделя мнение.
Последно редактирано от Christinna : 08-12-2014 на 08:57
"Имя потерпевшего-никто" на Александра Маринина беше страхотна! (както всичките й книги)
Сега съм към края на "Чужди очи" от Джил Хатауей и съм доста приятно изненадана. ;333
Стигнах до половината на "Пътник за Франкфурт" и реших, че не мога повече. За първи път не дочитам книга, но тази направо ме отегчаваше..със сигурност не е от силните книги на Агата Кристи.
Сега ще почвам 451 по Фаренхайт понеже четох много положителни отзиви за нея тук, надявам се да ми хареса.
Прочетох я вчера! Ето 2 цитата, които ми направиха най-голямо впечатление:
„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството.
Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка,
която го препълва,така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.“
„Как е възможно да бъдеш чак толкова празен? — чудеше се той. — Кой те изпразва така?”
Добре, че си ги записвам. :д И един, който DisappointedDreamer беше споменала по-горе:
"Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той.
От косача няма да има и следа; градинарят ще остане там цял живот."
Въпреки, че не е моят жанр, останах положително настроена към книгата.
Сега съм се захванала с "Не без дъщеря ми"-започва обещаващо.
Малко дълъг ъпдейт за три, прочетени книги:
1. Fahrenheit 451 - Рей Бредбъри
Поствам първо няколко цитата:
“Stuff your eyes with wonder, he said, live as if you'd drop dead in ten seconds. See the world. It's more fantastic than any dream made or paid for in factories.”
“The books are to remind us what asses and fool we are. They're Caeser's praetorian guard, whispering as the parade roars down the avenue, "Remember, Caeser, thou art mortal." Most of us can't rush around, talking to everyone, know all the cities of the world, we haven't time, money or that many friends. The things you're looking for, Montag, are in the world, but the only way the average chap will ever see ninety-nine per cent of them is in a book. Don't ask for guarantees. And don't look to be saved in any one thing, person, machine, or library. Do your own bit of saving, and if you drown, at least die knowing you were headed for shore.”
“The good writers touch life often. The mediocre ones run a quick hand over her. The bad ones rape her and leave her for the flies.”
“If you don't want a man unhappy politically, don't give him two sides to a question to worry him; give him one. Better yet, give him none. Let him forget there is such a thing as war. If the government is inefficient, top-heavy, and tax-mad, better it be all those than that people worry over it. Peace, Montag. Give the people contests they win by remembering the words to more popular songs or the names of state capitals or how much corn Iowa grew last year. Cram them full of noncombustible data, chock them so damned full of 'facts' they feel stuffed, but absolutely 'brilliant' with information. Then they'll feel they're thinking, they'll get a sense of motion without moving. And they'll be happy, because facts of that sort don't change.”
“You're a hopeless romantic," said Faber. "It would be funny if it were not serious. It's not books you need, it's some of the things that once were in books. The same things could be in the 'parlor families' today. The same infinite detail and awareness could be projected through the radios, and televisors, but are not. No,no it's not books at all you're looking for! Take it where you can find it, in old phonograph records, old motion pictures, and in old friends; look for it in nature and look for it in yourself. Books were only one type or receptacle where we stored a lot of things we were afraid we might forget. There is nothing magical in them at all. The magic is only in what books say, how they stitched the patches of the universe together into one garment for us. Of course you couldn't know this, of course you still can't understand what i mean when i say all this. You are intuitively right, that's what counts.”
И това, което най-много ми хареса:
And hold on to one thought: You're not important. You're not anything. Some day the load we're carrying with us may help someone. But even when we had the books on hand, a long time ago, we didn't use what we got out of them. We went right on insulting the dead. We went right on spitting in the graves of all the poor ones who died before us. We're going to meet a lot of lonely people in the next week and the next month and the next year. And when they ask us what we're doing, you can say, We're remembering. That's where we'll win out in the long run. And some day we'll remember so much that we'll build the biggest goddam steam-shovel in history and dig the biggest grave of all time and shove war in and cover it up. Come on now, we're going to go build a mirror-factory first and put out nothing but mirrors for the next year and take a long look in them."
И това, от което много потребители във форума биха могли да си вземат поука:
"To everything there is a season. Yes. A time to break down, and a time to build up. Yes. A time to keep silence and a time to speak."
Доволна съм от това, което прочетох. И емоциите, които почувствах. Но краят и много ми напомня на следващата книга по това, че нямаше завършек. Издразних се.
2. The Giver - Lois Lowry
Това също е a dystopian novel, досущ като 451 по фаренхайт. Разказва една интересна история, която обаче доста много ми приличаше на Divergent на Стефани Майър по това, че обществата тук също бяха разделени спрямо професии и контакт със семействата (които всъщност не бяха биологичните роднини) се прекъсваше отвсякъде. И въпреки това ме грабна и я прочетох на един дъх. Друго, което ми хареса е начинът по който представи 'избора' като това частица от индивидуализма. Допадна ми и това, че героите в книгата не разпознаваха различните цветове.
Споделям и тук някакви глупости от нея:
“The worst part of holding the memories is not the pain. It's the loneliness of it. Memories need to be shared.”
“It's the choosing that's important, isn't it?”
Това са поредните dystopian novels, които чета и меко казано този "жанр" започва да ме дразни, по простата причина, че идеите в него се повтарят, макар героите и действията им да са различни. Споменах горния пример с Divergent, а The Giver ми напомни на 1984 страшно много по строгата употреба на езика, наложена сред обществото - обширни понятия като 'любов' и др., бяха забранени, заради 'дължината им'. Заменени са с по-прости, по-точни и конкретни термини и най-вече такива, които не позволяват свободното разсъждение и мислене.
И последната книга, която прочетох и за която ще спомена някакви нещица е:
3. To kill a mockingbird - Harper Lee
“You never really understand a person until you consider things from his point of view... Until you climb inside of his skin and walk around in it.”
“Until I feared I would lose it, I never loved to read. One does not love breathing.”
“People in their right minds never take pride in their talents,” said Miss Maudie.
"But before I can live with other folks I’ve got to live with myself. The one thing that doesn’t abide by majority rule is a person’s conscience.”
“People generally see what they look for, and hear what they listen for.”
“I think there's just one kind of folks. Folks.”
“Sometimes the Bible in the hand of one man is worse than a whisky bottle in the hand of (another)... There are just some kind of men who - who're so busy worrying about the next world they've never learned to live in this one, and you can look down the street and see the results.”
“If there's just one kind of folks, why can't they get along with each other? If they're all alike, why do they go out of their way to despise each other? Scout, I think I'm beginning to understand something. I think I'm beginning to understand why Boo Radley's stayed shut up in the house all this time. It's because he wants to stay inside.”
Влюбена съм. В Boo Radley, въпреки че не е красавец. Влюбих се в него в момента, в който загърна Scout с одеалце и им оставяше нещица в дървото. Влюбена съм и в Atticus, въпреки слепотата и старостта му. И ми е тъжно, заради историите, които крият в бръчките на лицата си, примерно. Да, знам, че са просто fictional characters, но за някакъв простичък момент от времето те бяха истински. И ми беше хубаво. И после не-толкова-хубаво.
Бях чувала за To kill a mockingbird (че кой не е), но никога не съм подозирала, че темите, които дискутира са именно расизъм, несправедливост, класите и мястото на двата пола в обществото по онова време. Бях приятно изненадена, когато книгата споменаваше примери и за загубата на невиността ('порастването'; как Jem разкопчава блузката си и показва наболите косъмчета на малката си сестричка), смелост (как съседката спира приема си на морфин, защото знае, че е an addict, а иска да си отиде пречистена; как Scout излиза на улицата пред банда 'разбойници', в опит да помогне на баща си и как този нейн детски и момичешки изблик всъщност спасява живота му) и compassion.
Обожавам тази книга. Многомногомногомногомного .
Това е от мен. И се извинявам за обърканите мисли.
Сега чета "Аз, роботът",дам.
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Впечатления ?
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Свърших "Не без дъщеря ми", нямах възможност да чета много, затова ми отне доста време да я приключа, но много много МНОГО ми хареса. Особено последните страници бяха изпълнение с доста напрежение, което ме накара да ги прочета за отрицателно време.
Сега мисля да почна най-накрая 10 малки негърчета.
Най-накрая свърших с изпитите и започвам (засега) скромния си списък.
Третата книга от Патрулите на Лукяненко ме чака, след това другите две (или поне четвъртата), после разказите му. После Акунин - поне първите две, че действието във втората се развива в България.
След това мисля да видя "Любов" на Елиф Шафак и да дам още един шанс на Рей Бредбъри с "451 по Фаренхайт".
Ако не си чела "Чест" - препоръчвам ти я.
пак настръхнах като прочетох цитатите от Фаренхайта, просто ахх.
от месеци уж чета "Окото на света", първата ми фентъзи книга и просто не ми допада и тва е :д но едно добро приятелче, което уважавам от към вкус ми я препоръча, така че ще я дочета.
междувременно си препрочитам всичките книжки за Джийвс, които имаме вкъщи, знам ги на изуст и пак ги обожавам тия скици
indeed
толкова съм затрупана, че от 5 месеца не съм пипала книга (различна от трудове на икономисти хах) , което не е похвално, разбира се
та май влизам в темата само когато трябва да похваля Бредбъри :Д:Д
Аз чета I know why the caged birds sing. И е тъжно. И интересно))
Е, аз от един и нещо, ама I feel youindeed
толкова съм затрупана, че от 5 месеца не съм пипала книга (различна от трудове на икономисти хах) , което не е похвално, разбира се
та май влизам в темата само когато трябва да похваля Бредбъри :Д:Д
мани, то моето е една брутална, безконечна (ек)с(ц)есия, ама айде да не се жалвам по форумите
Заради тази книжчица, започнах да хвърлям по едно око и на sci-fi книгите, когато си търся нещо за четене. А това е нещо, които преди не съм си и помисляла да правя. Хаха.
Мда, мисълта ми беше, че книжлето е хубаво.
Хареса ми...естествено
Сега съм на "Копелето на Истанбул"
"Как да печелим приятели и да влияем на хората" - полезно четиво
Малко цитати:
"Всеки на този свят търси щастие и непременно ще го намери, ако сам е господар на мислите си. Щастието НЕ ЗАВИСИ ОТ ВЪНШНИ УСЛОВИЯ. ТО ИДЕ ОТВЪТРЕ. Щастието или нещастието на човека не зависи нито от мястото, което заема, нито от работата, която върши, нито от общественото му положение. Мисълта е,която го прави щастлив или нещастен."
"Когато се почне борба в някой човек, казва Браунинг, такъв човек струва нещо." Може би ще са ви потребни много дни-от сега до Нова година - да се усъвършенствате, тогава ще си починете и ще посветите Новата година на критикуване и нагаждане отношенията към другите хора. Но първо усъвършенствайте себе си. "Не се оплаквайте от снега по покрива на съседа ви", казва Конфуций, "когато тоя пред вратата ви не е изчистен."
"Между десет спора, девет завършват напразно, като противникът остава още повече убеден, че е напълно прав. Никога не можете да спечелите някой спор. Не можете, защото ако го загубите, загубили сте го; ако сте го спечелили, пак сте го загубили. Защо? Ето защо -предположете, че сте тръшнали своя противник, вдигате врява до Бога и доказвате, че той не е уравновесен. Тогава? Ще се чувствате отлично. Но какво да кажем за него? Накарали сте го да се почувства още по-долен. Накърнили сте честолюбието му. Той ще гледа да помрачи радостта ви."
"Бъди по-умен от другите, ако можеш, но не им го казвай."
"Защо да приказваме за това, което ние желаем? Това е смешно. Безсмислица. Разбира се, интересува ни това, което желаем. Интересува ни безкрайно много. Но работата е там, че то не интересува никого другиго. А всички са като нас: интересува ги това, което те желаят."
"И все пак аз познавам, пък и вие познавате хора, които цял живот се блъскат насам-натам, като се опитват да накарат другите хора да проявят интерес към тях. Разбира се, това не дава плод. Хората не искат да знаят за вас. Не искат да знаят и за мене. Занимават се със себе си - сутрин, обед, вечер.
"Нека разберем, че човекът, когото искаме да осъдим и да поправим, навярно ще ни отвърне по същия начин, или ще каже "Не виждам, какво по-друго съм можал да сторя, от това, което съм сторил."
"А критикуването е опасна искра - искра, която може да причини експлозия в барутния склад от гордост - експлозия, която понякога ускорява смъртта."
Последно редактирано от Christinna : 09-07-2014 на 16:12
^интересно.
Аз все още се опитвам да се организирам, но споделям някакви впечатления (кратки) от последната книга, която прочетох, а именно The Picture of Dorian Grey. Не знам дали си въобразявам, но си мисля, че авторът умело е побрал целия цинизъм на света в образа на Lord Henry, като той представляваше една чудна сплав от философия и съвети. Докато четях имах чувството, че Oscar Wilde е създал този герой някак иронично. Бр, не мога да напиша това, което усещам. Във всеки случай, Дориан ми беше безкрайно скучен. Лорд Хенри ми беше най-интересен.
Споделям следните цитати, не защото ми харесват, а защото ме накараха да се замисля.
But beauty, real beauty, ends where an intellectual expression begins.
The ugly and the stupid have the best of it in this world. They can sit at their ease and gape at the play. If they know nothing of vic- tory, they are at least spared the knowledge of defeat. They live as we all should live—undisturbed, indifferent, and with- out disquiet. They neither bring ruin upon others, nor ever receive it from alien hands.
Being natural is simply a pose, and the most irritating pose I know,” cried Lord Henry.
“You like every one; that is to say, you are indifferent to every one.”
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters, and my enemies for their good intellects.
I suppose it comes from the fact that none of us can stand other people having the same faults as ourselves.
We live in an age when men treat art as if it were meant to be a form of autobiography. We have lost the abstract sense of beauty.
“Have you really a very bad influence, Lord Henry? As bad as Basil says?”
“There is no such thing as a good influence, Mr. Gray. All influence is immoral—immoral from the scientific point of view.”
“Why?”
“Because to influence a person is to give him one’s own soul. He does not think his natural thoughts, or burn with his natural passions. His virtues are not real to him. His sins, if there are such things as sins, are borrowed. He becomes an echo of some one else’s music, an actor of a part that has not been written for him. The aim of life is self-development. To realise one’s nature perfectly—that is what each of us is here for. People are afraid of themselves, nowadays. They have forgotten the highest of all duties, the duty that one owes to one’s self. Of course, they are charitable. They feed the hun- gry and clothe the beggar. But their own souls starve, and are naked. Courage has gone out of our race. Perhaps we never really had it. The terror of society, which is the basis of morals, the terror of God, which is the secret of religion— these are the two things that govern us.
Behind every exquisite thing that existed, there was something tragic.
The worse their rhymes are, the more picturesque they look. The mere fact of having published a book of second-rate sonnets makes a man quite irresistible. He lives the poetry that he cannot write. The others write the poetry that they dare not realise. Ordinary people waited till life disclosed to them its secrets, but to the few, to the elect, the mysteries of life were revealed before the veil was drawn away. Sometimes this was the effect of art, and chiefly of the art of literature, which dealt immediately with the passions and the intellect.
The real draw- back to marriage is that it makes one unselfish. And unself- ish people are colourless. They lack individuality.
How to win friends and influence people според мен дава циничен поглед върху отношенията между хората.
И на мен Лорд Хенри ми беше най-интересен в The picture of Dorian Gray. Така логичен, интелигентен, убедителен, остър - какъвто е самият цинизъм - и същевременно усещаш, че е грешно да му се поддаваш.
Аз вчера започнах Bill Bryson - Down Under. Много приятно описание на авторовите пътешествия из Австралия.
Прочетох "Копелето на Истанбул". Не ми хареса толкова, колкото "Чест", но е една от книгите, които оставят по нещо от себе си в теб и беше със също толкова неочакван край, което ми хареса. Не е за изпускане.
Понеже винаги си записвам цитатите, които най - са ми харесали, ето малко и от тази:
"Ако книгите бяха потенциално вредни, още по-опасни бяха романите. Пътят на художествената литература лесно можеше да те отклони към вселена от измислици, където всичко бе мъгляво, донкихотовско и подвластно на изненадите като безлунна нощ в пустинята. Още преди да си се усетил, можеш да се увлечеш така, че да загубиш връзка с действителността - тази неоспорима и сурова истина, от която никое малцинство не бива да се отклонява много, за да не остане без защита, когато вятърът смени посоката си и настъпят тежки времена. Още по-лошо е да проявиш наивността да мислиш, че няма да настъпят тежки времена - те идват задължително. Ако си принуден да си реалист в живота, въображението е опасно увличаща магия, а думите могат да са отрова за тези, орисани на вечно мълчание."
"От време на време си мечтае да има любовник. Иска любов, която да я погълне напълно, толкова пълно, че да обхване и многобройните й тревоги, особнячествата и отклоненията й. Любим, който да обожава всичко в нея. Тя не иска любов, която да е добра с добрите и страни, но да отхвърля тъмната и същност. Има нужда от човек, който да бъде с нея и в добро, и в зло, и в здравомислие, и в лудост. Сигурно заради това на ненормалните им е трудно да се срещат с някого - мисли си тя, - не защото им хлопа дъската, а защото е трудно да намериш някого, готов да се среща с толкова много хора в един човек."
"Не мога да променя посоката на вятъра, но мога да наглася платната така, че винаги да достигам целта."
Последно редактирано от Christinna : 09-11-2014 на 12:04
Някой да има впечатления от Робин Кук?
Последно - "Тайната градина''
Хареса ми, не беше кой знае какво поне за мен, но посланието е хубаво.
"Едно от странните неща в живота е, че само от време на време човек е напълно сигурен, че ще живее вечно. Понякога го съзнава, когато стане рано в часа на нежната тържествена зора и застане сам, отметнал назад глава, загледан нагоре в бледото небе, което бавно се променя и порозовява, а на изток стават такива прекрасни непознати неща, които карат човек да изкрещи от възторг и сърцето му да замре - неща, които се повтарят всяка сутрин от хиляди години. Тогава човек го осъзнава за миг. Друг път го осъзнава, когато стои сам в някоя гара на залез слънце и тайнственото златно спокойствие, което се процежда през клоните, сякаш бавно повтаря отново и отново нещо, което той не чува напълно, колкото и да се мъчи. Понякога безкрайната тишина и черната синева на нощта с милиони звезди, които чакат и гледат, карат човек да повярва. А понякога само звукът на далечна музика или погледът в нечии очи го прави истинско."
Така.. искам да кажа колко приятно изненадана съм от Кинг за пореден път, и нямам търпение да прочета всичките му произведения. "Играта на Джералд" страшно много ми хареса. Бих я прочела за 3-4 дни, но покрай училище малко я забавих...
Сега започнах "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай, добре върви.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
