- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
Малко във ваканция бях този месец и най-накрая да употребя Kindle-а.
Отчитам се с прочетен Дядо Прас на Пратчет, Последен патрул на Лукяненко и Хрямът на Хор на Дохърти.
В момента чета Град от пепел на Касандра Клеър и имам чувството, че е роулплей писан от седмокласничка. И Декамерон на Бокачо... от няколко месеца. xD
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
едно човече ми препоръча "Окото на света" от Робърт Джордан, от няколко месеца я влача, че я чета от компа, а очите ми вече тотално станаха на палачинки ;д
Започвам "Братя Карамазови" на Достоевски, по-натам ще дам впечатления. Какви съкровища има в домашната библиотека, а аз да не съм ги чел, девет масивни тома на Достоевски...
Corb, "Престъпление и наказание" прочети, задължително. Карамазови не чак толкова задължително.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Малко ъпдейтвам.
Прочетох си поредицата от осем книги на Тъмната Кула на Стивън Кинг.
Не съм очарована хич от края и, въпреки че началото беше толкова обещаващо.
Сега трябва да си намеря нещо друго за четене, за предпочитане колкото се може по-различно от жанра на Кинг :Д
СПОЙЛЕР алърт :Д
Нали Джейк и Еди умряха, а Сузана, с помощта на Художникът, успя да премине през врата, която я остави в един от многобройните светове в Ню Йорк. Там тя срещна Джейк, Еди и Хенри; и тримата се оказаха братя. Първите двама не я помнят, но са я сънували и знаят, че са имали взимане даване с нея :Д
В същото време, когато Роланд изкачва последните стълби от Тъмната Кула, разбира че не му се случва за първи път. Тоест, той е обречен?наказан?прокълнат? хиляди пъти да повтаря този поход с надеждата с всеки изминал път нещо да се промени :Д
Много неочаквано и мъничко разочароващо за мен.
Също така не ми хареса и появата на самия Кинг като важен герой в книгата. Много сълзливо.
Хах, нали :Д
Какво си чела ти?
И много разтегна ненужно историята. В смисъл, можеше да се побере и в по-малко от 8 книги.
Ми първата и втората не я дочетох май :Д
Но знам, че няма да ги прочета и осемте, затова питах как свършва.
Чета на любимия Ремарк - "Искрица живот".
Уж си търсех лека книжка, а пък накрая подхванах нещо толкова свиващо сърцето.
Разказва се за втората световна война, погледната през възможно най-ужасяващата гледна точка. Главният герои няма име (Поне до 50 страница, до където съм стигнала), а се нарича 509. Затворниците пък се именуват като скелети. Картините от техния живот (така де, постоянното мъчение трудно би се нарекло живот) са просто потресаващи - убийства, глад, изтезавания.
Наскоро започнах да чета "Големите надежди" на Дикенс. Някакви отзиви?
Чета "Марсианецът". Много приятна, лесно и бързо се чете.
Или преодоляваш страха си и излизаш на сцената, или цял живот оставаш зад кулисите!
-------
Where did my cookie go? O.o
God is chaos. Long ago God made chaos and it was good. People in the modern era believe God represents order but that appears to be a fallacy. If such an individual made everything orderly all that time that would be awfully boring. The idea of love involves chaos because love is unpredictable. Thousands of little deaths come together in love, at least if this is translated into French it makes much more sense and becomes much more explicit. Life goes on with these happy little deaths letting the pain of the world out in shudders.
BAVEUSE
Sara Sutterlin
excerpt
Здравейте! Супер темичка! От нея си избирам книжки за четене. :3 В момента чета паралелно 3 книги. На Елиф Шафак - Любов, като цяло ми идва прекалено духовна темата, иначе историите са разказани увлекателно. Другата е на Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия. Усещам, че просто трябва да отделя 3-4 часа и да се потопя във фантастиката. Третата е Граф Монте Кристо от ученическата литература. Реших, че от целия, в по-голямата си част скучен списък ще ми е най-интересна.
Минавам тук, за да възродя темата. Какво четете? Какво смятате да четете?
Аз съм на Норвежка гора на Мураками. Съвсем в началото - 4та глава. Влюбена съм, как да ви кажа?! Смятам да прочета всичко негово, когато приключа. Ще споделя мнение, определено. Но ме грабна и искам да я прочета час по-скоро, за да разбера какво става. Вчера приключих Шоколад. Еми, нямаше по-тъп край! Смисъл пределно съм наясно, че трябваше да завърши някак, при тва да завърши така, че героите да трябва да избягат наново. Ама е тъпо. Виан се наеба с Рижия, забременя и хоп - пак ще бягаме, и без друго цял живот сме го правили. А с Рижия даже не се харесваха - с такива убеждения бях останала. Недоволна съм и се радвам, че я четох на лаптопа тая книга, щото иначе щях да я изгоря.
Смятам да прочета и Мемоарите на една гейша скоро, че старите мнения из темата ме вдъхновиха + Нощен патрул, защото си падам по такива фентъзи простотии. Видях си и името назад, споменато за една книга за китайки. :ддд И нея ще прочета.
Не обичам да чета на шум, на музика - напротив - обичам да ми е тихо. Обичам да няма никой в стаята. Ползвам Читанка, защото ми е по-лесно и даже предпочитам да чета електронно вече, някак си като приключа нещо, трия и дотам. Оставам със собствените си впечатления.
Когато чета, рядко режисирам филми в главата си. Не казвам, че не се случва, а че е рядко. И не е съвсем за мен. Мога да оставям и недочетени книги - не ме гложди чак толкова, даже Реликвите на смъртните не съм ги дочела.
И за момента тва е, което ми иде на акъла. Когато прочета цялата тема или нещо ми направи впечатление, ще драсна. Чао ви и прекрасен ден.
"The diary of Anne Frank"
Добра книга е. Скоро трябва да я завърша.
В момента чета Парижкият апартамент.
Снощи прочетох "Смелостта да обичаш" на Даниел Стийл в електронен формат. Допадна ми това, че не е поредният любовен роман, в който нещата са представени твърде "розови" и след брака непременно влюбените заживяват щастливо. За мен книгата е сравнително реалистична.
Вчера започнах и снощи приключих с Има ли места в рая? на Даян Шаер. Тази българо-сирийката. Една аверка си я купила, че с по-големи букви, за слепци направо. Снощи в днесвника я рейтнах кажи-речи високо, но след като имах време да я пообмисля, да сърчна истирията на книгата и авторката, не мисля така. Определено описанията на войната са силни и тежки, карат те да се радваш, че живееш в мирна държава и няма война наоколо. Даже имаше места, които снимах, за да си ги чета и после. НО смятам, че можеше да я продължи. Края е малко претупан, намирам го за изсмукан от пръстите и прибързан. Аз бих искала да прочета повече за пребиваването на тия бежанци в България, за културния шок, за приемствеността ни спрямо тях. Тя е бързала да издава... Речта е проста, недодялана, някак... Как да кажа, с такива прости и кратки изречения е, че се дразнех на моменти. Началото е леко бозаво, клиширано даже.
Но не съм и толкова недоволна, де - чете се адски бързо. Започнах я в 17 следобед, вечерях, излизах за 4-5 часа, захванах я пак и свърши за броени часове. Ако си търсите книга, която да е ненатоварваща съзнанието, не е за вас. Не е книга за почивка на плажа също, аз не бих се тормозила с войни, докато пия Секс на плажа, определено.
Имам смесени чувства, но май това е, което се очаква от книга - да ти размъти мозъка и да проимаш мнение по даден въпрос. Щото, странно, но нямах мнение за бежанците преди да я прочета, лутах се между крайностите. Ще кажете, че това е само книга, но има толкова голям шанс това да се е случвало на някого, че леко се плаша. Остави ме доволна, пак казвам, че съм сигурна, че утре ще видя близките, приятелите и любимият си човек.