Отговор в тема
Някой чел ли е ''Възпитание на чувствата'' на Флобер.
Хубава ли ?
Мда, аз я прочетох. Интересен е превода и, книгата според мен е 1:1 с филма.Първоначално написано от teenems
^Аз в момента чета книгата "Fucking Берлин" ,тя е по истински случай
Ооо..значи затова е написана така!А на мен ми се стори,че е на руски.
Тая тема е golden mine. Къде се е крила досега, че не съм я нападнала още?
Ама историческа книга ли искаш, че да си обогатиш общата култура или...?
В момента чета "Историкът" на Елизабет Костова. Интересна книга е, макар да ми е малко объркана с тези писма, падащи от сам и там. Губя се понякога по линията на сюжета, защото вече забравям кой разправя и какво се случва. Но възнамерявам след това да прочета и другата книга на Костова - "Крадецът на лебеди".
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
ОООООО, Историкът беше вълшебна! В края малко я оплескаха, беше бавен и някак флегматичен, скучен, но прочетох я преди 2-3 години и не останах разочарована.
Докато 'Крадецът на лебеди' е НЕВЕРОЯТНА! Сред любимите ми. Влюбих се в историята, в героите. Плаках дори. Брр, чети, чети и искам да чуя отзиви!
едит: ако сега се губиш сред падащите писма в Историкът, значи крадецът на лебеди тотално ще те обърка ха-ха.
Никой ли няма да ме отрази мене
Не съм я чела :с съжалявам. Пиши в гугъл за отзиви, и коментари в други форуми
И аз не съм я чела, Лана, дори авторът не съм чувала. Хващай и чети, едва ли ще загубиш много.
Не че се обърквам, но ми стават много разкази в разказа, така да се каже. Като я хвана да я чета обаче, няма оставяне поне 1-2 часа... В училище всички учители вече мразят книгата обаче, защото я чета в почти всеки скучен час.
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Ами историческа в смисъл с имена и години чак не, но нещо такова не знам и аз как да го обясня
П.П Иначе да се похваля започнах "451 по Фаренхайт", много ми харесва вече съм на половината, а вчера я започнах.
Някой чел ли е Вечната Амбър на Катлийн Уинзор? Исторически роман, но доста интересен. Краят е малко.. необичаен, но наистина е хубава
Биографията на Едит Пиаф. Книгата е дебела, но се чете на един дъх. Няма да съжалиш.
Не съм чела тази, но вчера довърших "Мадам Бовари", която също е на Флобер и не съм очарована. Прекално описателен е на места, героите бяха много едностранчиви. По принцип "Мадам Бовари" и "Възпитание на чувствата" му се водят двете най-добри книги. След прочита на първата едва ли скоро пак ще подхвана Флобер. Дано съм ти помогнала до някъде.
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
Хораа, давайте малко повече информация за книгите, които споменавате. "Интересна е" не върши работа и не грабва читателя.
И спря да се върти за миг земята..
Това беше и замисълът на темата :с.
Аз в момента нищо не чета. Искам да почна Великия Гатсби, ама другата седмица, когато съм ваканция. Тогава ще се разпиша повече в тази тема. :3
Хохи, ти какво четеш в момента?
Бях започнала "Библиотеката на мъртвите", но я оставих за сега, защото всяка глава ме прехвърляше в различен град, различна година, различни имена... сбърках се малко, въпреки че ми е интересно. Както си четох за компютри, електронни книги и т.н., изведнъж книгата ме прехвърли в някакъв бункер с Чърчил. Екстремно въртене из хронологията на времето. Оставих книгата, защото още не съм дочела "Гробище за домашни любимци" и докато четох за Чърчил, непрекъснато си мислех за котката на Ели от другата книга.
Остават ми още около 200 страници от гробището и приключвам. Чудя се обаче коя друга книга на Кинг да подхвана. Изтеглила съм си близо 40 негови и съвсем вече се затрудних с избора.
И спря да се върти за миг земята..
Ооо, прочитай я! Кои си си изтеглила? Давай да помагаме.
Препоръчвам Проклятието, както и някои книги с разкази като Full Dark, no stars. Insomnia беше наистина страхотна книга. Интересен замисъл и история, прекрасно тъжен и разбиващ край (както всички книги на С.К.), и пълна торба с цинизми, черен хумор и прекрасни сравнения. Нея препоръчвам горещо, ако все още не си я прочела.
Аз съм си дала почивка от С.К. по предложение на една моя любима потребителка. Имам списък с 60 други книги, които трябва да прочета и искам да прочета, но все не намирам време. Надявам се тази ваканция да отмнетна няколко (поне 2-3.)
Мога ли да разгледам творческия ти блог?
Нямам търпение да я прочета вече, но все не намирам 2-3-4+ часа да отделя и да я приключа. Много бавно я чета, а умирам от любопитство. Full dark, no stars я приключих преди седмица някъде. Като всяка негова книга ми хареса, но от книгите с разкази предпочитам Татик, много повече емоции ми донесе и повече въображение видях в нея.
Insomnia я имам, ще я прехвърля на по-предна позиция в списъка. Чете ми се нещо от сорта на Кери и Мизъри, т.е. книга въртяща се около определено лице. Колебая се между Долорес Клейборн, Кристин, Песента на Сузана, Подпалвачката, Романът на Лизи...
И спря да се върти за миг земята..
Романът на Лизи тогава. По-добра е от Кери или Мизъри. Поне по моето скромно мнение :с. Историята беше добре измислена, имаше хубав twist, и краят и мъничко приличаше на краят на 'То' - вълшебно, тъжно и съвсем леко дразнещо. Съпругът на главната героиня отново е писател, а героинята е много по-различна от всички други вдовици, за които съм чела.
Конвикт, какъв творчески блог?
С твои разкази, стихотворения...
Нямам такъв. Има сайт където поствам (понякога) свои английски 'творби', а иначе имам и блог в тъмблр, където гледам да пускам по едно нещо всеки ден, но не винаги се случва. :с
От где тоз интерес?
Нещата се променят.
Не знам към кого беше насочено, но ще взема бележка и ще "разширя" предния си пост.
Биографията на Едит Пиаф е написана от сестра й Симон. Те са били неразделни през почти целия живот на Едит. Книгата е увлекателно написана, детайлна, но без излишни подробности. Много добре е уловен духът на времето, направо се пренасяш във Франция по онези години. Харесва ми това, че авторката описва сестра си без да я идеализира. Не съм фен на автобиографиите, но животът на Едит е бил направо като роман - успехи, провали, любовни авантюри, парични проблеми, слава и т.н. Самата мисъл, че всичко това реално се е случило, през цялото време ми подклаждаше интереса. Препоръчвам с две ръце
"Мадам Бовари" е съвсем друг случай. Признавам си, имах големи очаквания и те изобщо не се оправдаха. Флобер пише много подробно, има едни дъъъълги пасажи описващи обстановката, които направо ме убиваха. Сюжетът върви що-годе плавно, на моменти леко скучно. Всички персонажи ми бяха блудкави, едностранчиви и досадни. Особено мадам Бовари. Тя постоянно ме дразнеше с глупостите си, които с напредването на сюжета растат прогресивно. Като цяло могат да се извадят няколко хубави цитата. Книгата е била скандална за времето си, искали са да я забранят. В днешно време прелюбодеянието не е нищо сензационно. Определено не препоръчвам.
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
Дрийм
Към всички беше насочено.
Докато четях поста ти, си спомних за автобиографията на Чарли Чаплин. Бих я препоръчала, ако на някой му се занимава да я чете. Аз я бях почвала поне 5 пъти, когато бях по-малка. Когато стигнах някакви години, на които да разбирам написаното, прочетох книгата за отрицателно малко време. Препоръчвам старото издание, ( цък ) защото от новото чух няколко не добри отзива.
С много подробности, Чарли разказва за целия си живот. Като се започне от ранното му детство, та до напредналата му старост. Аз какви ли не различни чувства изпитвах към него, докато четях автобиографията му. В началото изпитвах съжаление, към средата вече с мъка го четях, защото ми звучеше прекалено надменно (може би не е това правилната дума), студено и някак далечно от образа, който си бях изградила. Към края на книгата вече четях скорострелно, защото добих ясна представа за Чарли Чаплин като човек и творец. В различните си етапи от живота ми правеше различно впечатление.
Много интересно ми беше и да чете за историята зад всеки негов филм, за идеите му, за всичко... Интересен живот е имал, съумял е да запази човещинката в себе си.
Това е може би една от най-ценните книги, които притежавам. Много трудно бих се разделила с нея.
И спря да се върти за миг земята..
Стойностна е. Няма да останеш разочарована. Това е една от малкото книги, които наистина ме накара да изпитам нещо различно - гняв и безпомощност.Дрийм
Конвикт, ще вземеш да ме накараш да си направя такъв блог.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 02-20-2013 на 04:33
Ами тогава щом си приключа с моята книга я започвам тази . Прочетох резюмето и ми се видя интересна .
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
